През юни той ще навърши 95 години и е най-богатият предприемач в Норвегия. И 198-ият по богатство в света според Forbes.
Олав Тон притежава над 450 недвижими имота, сред които 60 хотела, 99 търговски центрове в Норвегия и 11 в Швеция, едно летище, един химически завод и много, ама наистина много жажда за живот и хъс за работа.
Ръчно плетената червена шапчица е запазената му марка.
Ако го видите без нея, значи просто не е той и сте се припознали. Олав Тон е може би единственият милионер на тази планета, който твърди, че с радост плаща наложените му данъци от 3,6 миларда крони годишно.
Въпреки че е визионер и никога не гледа на миналото с носталгия и възторг, Олав Тон е човек, който втрещява с по старовремски обраните си маниери и архаичния си начин на изказване. Ако не беше почти на сто, със сигурност щяха да му лепнат етикета "хипстър."
Вместо това обаче той е еманация на всичко положително и вдъхновяващо, което носи в себе си понятието "олд скуул".
Първият си голям търговски "удар" Олав Тон прави още в края на 30-те, продавайки кожите от две червени лисици за 600 крони.
Използва печалбата за начален капитал, с който да отвори собствена фирма. Дебютът му в предприемаческия бизнес е през 1942-ра година, а няколко години по-късно си купува сграда на главната улица в Осло, Karl Johans gate, за 1,7 милиона крони.
През 1970-та Тон инвестира 35 милиона крони в корабостроителната индустрия. От начинанието обаче излиза на загуба с 50 милиона. Разбирайки, че корабите не са силната му страна, решава да се съсредоточи върху строежа на хотели и молове. И с право!
Освен с невероятния си предприемачески нюх Тон е известен с пословичната си пестеливост.
Той кара фолксваген, има само един чифт ски и един велосипед. 95-годишният милионер е голям фен на природата и прекарва всяка свобода минута в дървената си хижа в планината, в която дори няма течаща вода.
Простият начин на живот е единственото му верую и, водейки се от него, построява над 100 хижи, които да служат за подслон и почивка на любителите на планинските преходи срещу напълно символично заплащане.
Олав Тон не харесва парите. "И без това не можеш да ги вземеш със себе си в гроба, така че защо ти е да ги трупаш?" разсъждава той.
Когато чорапите му се скъсат, не праща асистента си дa му купи няколко чифта на Paul Smith или Kenzo, a сам си ги закърпва.
Всъщност един момент! Той няма дори личен асистент. Защо ли? "Компанията ми разполага с много малък административен апарат, " казва Тон. "Цялата система се крепи на идеята, че всеки върши точно това, за което е назначен. Включително и аз. Няма излишни длъжности. Нито една!"
Яде месо най-много веднъж месечно и то ако сервират стек на официална среща и му неудобно да откаже. Храни се главно с варени картофи, зеленчуци и риба.
Твърди, че физически се чувства на 50. Освен една операция на коляното не е имал други здравословни проблеми. Всички в семейството му са столетници, така че и откъм гени изглежда норвежкият магнат е ударил джакпота.
Човекът зад империята Olav Thon Group продължава да работи по десет часа на ден въпреки напредналата си възраст.
За невероятното му постоянство и отдаденост на каузите, с които се захваща, говорят не само професионалните му успехи, но и фактът, че през последните 30 години успява успешно да балансира между брака със законната си половинка Йохане и връзката с любовницата Сисел.
Само преди няколко дни обаче съпругата Йохане, която от десетилетия страда от Алцхаймер, почина. Любовта и лоялността към съпругата му подтикват Тон да дари над 50 милиона крони през годините за медицински изследвания на деменцията и Алцхаймер.
Милиардерът няма деца нито от Йохане, нито от Сисел, нито пък досега се е появила някоя едрогърда поовехтяла старлетка, която да заяви пред медиите, че 32-годишният й син всъщност е биологично дете на Тон.
Това на практика означава, че за момента няма реална личност, която да наследи по право огромното богатство на предприемача. От години се спекулира къде ще отидат милионите на Тон след смъртта му.
"Много пъти са ме питали дали не съм искал да имам собствени деца, но, честно казано, за мен и Йохане това никога не е било приоритет. Всъщност важността на това да си родител се надценява. Ежедневието ми е изпълнено с интересни неща, имам много свободно време, за да се разхождам из природата и от моя гледна точка изобщо не е глупаво и безсмислено да прекараш живота си, без да си имал деца. А относно това кой ще ме наследи...
...Хм, винаги съм смятал, че най-голямото нещастие в живота е да наследиш изведнъж много пари. А аз нямам желание да разруша ничий живот по този начин."
И все пак въпросът остава: Кой ще наследи милионите на Тон? Това обаче не е роман на Дан Браун с много перипетии и неочакван край, който да накара всички да ахнат изненадано. Още през 2013-а година адвокатът на Олав Тон оповести, че той ще остави цялото си богатство в ръцете на ръководството на основаната от него фондация.
В завещанието на милиардера е записано, че фондацията е натоварена с отговорността да разпределя парите за две основни цели като по-големият дял (пет премии от по 5 милиона крони годишно) се пада на изследвания в различни научни области.
"Иска ми се, казва Тон, да ме запомнят не като човека с милионите, а като бедното момче без образование, което някога дойде в големия град Осло и започна от нулата. Като бях млад, исках да уча медицина, но времената бяха такива, че не можах да следвам в университета. Сега обаче мога да дам много пари, за да се построят болници.
Погледнете през прозореца! Този кран на строителната площадка отсреща е мой. Нямате представа колко се радвам да видя, че хората продължват да работят след пет часа вечерта в петък вечер. Предчувствам, че ще стане хубав проект..."
Всеки път, когато в съзнанието ми изникне образът на милия, ухилен до ушите старец със смешната плетена шапка, който има милиони, но живее като някой, който притежава само четка за зъби, се сещам за всички онези средностатистически българи, които, общо-взето, живеят като скотове, но взимат потребителски кредит от 2000 лева, за да си купят последния модел смартфон.
И не мога да не се замисля върху това какво ни прави богати. Дали това да изглеждаме богати или това да се чувстваме такива.
