Бойко Борисов хареса 7 юли за ден на вота. Няма по-подходяща дата. Първо, това е Ден на шоколада. Изчислено е, че човек изяжда над 10 000 шоколадови блокчета през живота си, макар да знае, че е вреден. Второ, 6 юли 2013 г. е Международният празник на кооперативите. Очертава се дълго политическо честване, което ще завърши с кооператив в парламента и правителството.
Партиите се готвят за "шоколадова кампания" - да заредят с енергия избирателите на цената на тяхното здраве, пък и да добавят вкусна съставка, пред която трезвомислието се предава.
Премиерът Борисов е в любопитна роля - от една страна, управлява и върху него ще се стоварят всички негативи от консумирането на властта; от друга, той е най-добър в кулинарните вкусотии; от трета страна, в БСП, която е на съседната маса и негов най-голям конкурент, готвачите са няколко.
Можем да кажем, че времето до референдума бе период на относително затишие - зима, следновогодишен махмурлук, агитация за обречено и безсмислено всенародно допитване. След това скоростите рязко се смениха - търкулнаха се глави на министър и шеф на енергийния регулатор, втвърдиха се предизборни барикади, а не щеш ли, в телевизия, близка до ГЕРБ, се появи Георги Първанов. Той обяви, че след това БСП ще управлява в нова тройна коалиция, и призова Станишев да каже отсега министрите. След тази внезапно бликнала "добронамереност" Станишев бе принуден да отвърне, че не тъкми съюзи, а Борисов охотно пое топката - "Вижте, срещу мен пак е коалиция". Преброи я четворна.
Пасивите в предизборната кампания на Борисов са ясни - затъваща икономика, нарастваща бедност на домакинствата, корупция, слаб управленски капацитет, провал срещу организираната престъпност.
Логично рейтингът на ГЕРБ пада. А какви могат да бъдат активите? Вижда се, че Борисов и щабът му вече ги търсят.
На първо време това е строяването в редичка на останалите играчи - всички са от една страна на барикадата, той е срещу тях. Това е любимата роля на Борисов, в нея той е силен, референдумът му помогна да конструира удобно срещу себе си левия и националистическия сектор. Към тях вероятно ще пришие Костов и Кунева с внушението, че той самият е различен. Не може да не прави впечатление, че сантименталните му откровения "Всички други са лоши" напоследък подминават остатъчното СДС и РЗС. Този "случаен" пропуск обаче не драска върху образа "Боец срещу останалите", тъй като вече почти никой не се сеща за тези малки формацийки.
Във време на икономическо оживление тройната коалиция зарадва предизборно възрастните хора с увеличени пенсии, други социални групи също бяха поощрени. Сега априлските малки бонуси изглеждат по-скоро като обида.
Факт е, че държавата няма пари, а след като липсват, предизборно електоратът ще бъде хранен със зрелища. Няма да е чудно, ако паднат още видни кадри на управлението, подплатени с добре познатото: "Другите не уволняваха, а аз, само като чуя за корупция - действам". Всичко в Борисов е лично и той непрестанно търси двубой със Станишев (подмятанията за "опасната жена" до соц. лидера - Моника Йосифова, бяха в тази връзка). Тенденцията на лична конфронтация със Станишев ще се засилва и това поведение не е лишено от логика. След 4 години управление личният рейтинг на Борисов е с 10-ина процента по-висок от този на червения водач, прекарал това време в опозиция и оглавил ПЕС.
Мнозина наблюдатели предрекоха, че в месеците до изборите ще видим един нов Борисов, по-мек, позитивен, внушаващ стабилност, надграждане. Засега прогнозите се сбъдват единствено с очилата, сложени от д-р Борисов на 25 януари в студиото на bTV. Пет дни по-късно пред Американската търговска камара той говори за продължаващо изграждане на транспортните коридори, за честното усвояване на европейските средства. Представи ГЕРБ като партия, спринтираща по евро-атлантическата писта.
След още 48 часа направи министър човек, близък до БСП, който бе оглавил комитет в подкрепа на АЕЦ "Белене". Стана ясно, че Борисов ще си бъде все така непредвидим, остър в думите и завоите, който най държи на симпатията на редовите хора. Дори и когато те не я дават (като с Даниела от Сопот, която не изгаряше от желание да се прегърне с премиера, но той я сграбчи и гушна, за да запечатат камерите този миг).
Когато става дума за обикновените хора, а и за референдума, трябва да бъде казано още нещо важно с оглед предстоящите избори. БСП впрегна целия си апарат да събира подписи и да агитира преди допитването, лидерите на общинските и областните структури бяха плашени, че няма да попаднат в листите, ако не съберат достатъчно гласове в полза на "Белене". В този смисъл БСП изкара на референдума целия си електорат. Обратно, макар и с "три пъти "не" от премиера, електоратът на ГЕРБ не бе мотивиран да се яви пред урните. Колко е той, остава загадка. Ако БСП наистина си вярва, че референдумът е вот срещу Борисов, то я чакат неприятни изненади.
"ГЕРБ управлява зле държавата", скандираше БСП покрай референдума. Ще го прави и в следващите месеци. Важно е обаче какво изречение ще съставят избирателите. "Борисов е виновен за състоянието на държавата", ще напише Станишев и ще им подаде химикалката за подпис. Но дали те няма да добавят: "Но и вие, г-н Станишев, сте още по-виновен!". Тази мисловна дилема ще реши вота и кампанията на Борисов ще бъде насочена към дописване на изречението в негова полза.
Какво ще подпишат избирателите, какво ще им се услади и вгорчи, ще стане ясно в Деня на шоколада. Но се обзалагам, че това ще е първата кампания, която изцяло ще подмине бъдещето. Опозицията ще се вторачи в настоящето, управляващите - в миналото.
