"Има разлика между емоционален изблик и политическо движение," заяви наскоро бившият американски посланик в ООН Андрю Йънг по повод демонстрациите и окупацията на Уолстрийт. "Наблюдаваме просто емоционален изблик," обясни той. "Очевидно е, заради липсата на организация и ясно изразена позиция".
Йънг знае достатъчно за социалните движения: като млад пастор от Юга, той се присъединява към Южната конференция за християнско лидерство и дори попада в затвора за участие в демонстрации в Алабама и Флорида.
Но тезата му, че настоящите събития в Долен Манхатън са лишени от движеща сила, звучат кухо - движението за граждански права не е прецедент, който някой може да използва, за да разбере какво точно е окупацията на Уолстрийт. Нито пък движението е някакво лявоориентирано Чаено парти, както някои наблюдатели твърдят. Окупиращите Уолстрийт със сигурност са движение от съвсем нов вид.
Твърде е трудно да открием ясна програма на окупаторите на Уолстрийт
И движението за граждански права, и Чаената партия бяха създадени, за да обслужват конкретни части от електората. В първия случай това бяха афроамериканците, страдащи от дискриминацията в Юга. Във втория ставаше въпрос за по-възрастни бели американци от средната класа, които смятат себе си за жертви на прекалено предпазливото федерално правителство.
"Борбата ни е за хората, които се трудят усърдно, за да имат на масата си бекон - и държат да не го изгубят," заяви някога един от "чаените" активисти.
Обратно, окупацията на Уолстрийт в момента издига нови предложения за политики и има променяща се конфигурация от поддръжници, докато се разпространява из страната. Нейните активисти бяха най-близо до ясно обявяване на целите си в "Декларацията за окупацията на Ню Йорк Сити", публикувана на 30 септември.
"Като единен народ", гласеше декларацията, "признаваме реалността: бъдещето на човешката раса изисква сътрудничество между нейните членове; нашата система трябва да защитава нашите права, и при корумпираност на тази система грижа на отделните хора е да защитят собствените си права - и тези на своите съседи." Това едва ли е точно политическа платформа. Но пък и политическите платформи не са фундаментът на този нов тип движение.
Активистите се стремят към признание и промяна на икономическата система
Социологът от Колумбийския университет Чарлс Тили разделя движенията на три типа на база политиките, за които те се борят, електоратите, които твърдят, че представляват, или идентичностите, които се опитват да конструират.
И движението за граждански права, и Чаената партия комбинираха първите и вторите цели. Окупацията на Уолстрийт обаче е нещо, което бихме могли да наречем движение "Ние сме тук". Въпросите към активистите му "Какво желаете?", изразени от някои политици, са лишени от смисъл.
Участниците в протестите нито са разочаровани поддръжници на Обама, нито са "тълпа", както цинично ги нарече председателят на мнозинството в Камарата на представителите Ерик Кантор. С присъствието си те заявяват само: "Искаме признание!".
"Окупаторите" са най-близо до "Ново женско движение"
Ако окупацията на Уолстрийт напомня някакво движение от близкото минало на Америка, това всъщност би било т.нар. "Ново женско движение" от 70-те години на миналия век. Когато тази борба се появява в резултат на движението за граждански права, тя шокира консерваторите и обърква либералите.
Първите възприемат активистките като групичка изгарящи сутиените си анархистки; вторите ги смятат за не-женствени, или за прекрачили границите добронамерени либерали. Въпреки че лидерите на Новото женско движение са имали политики, които са държали да бъдат извадени на дневен ред, тяхното основно искане е за признание (и отчитане) на полово сегрегираната реалност на ежедневието.
По подобен начин сега, когато активистите окупират Уолстрийт, те не се борят срещу капитализма - а срещу система на икономически отношения, която е изгубила насоката си и според тях вече не служи на обществото.
Малко е спорно дали от техния протест ще се роди нещо смислено
Периодично хиляди американци от различни социални класи и региони без изрично формулирана цел се обединяват в нещо, което политическият критик от Корнелския университет Джейсън Франк нарича "учредителен момент".
По подобен начин, специалистът по конституционно право от Йейл Брус Акерман назовава три такива момента в американската история: най-скорошният от тях е бил по време на Голямата депресия, когато икономическите трудности и общественият гняв избликват във вълна от стачки и демонстрации, някои от които много по-подобни на тълпа от окупациите на Уолстрийт.
Те не са имали конкретен политически дневен ред, но са искали признание и радикална промяна в отношенията между правителството, хората и корпорациите.
Аналогиите между 30-те години и наши дни - шокиращо големи
Аналогиите между 30-те години и наши дни са шокиращо големи. Икономиката се е сринала до най-тежките си исторически нива на безработица и всеобщи лишения. Икономическата криза отново е глобална, като благодарение на нея бележат възход реакционни сили (от рода на антиимигрантското законодателство, прокарано наскоро в Аризона и Алабама), а политиците изискват страховити ограничения на разходите.
Върховният съд, който през 30-те години не е съзнавал, че юридическите доктрини на XIX век са безнадеждно неадекватни спрямо икономическите проблеми на ранния XX в., в наши дни се е върнал в доктрина на "оригинализъм" (формален конституционен консерватизъм), която като че ли се стреми да се върне още по-назад, вече към XVIII век.
Без подкрепата на Белия дом, протестите на Уолстрийт си остават буря в чаша вода
И все пак трупащата се енергия около окупацията на Уолстрийт е напълно възможно да не породи нов социален договор. Може би всъщност от нея няма да възникне никакъв "учредителен момент" - по време на Голямата депресия безработицата е надминавала 25%, а сега тя е в обема на поносимите 9.1%.
Тогава САЩ са имали президент - Франклин Рузвелт - който е заявил на плутократите, противопоставящи се на политиката му и мразещи го на лична основа: "Приветствам тяхната омраза". Подобно на протестиращите на Уолстрийт сега, той е говорил за "управление от организирани капитали" и "силите на егоизма и алчността за власт". Реакцията тогава е бурна и Рузвелт е преизбран с дори още по-голямо мнозинство от това на предните избори.
Разликата с настоящето обаче е, че Белият дом и Демократическата партия не проявяват никакъв интерес да застанат начело на зараждащия се гняв, изразяван от окупиращите Уолстрийт. В своята пресконференция миналата седмица, след като сподели, че напълно разбира гнева на протестиращите, Барак Обама побърза веднага да увери финансовия сектор в трайната си подкрепа.
Движенията от категорията "Ние сме тук" често се разпалват бързо и също толкова бързо угасват, или пък се разлагат на незначителни компоненти, конкретни искания и интереси. Други, като "Новото женско движение", в крайна сметка се обединяват в няколко организирани сектори, със собствена гама от политически искания и политически идентичности.
Твърде е рано да определим каква съдба очаква окупаторите на Уолстрийт. Но едно е сигурно - случващото се трябва да разбуди незаинтересования корпоративен сектор и вашингтонските му лобисти, така че те да осъзнаят, че има нова сила, изискваща промяна на фундамента на американското общество.
