Той е корумпиран, авторитарен, посегна на Twitter и Facebook, но нищо не се лепи по имиджа му. Турският премиер Реджеп Ердоган завоюва триумфален успех на местните избори и се приближи още една крачка по-близо до образа на Путин на Близкия изток.
Върви му във всичко, въпреки всички
Роден е в предградията на Истанбул преди 60 години в дълбоко религиозно семейство и в крайна нищета. Като студент продава лимонада и сусамени гевреци. Завършва религиозно професионално училище, а след това „Стопанско управление" в треторазряден университет. Докато учи, играе футбол на полу-професионално ниво.
Страстта му винаги е била политиката. След военния пуч през 1980 г. се ангажира с ислямистката партия на своя ментор Неджметин Ербакан, която в продължение на години неизменно губи изборите. По това време Ердоган е губещ в групата на губещите.
Независимо кой управлява, властта има свръх мощната армия, кълняща се в идеологията на основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк. Беднякът от Анадола може да влезе в нея, само ако загърби миналото и най-вече религията си, ако е бил в елитна гимназия и топ университет, и се държи като ревностен почитател на Бетовен.
И през 1994 г. се случва немислимото
Ердоган, тогава на 40 години, е избран за кмет на Истанбул - бившата столица на Византийската империя, бившата столица на Османската империя. Междувременно градът се е превърнал в ужасна, многомилионна метрополия, в която ежедневно прииждат хиляди бягащи от бедността и от гражданската война хора, настаняващи се в многобройните гета.
По това време от чешмите на Истанбул не тече вода, а в контактите няма ток. Ердоган говори за шериат и определя балета като порнография. Елитът се отдръпва: това не може да е на добре. Проблемите на 15-милионния Истанбул превръщат Ердоган в прагматик. Той се представя отлично като кмет. Златният рог вече не е помийна яма, камионите с боклука пристигат навреме, бедните истанбулски деца имат хубави детски площадки - а балет няма къде да се гледа.
Девет години по-късно Ердоган стана министър-председател на Турция. Два мандата всичко вървеше по мед и масло. Икономиката растеше - от третокласна нация Турция стана „глобална сила", а конфликтът с кюрдите изглеждаше под контрол. Армията се прибра в казармите, страна изглеждаше помирена между исляма и кемалистката революция.
В третия мандат Ердоган се промени ненадейно
Той постави на карта целия свой труд и политическо бъдеще - изпрати срещу демонстрантите в парка „Гези" сълзотоворен газ, водния оръдия, палки и бронирани полицаи.
Ердоган прие твърде лично желанието на протестиращите да спрат строежа на нов търговски център. И внезапно това отприщи протести в цялата страна. Ердоган беше започнал да се меси във всичко - колко сол да ядат турците, колко деца да имат, дали да пият алкохол, дали да ползват Twitter, дали да се целуват. Беше се превърнал не просто в министър-председател, а в баща на нацията, който разрешава до три деца на семейство, но, моля, никакво цезарово сечение.
Турците трябваше да се молят и да пазаруват, да подредят живота си между джамията и мола, да гледат само специално подбрани телевизионни сериали и театрални постановки. Хулителите на исляма, също както и недолюбваните журналисти биваха изпращани зад решетките.
Протестът от миналото лято отмря. Въпреки че лирата стигна дъното, а борсата се срина, въпреки че избягаха чуждестранни инвеститори и въпреки разкритията за корупция на живеещия в САЩ бивш поддръжник на Ердоган Фетуллах Гюлен - духовникът от Пенсилвания, който е представител на нещо подобно на ислямския Опус Дей.
До миналото лято двамата бяха рамо до рамо, след това пътищата им се разделиха. Оттогава в социалните медии текат разкрития, подкрепени от телефонни разговори, които Ердоган не може да отрече. Оттогава турците знаят, че премиерът им е корумпиран, че има много повече от 30 млн, евро и че е планирал нападение над Сирия. Очевидно нищо от това не ги смущава, а на Турция ѝ предстоят бурни години.
Ердоган беше обявил тези местни избори за референдум за подкрепата към себе си и сега, когато ги спечели, няма кой да се изправи срещу него.
