Терористичните атаки от 11 септември 2001 г. накараха САЩ да предприеме разумни мерки за сигурност и да стартира оправдана контраатака срещу Ал Кайда, казва анализаторът Фарид Закария.
Но според него те също така са довели до прекалена реакция, която продължава и в момента.
Закария казва, че организацията, която стои зад атаките - Ал Кайда, в голямата си част вече е отслабнала заради американската реакция на атентатите и нарастващата опозиция срещу групата в мюсюлманския свят.
„Всички тези тенденции са спомогнали за допълнителното намаляване на заплахата, която представлява Ал Кайда. Сега сме в странна ситуация, когато десницата не иска да признае това, тъй като то би означавало, че нямаме нужда да бъдем до такава степен ангажирани с война... а левицата изглежда се въздържа да приеме част от това, понеже би означавало, пази боже, че Джордж У. Буш може и да е постъпил донякъде правилно".
Според Закария, в резултат на нефункциониращите политически сили, САЩ са изгубили способността си да водят рационален диалог за 11 септември".
Дали САЩ е в по-голяма безопасност сега, отколкото преди атентатите от 11 септември?
Закария: Без съмнение сме в по-голяма безопасност. Вижте, атентатите от 11 септември промениха начина, по който възприемахме проблема с тероризма и ислямския радикализъм - и започнахме да обръщаме повече внимание и на двете.
Първо, бяха предприети огромни мерки - поредица от много прости и разумни мерки, които намаляват вероятността да се случи нещо подобно на атентатите от 11 септември. Запечатването на вратата на пилотската кабина например само по себе си означава, че самолет не може никога да бъде използван като ракета - и други подобни неща... след мерките за сигурност особено ценните цели не са уязвими по начина, по който те бяха дотогава.
Вторият аспект е, че преследвахме доста усърдно "Ал Кайда" и свързаните с нея групи, гонейки ги из планините на Афганистан, естествено, но и проследявайки средствата им. И всичко това колективно води до голям резултат - и без съмнение според мен сега сме в по-голяма безопасност.
Сега вече можем да започнем да си задаваме въпроса - не сме ли прекалили с контрамерките, дали десетките милиарди долари, които се добавят година след година към бюджета на разузнаването, към този на Министерството на вътрешната сигурност, са били толкова необходими, или сме оставени на някакъв вид автопилот, където нито едно искане за вътрешна сигурност не може въобще да бъде отказано - и това е станало част от гаргантюанските проекти, печелещи поддръжници на правителството във Вашингтон.
Писали сте, че прекалихме с реакцията на 11 септември и Ал Кайда. В какъв смисъл смятате, че е така?
Закария: Прекалихме в два аспекта. Не отделихме особено много време в годината след 11 септември - след като вече се бяхме захванали, бяхме започнали да преследваме тези хора по целия свят, мерки, които аз тогава твърдо подкрепях и още твърдо подкрепям - да преценим дали това е довело до резултат, и дали сме унищожили организацията и сме ги затруднили много повече да действат. И поради това какво е реалното естество на продължаващата заплаха?
Мисля, че е ясно, че Ал Кайда е много отслабнала. Тя има силата да вдъхнови поредица от локални организации по света, но има твърде малко власт сама да насочи тези мащабни терористични атаки. Реакцията на моя аргумент, че Ал Кайда е по-слаба, отколкото ние си мислим, ме изненада само защото аз съм излагал тази си позиция от 2004 г., и съм го правил неведнъж.
Според вас защо много хора не се съгласиха с тази позиция?
Закария: Мисля, че в САЩ имаме тенденция да подценяваме лошите намерения на нашите врагове, но да надценяваме техния възможности, способностите им.
Това, което сега знаем, на база всички разсекретени документи, с които разполагаме, е че през 70-те и 80-те години САЩ като цяло сериозно са надценявали военния капацитет на Съветския съюз.
В какъв смисъл?
Закария: Ако погледнете всяка мярка, от бомбардировачи до ракети, в почти всяка област много сме надценявали възможността им за модернизация, способностите им да натрупват оръжие, и в резултат на това сме създали много, много по-голям военнопромишлен комплекс, отколкото би бил необходим, за да се преборим със същинската съветска заплаха, в сравнение с тази, която сме си представяли.
Подобна е и ситуацията със Саддам Хюсеин - разузнавателните агенции бяха абсолютно убедени, че това, пред което сме изправени, е много мощна държава, която трупа атомно, биологично и химическо оръжие, което като цяло се оказа невярно.
Когато погледнем Ал Кайда, трябва да си зададем въпроса: каква е реалната им възможност да причинят вреда?
Освен това смятам, че има тенденция в американската система за финансиране на проекти да се превръща във вечна, непрекъснато разрастваща се - и това очевидно е станало факт за вътрешната сигурност. Никой не иска да отрича искането за по-голяма сигурност, повече мерки, повече процедури, всичките от които изискват повече бюджети и повече бюрокрация...
И какво би трябвало да бъде направено сега?
Закария: Сега би бил подходящият момент да погледнем и да се запитаме, за да се борим със същинската заплаха, която представлява Ал Кайда, която е реална, но ограничена в някои аспекти - от какъв тип разузнавателна система имаме нужда, от какъв вид вътрешна сигурност се нуждаем и колко можем да направим по отношение на пренасочването, реорганизирането и промяната в тези агенции за национална сигурност, вместо постоянно да трупаме слой върху слой.
Сега имаме 15 различни разузнавателни агенции, имаме 15 различни организации, проследяващи парите, с които терористите боравят.
Все едно сме взели цялата бюрокрация от Студената война - и вместо да я намалим и преконфигурираме, за да отговори на този нов набор от неконвенционални заплахи, просто сме насложили върху планините от бюрокрация от Студената война нов набор от бюрокрация за борба с тероризма, въпреки че Студената война е приключила...
Това не е начин да се провежда сериозна политика за национална сигурност. И най-голямата опасност в случая е, естествено, че за разлика от Студената война, или от Втората световна война, това не е война, която има ясен край. Така че не можеш да поставиш граница, при която ще се демобилизираме и поради това ще се отървем от част от тази система.
Това е своеобразна екзистенциална реалност, с която САЩ трябва да се справя - възможността за тероризъм, възможността радикални групи да бъдат в състояние да причинят щети на едно отворено общество. Трябва да се запитаме - това ли е нормалното състояние на национална сигурност, в което искаме да живеем.
Дали концепцията за "война срещу тероризма" е била погрешна?
Закария: Проблемът е, че тероризмът е тактика - не можеш да обявиш война срещу тактика. Но като цяло тази концепция съдържаше идеята, че трябва да тръгнем в нападение и да преследваме тези типове по света, че е необходимо да проследим парите им.
Нямам възражение по каквото и да е от тези неща... проблемът е, че можеш да водиш война, но е необходимо активно да оценяваш силата на твоя противник - и ако смяташ, че той е висок седем и половина метра, а той всъщност е висок метър и половина, това е важно. Има сериозно погрешно диагностициране на проблема...
Защо смятате, че хората са пропуснали промяната във възможностите на Ал Кайда?
Закария: Ние не следим тенденциите в ислямския свят, където Ал Кайда е политически дискредитирана, тенденции, които се развиват в джихадските общности, където видни борци за джихад са скъсали с Ал Кайда.
Реалността е, че Ал Кайта не е в състояние да организира дори и една атака срещу сериозна цел в последните години, реалността е, че когато по-малки местни групи планират терористични атаки, единственото, което те могат да атакуват, са местни цели като кафенета, гари и т. н., убивайки по този начин местни хора, с което допълнително отчуждават местното население и дискредитират, премахват легитимността на Ал Кайда и свързаните с нея групи.
