Ще говоря за чешката Kоледа с уговорката, че съм я карала в Чехия всичко на всичко два пъти, само единият от които с чехи, тъй че впечатленията ми едва ли могат да се класират като задълбочени и систематични. Всяка година си ходех за Коледа вкъщи, докато миналата година не реших, че както нямаме пари, трябва да съм пълен мазохист, ако тръгна да взимам заеми, за да пътувам 36 часа с някакъв креслив, впиянчен, кирлясал народ, който слуша маанета и пуши в автобуса. Така че си останах в Чехия и празнувах Коледа с мъжа ми и неговата рода.
Както може би сте чували, тук подаръците не ги носи някакъв си червендалест дядо, а малкият Исус (Йежишек). Как ги носи - не става ясно. Носи ги и толкоз. Няма никаква обяснителна легенда като примерно, че Йежишек и светият дух се сдушват и решават да прехвърчат по света и да носят подаръци за раздразнение на дядо Боже или нещо подобно.
Традиционната коледна манджа е паниран шаран и руска салата. Руската салата обаче се води "традиционна чешка картофена салата" и не я наричайте "руска" в присъствието на чехи, освен ако не си търсите белята със свещ.
Шаранът по традиция се купува жив и се убива в навечерието на Коледа, за да е пресен. (Ако някой като мен си спомня за господин Тау, там имаше една история как едно детенце с негова помощ спасява горкия шаран, карайки го да проговори и после, ако не се лъжа, да полети). Но в днешно време повечето хора си купуват вече убит шаран от магазина или от уличните щандове.
Тези щандове са не по-малко отвратителна традиция - големи контейнери с живи шарани, които се убиват и разфасоват направо на улицата. Затова през декември избягвам да обикалям по центъра, понеже ми става лошо от миризмата и гледката на рибешка кръв, която се оттича в канала.
Това винаги ми припомня една история, която бях чела из чешкия нет - за някакъв, който кандидатствал за работа като програмист, като трудовия му стаж в CV-то му представлявал нещо от сорта на: "декември 2006 - продаване на шарани; декември 2007 - продаване на шарани; декември 2008 - продаване на елхи"...
Но да се върнем към празнуването на Коледа. Аз самата не съм много по празниците, изгубих интерес към тях някъде по времето, когато престанах да си умирам за желирани бонбони и към днешна дата признавам само три официални празника - Петък, Събота и Когато Получа Неочакван Хонорар. И рождения си ден не бих празнувала, ако не се налагаше - не от някаква фобия към остаряването, а защото просто не ме вълнува. Но Коледата не можеш да избегнеш.
Семейството на мъжа ми празнува Коледа както и всички останали празници - групово, с много ядене и вайкане на тема защо аз не ям месо, нищо не мога да опитам и защо ям толкова малко. За щастие, по празници се появява една от братовчедките на мъжа ми, която яде още по-малко от мен и отвлича вниманието. От остатъците от шарана се прави рибена чорба, която, както всички ме уверяват, е страхотно вкусна.
Друга традиция са коледните сладки, които започват да се правят още в началото на декември (престояли били по-вкусни) в огромни количества - дребни сладки с различни пълнежи и глазури. Всяка година получавам от свекърва си поне половин кило и мога да потвърдя, че са чудесни.
Котките ми изпадат в истеричен мяукащ захлас при всяко отваряне на заветната кутия, но доколкото знам, кучетата и котките не умеят да разграждат захар, така че никакви коледни сладки за тях. Затова пък маците си прекарват добре, криейки се в кутии от подаръци, дъвчейки опаковъчна хартия и разнасяйки навсякъде разноцветни панделки.
Подаръците се разопаковат на 24-ти вечерта, Йежишек вече е минал, предполага се. Никога няма да забравя един коледен подарък, който ми беше оставила под елхата неизвестна добра душа от чешките ми роднини - книжка "Готвене с полуфабрикати за начинаещи" и учебна тетрадка с упражнения по чешки език за първи клас - очевидно тънък намек да се науча да готвя и да говоря като хората, да му се не види най-накрая.
След това се гледа приказка. Предполагам, че понятието телевизионна приказка не ви говори много. И на мен не ми говореше, преди да дойда тук. Приказки от някакво измислено, бутафорно средновековие, в което хитрият Хонза се смилява над случайна бабичка и тя се оказва магьосница, която му помага да спечели красивата принцеса и половин царство. Плюс множество симпатични дяволи.
Странното е, че се снимат и досега и че ги гледат и възрастни. Както са ме уверявали, не познавам истинската чешка Коледа, докато не съм видяла телевизионната приказка Мразик, която се излъчва всяка година от не знам колко си време. В такъв случай, доброволно се отказвам от истинската чешка Коледа - изгубих интерес към приказките по същото време, когато изгубих вкус към желираните бонбони и официалните празници...
Една от малкото коледни традиции, за която мога да свидетелствам от първа ръка, е коледното парти - но това е само местна традиция сред връстниците на мъжа ми в Челаковице (градчето близо до Прага, където е израсъл).
Коледното парти се провежда в един и същ клуб, който междувременно е сменил множество собственици и названия, но диджеите си остават същите. Традицията, доколкото схващам, се състои в това да избягаш от семейното огнище и да се видиш със стари познати.
Или в моя случай - да се отегчаваш безумно, тъй като въпреки осемте години, през които редовно посещавам Челаковице, местните все още ме смятат за странен чужд субект, с когото не си заслужава да се общува. Но така е в малко населено място - предполагам, че дори да живеех 25 години в Челаковице, а не в близката Прага, пак щях да бъда странна чужденка.
Какво да ви кажа? Откъдето и да се погледне, чешката Коледа не се различава съществено от българската по съставните си части - ядене, телевизия и роднини...
