Тази статия на CreatiVU събира в себе си минимална част от българския (непризнат от речника ни) колорит.
Пиша статията от София (неслучайно) - мястото, където "софиянецът" е митично създание, всеки си има село, а по празници населението спада с две трети.
И така, по същество. Търсих, рових се, говорих, обсъждах, припомнях си, спорех и така, след едни дълги 20 минути имах списъка с 10-те култови български думи, които, макар да липсват в писмения ни речник, са се вкоренили дълбоко в разговорната ни реч.
“Крокозъбелът” е митично градско-селско създание, което най-често се подвизава под облика на нелицеприятен човек с невъзпитано поведение.
Тази (на практика универсална) дума има способността да се използва на мястото на всеки един предмет (или част от такъв) , който може да се побере в дланта ви.
Дума, също така позната като “ужким”, “белким”, “санким”.
CreatiVU успя да “сколоса” във Photoshop тези картинки, за да ви презентира подбраните култови думи от българския език по-лесно/интересно.
Използва се главно за малко дете.
Паралелно с еднорозите и русалките, “кукундрелите” имат характерен външен вид и се разпознават дори само по силуета им.
Също така се използва като “карам кола/колело”.
Подобно на “фърфалак”.
Подобно на “джунджурийка”.
