Всякакво чудо бяхме виждали на предизборни плакати! Като се започне от клишето "паспортна снимка", мине се през поза тип "американска" със странично извъртане на тялото и вариации с кръстосани ръце, отпуснати до тялото или насочен към избирателя пръст, та се стигне до хора снимани в различни пози в цял ръст, въпреки, да го кажем така, нефотогеничната си физика.
Шествието из социалните мрежи на постери на кандидат кметове от тази седмица обаче направо разби всичко, което сме чувАли или знаЯли за предизборния имиджмейкинг, политическия ПР или просто имиджовата фотография на общественици.
След всичко, което видяхме, светът на предизборния театър вече няма как да е същият, затова скромно си прибирам дипломките по бизнес и социален етикет и Държавен протокол от Лондон и Брюксел и спешно коригирам знанията си.
В следващите редове си позволявам да дам нови, модерни и преработени в светлината на новите тенденции съвети към кандидатите за кметове, обединени в трите основни стълба на политическия имидж - екип, послание, образ.
1. Събиране на екип
Ясно, че след като се кандидатирате за кмет, независимо дали е на село или в града, вие сте събрали необходимото количество поддръжници.
Първото, което трябва да направите, когато документално сте пизнат за кандидат кмет, е да си сформирате предизборен екип, който да се грижи за имиджа и контактите ви с избирателите.
Преди приемахме, че трябва да се обърнете към професионалисти имиджмейкъри, ПР-и, психолози, социолози, медийни експерти и т.н., обаче тия дни знаем, че това е отживелица.
Всичко, от което се нуждаете, е един човек, стига да може да ви вика браво, да ви урежда срещи с хората, да ви привика медии, да кара кола, да осигури техника за некое и друго митинче, да ви измисли плакатите и политическото послание, да ги разлепи на видни места, да ви казва какво да си обличате, как да се държите и къде да се усмихвате, да ви пише изказванията и да следи кой, къде и как публикува информация за вас.
Ми не е чак толкова много!
В тази роля спокойно може да влезе някой близък - съпруга, майка, баба, леля-активистка в читалището, син на "ти" с компютърните технологии, дъщеря, която мечтае да стане ивент мениджър.
В крайна сметка, ако не разполагате с такива, можете да се доверите на някой, който има опит с много хора и обществени места - примерно сватбена агенция или детски парти център.
2. Измисляне на слоган
Как точно ще се води кампанията и какво ще е изречението, с което ще ви запомни избирателят е следващото много важно нещо.
Подберете го правилно, защото това е образът, с който онзи в тъмната стаичка ще избере бюлетината. В началото на деветдесетте, когато за първи път избирахме демократично кмет на София, един от кандидатите се появи сниман в близък план на постер, като вратът му заемаше две трети от снимката.
Под главата му подпряна като пинг-понг топка върху дорийска колона (врата му) беше изписано "Стабилност". Е как да забравиш това послание?! Не стабилност, ами вкорененост да очакваш от такъв кмет!
По принцип досега знаехме, че политическото послание трябва да е кратко, позитивно и ударно, да не е на уличен език и да няма негативни двойнствени значения.
Забравяме всичко това и се обръщаме за пример към новите кандидат кметове!
"Не може да не може" например е един чудесен слоган, хвърлен в езиковата кандидаткметска битка от представителя на Поморие Стоян Тончев.
Неговият екип направо разби досегашните клишета, като излезе на сцената с категорично изречение, излъчващо решителност, смелост, че даже и политически инат. Не се сещам накъде би могло да се развие едно такова политическо послание в бъдеще, защото едва ли може да се надскочи тази висота. Може би единствено с израза "Няма не искам, няма недей"...
На иновативни послания трябва да ни учат и още двама кандидати - Ивайло Грозев, кандидат на с.о. Каолиново например залага на конкретна цел - "Всички курортисти в Павел баня!"
Има ли някой неразбрал? Не! Какво ще прави Грозев? Правилно, ще изземе всичко, що е курортист, и ще го доведе в Павел баня! Категоричността на този слоган се бие с онова расистко "Циганите на сапун!", но айде сега да не внушаваме погрешни идеи!
Стилен, конкретен и ясен е и кандидатът на с.с. Каолиново Марио Бойков, който ще се бори за "Здрави и силни тополи"... Както искате го разбирайте, за мен е важно, че най-после тополите ни ще са в отлично състояние, че много ми беше притеснено.
Разбира се, когато говорим за политически слоган, важно е да знаем, че и липсата му също е послание.
Чрез този похват се представя и другият нашумял тия дни кандидат за кмет - Чавдар Вълев за Карнобат.
Той разчита най-вече на професионалната си експертиза, демонстрирайки в плаката си своето занимание - бизнесмен. Обрано и семпло. Веднага си наясно, че няма това-онова с този човек!
Той е цар на числата, на договорите, на печалбата и видимо ще се бори за доброто на града, докато го наблюдава през тъмните си очила.
За всеки случай и мъничко послание не липсва, но то дискретно е поставено над номера на бюлетината му и гласи "Видими резултат за Карнобат".
3. Избиране на визия
Тук вече криейтивът е много важен.
Едно е да те видят петдесет човека на някой предизборен митинг на мегдана, друго е да висиш по огради, фасади и стълбове с цялото си политическо достолепие.
Да се направи снимка на кандидат политика и тя да се набие в мозъците на избирателите е осемдесет процента от работата на предизборните щабове.
Тук се залага на облекло и физиономия най-вече, затова те трябва прецизно да се подготвят.
И ако досега сме съветвали кандидатите да ползват професионални услуги, време е сега да си признаем, че е по-добре да следват собствения си вкус или този на хора, на които лично се доверяват през годините.
Като другарката кандидатка за кмет на село Гаганица Антоанета Лазарова, която вече се ползва с фейсбук псевдонима баба Гага и която се довери на вкуса на своята дългогодишна фризьорка.
Селската специалистка по тупираните прически сигурно е горда да види своето най-висше творение върху главата на отколешната си клиентка кандидат кметица и този път със сигурност е вложила в двайсетсантиметровата отвесна косместа маса дълбоко политическо послание.
Какво си казва средният гаганец, когато види тази снимка, дами и господа?
Ами казва си първо, че това е една гледана жена, която има градска визия и ще поведе селото им към европейските стандарти. Казва си още, че възходът на Гаганица е гарантиран и стабилен точно така, както и тупето на госпожа кметицата - косо и право нагоре.
Гаганецът познава Антоанета Лазарова и хълма на главата й от нейните изяви като народна певица.
Но ако тогава това е била нейна запазена артистична марка (като белите чорапи на Майкъл Джексън, брошката на Мадлин Олбрайт и саката на Анхела Меркел), сега този хълм е символ на гаганския прогрес и политическата мощ на неговата бъдеща управница.
Своебразен връх във визията обаче достига споменатият вече помориец Стоян Тончев.
Над неговия постер трябва да се организират международни семинари на тема Политически ПР, защото на един лист хартия е казано толкова много!
От една страна той е в смокинг. Това веднага говори за европейски стандарт в политическите му маниери.
От друга страна държи средновековен меч, при това сякаш държи писалка - леко е непринудено. Веднага разчитаме връзка с историята, славното ни минало и рицарските добродетели.
Посланието докосва и младата аудитория, която разпознава в този образ герой от Games Of Thrones примерно.
Тончев убива октопод, полазил арката на Поморие, в чийто пипало има пачка евро от банкноти по 500. По-възрастното поколение помни италианския сериал La Piovra (Октопод) с принципния инспектор Катани, който се бореше с мафията, така че веднага разбира колко непоколебим в битката с мафията ще е Тончев, нищо че е облечен като Франк Синатра (любимият певец на италианската мафия, между другото).
Не послания - цял роман с надслов "Поморие заслужава повече" се съдържа в този предизборен постер!
Българщината винаги е ключов момент в предизборната битка, затова не мога да не обърна внимание и на кандидата на Движение 21 за кмет на село Световрачане Първан Тошев.
Избраната от него визия е красноречива - народен костюм, нож и револвер в пояса, мустак засукан, китка на калпака и... баскетболна фанела с надпис "Движение 21".
Въпросната фанела не е просто дреха, дами и господа! Тя е нещо като мост между традицията и съвремието в политически аспект, тъй като от другата страна тя е прикваната от лидерът на формацията Татяна Донева, спортно издокарана в синя риза и джинси.
Тук всички коренопреклонно мълчим пред криейтива и си водим бележки. Каквото и да кажа като обобщение, ще съм казала малко и ще съм се изразила неточно.
Накрая, след като установихме какви са новите похвати в политическия имиджмейкинг, нека добавя още няколко прости и работещи съвета, които ще ви изведат в орбитата на добрия кандидаткметски ПР.
1. За да сте успял кандидат кмет, непременно научете някоя народна песен или поне целия текст на националния химн на няколко езика.
Не се знае къде ще ви се наложи да ги запеете и дали няма да е на турски, арменски, гръцки, руски, английски или арабски.
2. Подгответе си хартиени шапчици, знаменца, флайери, салфетки, пластмасови чашки, бъркалки, захарчета, мокри кърпички и каквото още ви дойде наум с вашия образ и слоган.
3. Участвайте в различни събрания на територията на мястото, за чийто кмет се кандидатирате - от пенсионерски клуб, през кръжок по ръкоделие, до откриване на бакалница - вие трябва да сте там, за да е видимо, че сте близо до народа.
4. Подкрепете кампанията си с конкретни примери за човечност - лично посадете дърво в центъра, изчистете мръсно градско или селско място, сковете кокошарник на самотна бабка, измийте прозорците на старчески дом или детска градина на територията на населеното ви място.
5. Поне две седмици карайте колело или ходете пеша, оставете я за малко тая кола! Като ви изберат, ще се возите колкото си искате, при това на нова.
6. Направете сбирка с важните хора от селото или града.
Наречете го опознавателна среща, събрание за града/селото или пресконференция, все едно - важното е да не изглежда като кьор софра, каквото всъщност ще е.
7. Ухажвайте журналистите.
Не отказвайте интервюта и срещи с медиите, които и да са те. Винаги говорете с прости думи и давайте човешки примери от своята биография - "Майка ми е пенсионер инвалид със 137 лв пенсия", "Братовчед ми е в неравностойно положение", "Съседката ни леля Цана едва преживява с козичката и нивичката си"... ей такива неща.
Това ще ви държи близо до народа, а журналистите обичат драматични биографии. Тренирайте да пускате по някоя и друга сълза, докато разказвате за тях, или поне правете драматични паузи с премигвания за камерите.
8. Намислете си какво нетипично и щуро можете да направите публично.
Това с печенето на кебапчета вече не е модерно, но можете да помислите за нещо друго в тази насока. Например полетете с балон, скочете с парашут, участвайте в бягане на токчета, танцувайте около пилон, сгответе шкембе чорба за триста човека.
9. Набавете си подходящи дрехи - костюм, една-две ризи, на които можете да навиете ръкавите, като махнете вратовръзката, анцуг.
Нищо не се знае - не трябва нито да сте много изискан, нито да сте твърде неелегантен. За дамите е подобно, анцугът пак е задължителен.
10. Научете кои са проблемите на населеното ви място и непекъснато обещавайте да ги решите.
Не е важно как, важно е да ви чуват, че ще го направите. Когато ги рецитирате, употребявайте думи и изрази като никога, няма, за нищо на света, на всяка цена, непоколебимо, задължително, народ, съграждани, съселяни, справедливо, демократично, човешко, нормално, заслужено.
