Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мит ли е, че трябва да пием антибиотиците докрай

Можем ли да спрем антибиотика, щом се чувстваме по-добре?
Можем ли да спрем антибиотика, щом се чувстваме по-добре?

Трябва ли да довършваме пълния курс за лечение с антибиотици? Според експерти от изданието British Medical Journal e време да преосмислим масово разпространения съвет хората винаги да довършват целия курс на лечение с антибиотици.

Според тях няма достатъчно доказателства в подкрепа на тезата, че спирането на лекарствата по-рано от предписаното повишава резистентността срещу антибиотици.

Вместо това според специалистите са необходими още изследвания с цел да се установи дали спирането на антибиотиците, след като се почувстваме по-добре, може да спомогне за ограничаването на употребата им. Общопрактикуващите лекари все пак призовават хората да не променят поведението си само заради едно-единствено изследване.

Проф. Хелън Стоукс-Лампард, ръководител на британската Кралска колегия на общопрактикуващите лекари, коментира, че подобрението на симптомите не означава непременно, че инфекцията е напълно ликвидирана.

Тя казва, че е важно на пациентите да се дава ясна и недвусмислена информация. В конкретния случай е общоизвестно, че винаги се приема целият курс на лечение. Промяната на тази мантра просто ще обърка хората.

За по-кратко време, но по-внимателно дозирани

Аналитичният материал в British Medical Journal е дело на екип от изследователи от цяла Англия. В него се твърди, че ограничаването на употребата на антибиотици е от решаващо значение за борбата с разрастващия се проблем с резистентността срещу антибиотици.

Проф. Мартин Левълин от Медицинския факултет "Brighton and Sussex" към университета в Съсекс, съвместно с колегите си казва, че употребата на антибиотици за по-дълго време от реално необходимото повишава риска от възникване на резистентност.

Според него традиционното предписване на дългосрочни курсове лечение с антибиотици се базира на остарялата идея, че резистентността срещу антибиотик възниква когато лекарството не се приема дълго време и инфекцията остане не напълно излекувана.

Левълин допълва, че вече нарастват доказателствата, че кратките курсове на лечение с антибиотици - например от 3 до 5 дни - са също толкова ефикасни в борбата с много от вредните микроорганизми.

Той приема, че има и някои изключения - например даването на само един тип антибиотик за туберкулозни инфекции, за което е известно, че води до бързо изграждане на резистентност.

И все пак екипът от учени казва, че е важно да се избягват безразборните предписвания на антибиотици. По важно е след направените изследвания да се предписват точните антибиотици, подходящи за съответната инфекция и пациент.

Изследването признава, че болниците все по-често преразгледат ежедневната употреба на антибиотици. Разраства се тенденцията към по-кратки курсове на третиране с лекарства.

Въпреки това Левълин подлага на съмнение твърдението, че можете да спрете антибиотика в момента, в който се почувствате по-добре. Това важи с особена сила когато няма възможност пациентите да бъдат преглеждани ежедневно в болнични условия.

Според учените за да се защити тази теза са необходими още изследвания. Стоукс-Лампард коментира, че въпреки че е важно да се вземат предвид резултатите от новите изследвания, тя "не може да препоръча масова промяна на поведението на пациентите само на база резултатите от едно изследване".

Тя казва, че предписаните курсове за лечение с антибиотици не са произволни, а адаптирани според индивитуалните условия, и в много случаи са относително кратки.

По нейни думи общопрактикуващите лекари са притеснени от идеята, че пациентите могат да спрат да взимат лекарствата си по средата на курса на лечение, тъй като са се почувствали по-добре. Подобрението на симптомите не означава непременно пълно излекуване на инфекцията.

Междувременно Киърън Хенд, говорител на британската Кралска фармацевтична асоциация, коментира: "Този анализ от уважавани експерти по инфекциозните болести е отлично начало на дебата за връзката между продължителността на курса на лечение с антибиотици, ефективността му и резистентността към медикаментите".

Както изтъкват и самите учени, необходими са допълнителни изследвания, преди мантрата "Задължително завършвайте предписания ви курс от антибиотици" да се промени. Преди това не може да бъде отправено каквото и да е категорично послание от рода на "Спрете антибиотика, когато се почувствате по-добре".

Идеалният вариант в бъдеще е правилната продължителност на лечение за конкретния пациент и инфекция да се определя единствено след клинични изследвания. След това трябва да се предписва и употребява точното количество лекарствен препарат.

За момента Британската агенция за обществено здраве препоръчва пациентите да продължават да следват съветите на личните си лекари по отношение на употребата на антибиотици.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените