За журналистиката тайните информатори съвсем не нещо ново - служители на държавата, които виждат нередности и съвестта не им позволява да си мълчат; шпиони, които по една или друга причина искат определена информация да се появи публично; партийни агенти, които искат да навредят на противник; идеолози, прокарващи определена идея или пакет с политики...
През последните години технологиите помогнаха за това такива течове на поверителна информация да придобият глобални мащаби - от Челси Манинг и дипломатическите грами, публикувани от WikiLeaks, през Едуард Сноудън и архивът на Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA), та до все още неизвестния източник на "Панамските досиета".
Но сега към този разнообразен състав на потенциални информатори се присъединява и един нов тип играчи.
Те могат да предоставят огромни количества от данни по интересни теми, добре финансирани са и действат със сериозен размах. Ключовият момент е, че зад тях стоят държавни правителства и те действат по поръчка, за да обслужват стратегическите интереси на различни разузнавателни служби.
Като работят през прокси агенти, службите на редица държави вече действат на глобалната сцена, извършвайки сериозни хакерски атаки срещу ключови опоненти и разпространявайки секретна информация непряко към медиите.
Това, което хакерите, спонсорирани от руското разузнаване, направиха през 2016 г. с разпространяването на вътрешната кореспонденция на Демократическата партия на САЩ, беляза сериозен успех и зададе тенденцията за бъдещето, когато подобни акции ще са част от обичайния инструментариум на службите по света.
Две години по-рано - през 2014-а Северна Корея, ядосана на филма на Джеймс Франко и Сет Роугън "Интервюто", хакна компанията разпространител на лентата Sony и публикува хиляди имейли от вътрешната кореспонденция на компанията. Оттогава Русия използва метода за хакерска атака и контролирани течове от информация в държави от цяла Европа.
Междувременно Обединените Арабски Емирства и Катар, съперници в Персийския залив, се обвиняват взаимно в организиране на кибератаки, течове и онлайн саботажи. Други шпионски служби пък са подозирани в различни изпускания на информация, но там шпионите успяват умело да прикрият следите си.
"Ясно е, че държавните правителства гледат към тези масови течове на данни и виждат колко те са успешни", казва Мат Тайт, експерт по кибер сигурност към Тексаския университет, който преди това е работил в Главния комуникационен щаб на Великобритания - британският еквивалент на NSA.
Какво означава това обаче за журналистиката днес? Старите правила казват, че ако дадена медия получи материал, който смята за автентичен и с новинарска значимост, тя трябва да го публикува. Проблемът идва оттам, че подобно нещо може да превърне журналистите в просто рупор за различни служби. Да не говорим и за допълнителната опасност. Един архив с истински данни съвсем лесно може да бъде манипулират с поставянето на незабележими, но ключови фалшификати.
Перфектен пример за тази морална дилема в случая е ситуацията от 2016 г. с изтеклите имейли на Демократическата партия. Тогава медиите, които отразяват случая в дълбочина, на практика се оказва, че прокарват точно търсения от руските служби ефект за дискредитиране на кампанията на Хилари Клинтън точно преди президентските избори. Можеш ли обаче да не отразиш новина, просто защото източникът й не ти допада и има своите меркантилни подбуди?
"Основният въпрос, който един журналист трябва да си зададе в случая, е дали информацията е вярна и релевантна, а не дали тя ще направи Москва щастлива", пише Джак Шафер, медиен анализатор за сп. Politico.
За голямата световна журналистика да задържаш информация, важна за публиката, е нещо немислимо.
Затова и се появиха толкова много статии за цялостната настроеност на партийното ръководство срещу кампанията на Бърни Сандърс. Проблемът тук идва от нежеланието на руските хакери да проведат същата атака и спрямо Републиканската партия и кампанията на Доналд Тръмп.
Така, разчитайки на неписаните правила в медиите, Кремъл хакна самата американска журналистика, насочвайки обществения дневен ред натам, накъдето клонят руските интереси.
Според Джак Голдсмит, бивш служител на американското правосъдно министерство, който в момента преподава в Харвард, смята, че поне към момента няма как да се изгради защита срещу намесата на службите в журналистиката. Той е на мнение, че на журналистите ще им бъде трудно да задържат автентични, въздействащи материали, просто защото знаят или подозират, че източникът е чуждестранна разузнавателна служба.
"Няма значение дали източникът са руснаците или недоволен работник от кампанията на Хилари Клинтън. Ще изключите ли руснаците? Какво ще кажете тогава за бразилците? Какво ще кажете за израелците? Не мисля, че е устойчиво да се поставят тези разделителни линии", твърди той.
Но Дейвид Позен, професор по право в Колумбия, който извърши мащабно проучване за течове в американската преса, казва, че хакерството е променило играта, позволявайки на чуждестранните правителства да събират поверителна информация на едро от американските институции.
"Да си представим, че руското разузнаване всеки понеделник изпраща на New York Times пакети със страхотни информационни течове за американски политици. Times би ли публикувал информациите?", задава въпроса Позен.
По негови думи публикуването на течове, предоставени от чуждестранни шпиони, "легитимира и стимулира хакерството", което само прави етичната работа на журналистите още по-сложна. А отговори на трудните въпроси, които изникват, невъзможни.
Нещата допълнително се усложняват, когато към микса се прибави и подправянето на факти. Тъй като в повечето случаи става въпрос за огромни масиви от данни, в тях лесно може да се скрие по някой и друг фалшификат, който просто да засили усещането за нередност, което самото публикуване на информацията цели.
Пример тук отново има в изтичането от 2016 г. Сред изтеклата информация има и данни за това, че Фондацията "Брадли" е направила нелегално дарение за кампанията на Клинтън от 150 млн. долара. Причината да се разкрие измамата тук е просто недоглеждане. Фондацията "Брадли" е с откровено консервативни предпочитания и няма как да е подкрепила кампанията на Хилари.
Според множество експерти тези хакерски атаки, целящи изпускане на чувствителна информация, която да навреди на един или друг играч в глобалната политика, ще стана един от редовните фактори в играта между различните разузнавания. И за медиите ще е все по-трудно да излязат от ролята на просто рупори за различните интереси.
Това означава влагане на още повече усилия в разнищването на тези истории и търсенето на цялостност в картината. Журналистиката трябва да се адаптира към тази нова среда - по един или по друг начин. Истината е, че светът се променя с главоломна скорост, медиите трябва да наваксат на това.
