На 8 август, точно преди 68 години - през 1946-та, около месец преди родината да бъде преименувана на Народна Република България, правителството на Отечествения фронт приема закон, който днес звучи доста интересно. Става дума за
закона за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите.
Законът е приет, въпреки протестите на все още съществуващата опозиция и под благородния предтекст, че ще възстанови реда в следвоенна България.
В действителност този закон се оказва лост за разширяване на размаха на терора и репресиите над българското население.
Но какво означава този закон, как се прилага и защо е необходим?
На пръв поглед трудовото мобилизиране е необходимо, за да се спомогне възстановяването на засегнатата от войната държава.
Законът задължава всички трудоспособни мъже между 16 и 50 години и жени между 16 и 45 години да работят, вместо да си губят времето в "безделие".
Само че, дефиницията на "безделие" е доста обширна. Тя включва от това да си роднина или близък на въдворен в ТВО (трудово-възпитателно общежитие, известно и просто като "лагер") противник на режима, до това да се занимаваш с просия.
Просията - този бич на социалистическото общество
Специално когато става дума за просия, с цел да бъде наложен контрол над най-трудно контролируемата част от народа - а именно циганите - на следващата година към Закона излиза и Окръжно № 2410 (от 25 юли, 1947 година), в което се казва:
"Особено лошо впечатление прави обстоятелството, че често се забелязват здрави и работоспособни мъже и жени да подлагат ръка за милостиня, когато при днешния трудов подем във връзка с провеждането на двегодишния стопански план и другите инициативи на правителството, те имат пълна възможност да вложат своите сили в производството и с честен и достоен труд да изкарват прехраната си.
Ето защо, абсолютно необходимо е към такива лица да бъде прилаган Законът за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите, за да бъдат приучени към полезен труд и за да се премахне у тях привичката към просия".
Ето как Държавата успява да "въдвори" ред не само сред просяците по каста, но и сред гилдиите на гледачките, мечкарите и дресьорите на животни.
Същата година просията е забранена и с друг закон - този за общественото подпомагане, където в чл. 47 пише:
"Просията по цялата територия на страната под каквато и да била форма се забранява. Заловените лица в просия се въдворяват на местожителство". Санкциите на нарушителите се определят от местните административни и милиционерски власти, както и от областните началници по обществените грижи.
Кой е отговорен за "трудовото мобилизиране"?
Но да се върнем на "трудовото мобилизиране". Според Закона, отговорността за издирване и въдворяване на "безделниците" и "празноскитащите" лежи на плещите на министъра на вътрешните работи. Той работи по списъци, изготвени от органите на администрацията, милицията и селските общински съвети.
"Мобилизираните" са организирани в работни групи за безплатен физически труд и изпращани на принудителна работа из страната, по обекти, определяни също от вътрешния министър.
През най-активния период на прилагане на Закона, а именно годините между 1944-та и 1950-та, в България са организирани лагери на трудова мобилизация в 33 населени места.
Една от първите мобилизирани групи се състои от 440 души от София. Хората, които са катeгоризирани като "безделници" са натоварени със строежи на пътища, жп линии, язовири, сгради, както и с работа в мини, кариери, фабрики и др.
Сред "празноскитащите" се оказват и хомосексуалните
Без да е никъде изрично записано, директно под ударите на приетия Закона попада още една група хора - хомосексуалните.
Всъщност тогавашният вътрешен минисър Антон Югов изрично изпраща специална инструкция до регионалните звена на милицията и до кметовете на общините, с която изисква да бъдат направени подробни списъци не само на "битово и морално разложените", не само на хората "прекарващи времето си в безцелно шляене из кръчми, гостилници и кафенета", но и на хомосексуалните или на набедените за такива.
Ето как този закон се оказва един много добър начин да бъдат контролирани огромни групи от населението. И то става дума предимно за хора, които няма как да бъдат обвинени иначе в политически или криминални престъпления.
Единствено като са набедени за "неблагонадеждни" съдбите на хиляди граждани могат да бъдат решени. С един подпис.
Историята трябва да се помни. Тя съдържа много поуки. А основната поука от разказаното до тук е:
Безделници, празнувайте свободата!
Според статистика от 2012 година: всеки четвърти българин на възраст до 30 години не прави абсолютно нищо, тоест е безделник. Представете си този закон в действие днес?!?!
Затова - нека се наслаждаваме на живота и хич да не ни пука толкова! Достатъчно е единствено да си спомняме веднъж годишно, че е имало времена, когато ВСЕКИ е можел да бъде "мобилизиран" като безделник или празноскитещ и "изселен" от мястото, където живее.
На полза роду.
