1. Знам, че е хубаво да почнеш да си изкарваш сам парите от момента, в който влезеш в университета. Колкото по-независим си и колкото по-рано започнеш да бъдеш независим, толкова по-добре.
2. В този ред на мисли, ако си над 25 години, ако живееш в голям град и още нямаш *някаква* работа и живееш с родителите, лично според мен не ставаш. Ако си на 30+ и все още живееш с родителите си, и ако си мъж, дори можеш да минеш за жалък.
3. Никой не ти е длъжен. Нито да те издържа, нито да ти помага. Трябва да се научиш да се оправяш сам.
4. Ерго хората, които "чакат" на държавата, са кауза пердута. Особено младите такива.
5. Пердетата са адски скъпи. Както и мивките. Както и мебелите като цяло. Ако ги купуваш със собствени пари са дори по-скъпи.
6. Почти невъзможно е един млад човек да спестява пари в момента в България. А е хубаво.
7. Не е срамно да си признаеш "не мога да си позволя това".
8. Кредитната карта и кредитите като цяло са адски кофти идея. Ако искаш нещо, но нямаш парите за него - бачкай повече, спестявай и търпи. Научи се на delayed gratification.
9. Да те оберат не е най-лошото нещо на света. И все пак си монтирай врата със стабилна ключалка и никога не си носи парите и документите в едно портмоне.
10. По-скъпото невинаги е по-хубаво. И все пак за някои неща си струва да се изръсиш с повече пари.
Вероятно ще има доста несъгласни с мен по някои точки. Аз самата съзнавам, че всичко е доста условно и т.н. И че може би донякъде съм привилегирована.
ALSO:
Не се възприемам като част от "бедния български народ" и колкото и мизерно да живея, никога няма да го направя. "Бедният български народ" е израз, целящ умишлено да провокира съжаление, състрадание и усещане за несправедливост и дисбаланс.
Аз лично не желая в нито един момент от живота ми да бъда съжалявана. Също така не желая да повярвам, че благосъстоянието ми е в нечии други ръце, освен в моите собствени. "Бедният български народ" малко ми звучи като "Многострадалната Геновева".
Не ща да бъда многострадална, вечно мрънкаща Геновева, на която всеки друг й е виновен, но не и тя самата. Не желая държавата да ми помага, нито да ме издържа. Нито смятам, че богатите трябва да плащат повече само защото са богати.
Социализмът е изглезил хората твърде много. Не подкрепям протестиращите и смятам, че голяма част от тях са малоумници. И до болка ми е писнало да чета самоцелни лични драми за мизерния живот, изпълнен с лишения, на семейство "X".
Може би звуча арогантно. Може би изглеждам жестока. Може би приличам на разглезено богаташко момиченце, на което всичко му е било поднасяно наготово. Но не съм. Не ме познаваш, така че млъкни.
Аз съм просто един млад човек с вътрешен локус на контрола.
Ако не знаете к'во означава това, потърсете в уикипедия.
Ако сте с "леви" възгледи, стари, гледате на този текст твърде насериозно, или просто си търсите човек, с когото да се заядете в Интернет - сори, не мога да ви помогна. ОбъркАли сте блога.
