Скорошният скандал около твърденията на Миа Фароу, че дъщеря й Дилън е била подложена преди години на сексуален тормоз от Уди Алън, логично предизвика ожесточен медиен шум. Медии и блогъри започнаха да задават публично въпроса "Възможно ли е да бъде отделено изкуството от твореца?" или "Готова ли е Америка да прости на Уди Алън?".
Формулировките подсказват, че масово се смята, че Уди е направил нещо непростимо - и обществото трябва да реши до каква степен ще допусне миналото му да го преследва и сега. Въпросните обвинения обаче не са нещо ново - те са още от периода на ожесточена битка за попечителството над трите деца на Уди и Миа Фароу, при който актрисата използва всички възможни средства, за да спечели делото.
Около скандала се раздухва основно два въпроса - първият е романтично-сексуалната връзка на Уди с осиновената дъщеря на Миа - Сун-И Превин, започнала през 1991. Другият е използваното по време на делото обвинение на Миа, че Уди е подлагал на сексуален тормоз тогава 7-годишната й осиновена дъщеря Дилън.
Двата въпроса често се оплитат в тълкуванията на незапознатите, така че нека ги разгледаме поотделно
Около историята със Сун-И Превин има няколко цял куп твърдения, които не отговарят на истината: реалността е, че тя никога не е била дъщеря на Уди, нито доведена негова дъщеря, нито осиновена дъщеря на двамата, тъй че във връзката им няма никаква форма на инцест. Всъщност Сун-И е осиновена дъщеря на Миа Фароу и предишния й съпруг Андре Превин. Уди и Миа Фароу никога не са били женени, дори не са живели заедно (тъй че дори твърденията за брак чрез съжителство между двамата са несъстоятелни).
Самата Сун-И не е била непълнолетна към момента на връзката си с Уди, а според различни източници е била на 19 или 21 години. И въпреки всички твърдения, че от малка "Уди си я е отглеждал като своя бъдеща булка", отношенията между двамата са били доста далечни - и всъщност самата Фароу кара Уди да прекарва повече време с нея, "за да не се отчуждават", в резултат на което се стига до скандалната интимна връзка между тях.
Това естествено не отменя проблема, че 55-годишен мъж, имащ връзка с майката на 19-годишно момиче, в един момент е заменил майката за дъщерята. От морална гледна точка това определено не звучи добре за мнозина - но все пак да се придържаме към неоспоримите факти.
Също толкова разбираемо е, че Миа Фароу така и не прощава на Уди през годините за тази връзка. Разбираем е и гневът на Ронан Фароу, който се е прочул с изказването си за Алън: "Той е мой баща, женен за сестра ми. Това ме прави негов син и негов девер. Ако и това не е морален упадък!" Тези дилеми обаче може и да се решат от разкритията на Миа наскоро, че "може би" биологически баща на Ронан е Франк Синатра, за който Фароу се жени през 1966, когато е на 21, а певецът е на 50. Като се има предвид, че Дилън е заченат през 1987, ако твърденията на Фароу за бащинството на Синатра са истина, митът за "безоблачния щастлив живот" на Уди, Миа и трите им деца определено се пропуква.
По-деликатно е положението с обвиненията на Миа по време на делото за попечителство, че Уди е подлагал на сексуален тормоз Дилън
Накратко историята е следната: на 4 август 1992, почти 4 месеца след разкритията за Уди и Сун-И, предизвикали обясним разрив във фамилия Фароу, Уди посещава дома на семейството в Бриджуотър, където са отседнали Миа и няколко от децата й. Твърди се, че докато е бил насаме с Дилън, Уди я е отвел на мансардата и "я е докосвал по неуместен начин". По-късно през деня, според твърденията, тя е носила рокличка, но е била без бельо отдолу. На следващия ден дъщерята на Миа е споделила пред майка си какво се е случило, и Фароу е записала на видео разказа, като вид веществено доказателство.
Дали това наистина се е случило? И защо порасналата Дилън сега казва, че се е случило? Очевидно защото вярва, че това е истина, до степен да дава интервю по този въпрос пред сп. "Vanity Fair". Брат й Ронан също вярва, че се е случило. И двамата обаче са израснали в семейство, където това се е приемало за неоспорим факт, така че защо да не го вярват?
Всъщност дори хората, които демонстрират доверие към Уди и го защитават, често бъркат поне в няколко аспекта
Твърди се, че той е бил признат за "невинен" по обвиненията в сексуален тормоз, при положение, че никога всъщност не му е предявявано такова обвинение, тъй като разследващите власти така и не намират убедителни доказателства, подкрепящи твърденията на Миа и Дилън. След шестмесечно разследване и много медицински прегледи властите обявяват, че Дилън не е била обект на сексуален тормоз.
В самия запис на малката Дилън има няколко стартирания и спирания на камерата, което на практика означава "монтаж" на твърденията на момичето. Което поражда въпроси какво се е случвало, докато камерата е била изключена. Дали Миа е "наставлявала" дъщеря си зад кадър, както някои разследващи твърдят? Миа контрира, че тя просто е включвала камерата тогава, когато Дилън е започвала да говори "за това, което е направил баща й".
Няма как да се прецени какво е истина и какво не в такава ситуация. Впоследствие в Los Angeles Times се появява статия, в която бивша бавачка на децата на име Моника Томпсън дава показания, че е притискана от Фароу да подкрепи обвиненията в тормоз, и заради този натиск напуска работата си. По нейни думи видеозаписът е правен в продължение на 2-3 дни, а в разговор с друга бавачка в семейството - Кристи Гротеке, Томпсън е научила, че "в деня на инцидента тя не е изпускала от поглед Дилън за повече от 5 минути, и със сигурност не помни Дилън да е оставала без бельо".
Лекарският екип и разследващият екип на свой ред заявяват, че има сериозни разминавания в твърденията на самата Дилън, която ту е казвала, че не е била докосвана в областта на гениталиите, ту че е била докосвана. Ръководителят на медицинския екип д-р Джон Левънтал коментира, че изказването на детето е демонстрирало "признаци на заучени фрази". По думите на разследващите, "е доста възможно, включително и медицински възможно, Дилън да се придържа към историята си заради силната връзка, която има с майка си." Левънтал допълнително отбелязва, че е "поразително", че всеки път, когато Дилън говори за сексуалния тормоз, тя преминава към темата и за "първо, отношенията на баща й със Сун-И, и второ, мъката, която той е причинил на горката й майка".
В крайна сметка съдът приема, че въпреки ясната позиция на разследващите, че не е имало сексуален тормоз, че докладът им е "недостатъчно убедителен" - и дава на Миа попечителството над трите деца. Около 4 месеца след решението на съда, властите в Кънектикът се отказват от обвинението, като областният прокурор специално заявява, че "няма никакви основания на обвиненията срещу Алън", макар все пак да казва, че "все пак е имал възможни причини да вярва на Дилън". Уди е оправдан, но върху него остава сянка на подозрение. Впоследствие прокурорът, дал изявлението, е порицан и наказан за "неуместни и потенциално всяващи предубеждение" изказвания, но петното върху имиджа на Уди Алън остава.
Третото осиновено дете на Алън и Фароу - сега 36-годишният Мозес Фароу, от години не контактува с майка си, но е подновил отношенията си с Уди Алън и Сун-И. В скорошно интервю той споделя как "най-накрая е разбрал реалността" на къщата в Бриджуотър и използва без колебание думите "промиване на мозъци".
През 1997 г. Уди и Сун-И се женят във Венеция, а през следващите години осиновяват две дъщери. Всеки, който е осиновявал, е запознат с процеса на одобрение, извършван от социалните служби и правителствените агенции за закрила на децата. Случаят с Уди и Сун-И не е изключение, особено предвид шумно отразяваните от медиите събития от 1992-93 г. И двете осиновявания, в две различни държави, са разгледани от представители на съдебната власт, които не откриват причини на Уди и съпругата му да бъде отказано осиновяване. Момичетата, сега на 15 и 13 години, носят имената Бекет и Манзи.
