Знаете ли кой е Виктор Цой?
Ще помогна - това е вокалът на група "Кино", легендарна руска група от 80-те години на 20 век. Времето на перестройката.
Виктор Цой толкова дразни властите със своите смели песни, със своето влияние над неформална Русия, че накрая умира по изключително странен начин. Толкова странен, че до ден днешен руснаците са убедени, че Цой е убит.
Глей го па тоя - ще кажат сега многоуважаемите читатели на Webcafe.bg. Нерде авторско право в България, нерде Виктор Цой.
Да, уважаеми читатели. Двете нямат нищо общо. За съжаление!!!
А знаете ли кой е Графа, дами и господа? Ще помогна - това е един певец с кадифен глас, който пее баладки, прилича удивително на Енрике Иглесиас и... въпреки че го въртят постоянно по радиостанциите, не мога да запомня нито една негова мелодия. Той е харесван от статуквото, няма проблемите на Виктор Цой и никога няма да ги има, пее по частни партита и ни залива с клипове и вип новини.
Той е обект на тази статия. Цой не е... Лека му пръст и вечна му памет.
И така... Да отпочваме...
Бунтът на организациите
И настана бунтовно време. Всички вкупом се надигнаха и гракнаха - ще разкарат Член 26...
Хахаха... Объркахте ли се напълно, скъпи читатели? Сега започвам отначало, за да схванете какво се случва с новия проектозакон за авторското право.
Само преди дни мастити родни дейци на организациите "Музикаутор" (понеже със сигурност не знаете какво е това, това е оная организация, която лятото искаше пари от кмета на Каварна Цонко Цонев за рок-фестивал, на който той не е промоутър), "Копи БГ" и някакви тям подобни ревнаха, че мнозинството желае да разкара от новия закон за авторски права член 26.
В този член иде реч, че от всеки закупен празен диск и офис консуматив се удържа процент за авторски права. Поради вероятната презумпция, че който си купува празни дискове, най-вероятно ще си запише на тях я Галка от Каризма, я Графа, я група ТЕ.
Воят бе толкова силен, че дори няколко медии го отразиха. Което в случаи като този с несъществуващия български шоубизнес бе сериозно постижение.
Боже, рекоха си някои развълнувани и лековерни хорица... Нещо се случва - кинаджиите протестираха, музикантите - също. Дали пък няма наченки на гражданско общество!
От другата страна скочиха от АБРО (Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори) - те пък рекоха: "Вие взимате от нас пари... А от кръчмите, където се свири БГ музика, не прибирате и лев. А нашите пари стигат ли до авторите?!"
И настана какафония. Кой крив, кой прав... Никой не можа да вдене. Но настанаха бунтовни дни...
Кой крив - кой прав?
Тук завършва информационната част на моето писание. И започва трагедията.
Вероятно мнозина от вас са се чудели и неведнъж са си задавали въпроса - абе, защо, аджеба, по радиото се въртят 6-7 песни на 3-4 изпълнители? Защо, когато раздават годишни награди, винаги познаваме кой ще ги вземе?
Защо на Евровизия се класираме винаги предпоследни и защо 4 месеца преди началото на поредния конкурс за българска песен в този форум всички знаем коя ще е тя - и кой ще бъде изпълнителят, който ще се класира.
Ако попитате някой шеф на радиостанция, той ще ви отвърне - ами то друго няма. Но истината е друга. Всяка голяма радиостанция завърта съответната песен само ако... изпълнителят си плати.
Даже нещо повече - радиата имат официални тарифи за платена ротация. В едно голямо радио преди 2 години тя беше към 700 лева на седмица, сега може да е повече или по-малко, в зависимост дали кризата е ударила и тези тарифи.
Логично следва да се предположи, че тези, които имат пари, виждат бял свят. А както е казал Гьобелс - една лъжа, повторена 200 пъти става истина. За това, скъпи читатели, песни, които в една нормална държава биха видели ефир само през крив макарон, у нас се превръщат в хитове.
Недоказуемо - ще кажете вие. Не е така. Проверете сами - 90% от българските песни в ротация са я рекламни на Нескафе "три в едно", я на водка "Мери Джейн". Останалите са платени я от богато гадже, я от още по-богато гей-гадже.
В крайна сметка се получава следното - хората, които си плащат, за да ги въртят... ще очакват и възвръщаемост на инвестициите си, нали така. Ето тук авторските права биха могли да върнат парите на изпълнителите и техните спонсори.
Забелязвате, че не говорим за телевизиите. Не че не са ни интересни - просто те не са част от тая игра заради факта, че не въртят родна музика. За добро или за лошо...
Кой има интерес от статуквото
Във всеки случай от това статукво слушателите нямат интерес. Силно се съмнявам, че ако ви накарам да ми изтананикате песен на Сантра и Кристо, ще успеете да го направите. Колкото и да са я въртяли в прайм-тайма.
Още по-сериозно се съмнявам, че някой помни кой за какво получи награда в последните церемонии на БГ Радио - Графа за текст ли беше, Миро за музика ли, Галка - за виртуозно пеене и невероятно сценично поведение ли. Тия 5-6 героя на статуквото са толкова взаимозаменяеми, че ги обединява само едно - всеки от тях би заел предпоследно място на всеки възможен конкурс извън произволна граница на бедната ни родина.
А най-силно се съмнявам, че някой ще си запише диск с албума на Стратия или последния сингъл на Галка, просто защото колкото и да сте измъчени в последните години, едва ли сте се превърнали в мазохисти.
Добре, а къде са новите лица.
Веднъж попитах в ефир шефката на БГ Радио Анна-Мария Тонкова защо не правят предаване за ъндърграунда. Нали са медия, занимаваща се само с българска музика.
Тя отвърна - ами то ъндърграундът не става за радио.
Което е пълен майтап. Защото никой не се интересува да търси новите лица. Действащото в момента статукво е достатъчно доходоносно за медиите, че да се занимават с някакви нови и неизвестни територии.
И резултатът е налице, защото въртенето на едно и също втръсва.
От друга страна в поп-фолка има огромно разнообразие на нови гърли. Защо тогава мнозина се сърдят, че чалгията отдавна е победила поп-музиката и рока?
За чии права да се борим
И сега да се върнем в началото. Ако бяхме нормална страна... Ако музиката беше реално отражение (по марксистки) на действителността, щяхме да скочим дружно и да ревнем - оставете ни изпълнителите на мира, те правят качествена музика, която харесваме и искаме да печелят, да са богати, да карат Мазератита и да наемат по 700 души екипи за турнетата си. Нека прибират отчисления от дискове, флашки, харддискове и всякакви подобни носители.
Обаче ние не сме такава държава.
И сега искам да попитам хората, които реват.
Защо не стигнете докрай в протестите си? Защо не напишете песен против правителството и не излезете на площада да проверите дали "многобройната ви маса от фенове" не е с вас? Защо треперите като болни от Паркинсон - да не би да обидите някой властимащ или баровец, с което ще секнат свиренетата ви по частните партита на родните тунеядци.
Къде е българският Кърт Кобейн, който да се обеси, защото музиката му е станала част от статуквото? Къде е българският Боно да звънне на президента по време на концерт и да го направи на две стотинки пред погледа на 50 000 души? Къде са българските Секс Пистълс да запеят - Боже, пази Бойко и неговия милиционерски режим...
Такива хора в родната поп и рок музика няма от времето на Димитър Воев и Любо Малковски насам. А тогава нямаше дори закон за авторското право. Но мозъците на творците не се хранят от законите. И от член 26, за който сега гилдията орева орталъка.
Истината е, че от социалистическата цензура се отървахме рязко. И попаднахме в друг, много по-гаден капан - този на хората без топки. На тия, които леят мазните си вопли в радиоефира и очакват народната любов...
А сега да се върнем в началото. Искам да видя българския Виктор Цой. Човек, който да създава бунт с музиката си. Както дядовците Ролинг Стоунс все още носят бунта в себе си. Както дори една Лейди Гага, която носи бунта и провокацията.
Искам на гилдията да спрат да гледат като на пасмина от беззъби плазмодии, които за жълти стотинки обслужват орално целия ни пишман-елит.
И тогава ще повярвам във всички каузи - и на Музикаутор, и на Копи, Пейст, АБРО и прочие неясни и нефункциониращи фантоми с много шефове. Нещо повече - ще купя нарочно 4000 празни диска, за да подпомогна родната поп и рок индустрия...
Докато я карате по старому обаче вашата битка няма да е моя.
Без уважение: авторчето...
