Живея от дълги години извън България и с идеята, че хипстърското движение все още не е намерило трайна почва в родината ми. Но каква изненада, през последните месеци попадам на български телевизионни рекламни спотове на големи брандове и героите им носят типичните хипстърски белези.
Ако големите брандове са се прицелили в хипстърите, значи със сигурност те вече имат установено социо-културно и маркетингово място на българския пазар.
К'во е хипстър?
Плод на вътрешен конфликт ли е хип културата или е новият мейнстрийм?
Хипстър е колективно название на модерните млади хора от градската среда. И тук вече става трудно - названието е колективно, но течението е строго индивидуалистично. Най-коректно би било определението на хипстърството като контракултура. Хипстърството се противопоставя на всичко, което се отнася до масовия вкус и комерсиалното.
Да се опитаме да изградим образа на идеалния хипстър.
Външен вид
Той/тя се облича без оглед на модните тенденции с предпочитание към винтидж дрехи и такива втора употреба, като по-скоро аксесоарите са тези, които носят хип-духът. Шапки, шалове, слънчеви очила Ray Ban с рогови рамки, ръчно изработени бижута от естествени или рециклирани материали, пиърсинг и, разбира се, много татуировки. Това са определящите елементи във външния вид на хипстъра.
Като цяло излъчването е релаксирано, максимално небрежно и в никакъв случай преднамерено. Индивидуалността е подчертана. Това именно е и крайъгълният камък, който различава хипкултурата от останалите познати ни субкултури - никой истински хипстър не би се определил като такъв. Той просто е себе си! :)))
Аудиовизуално
Той/тя слуша некомерсиална музика и гледа независимо кино. Парадоксът на хипстъра е, че той промотира някакъв продукт, до момента, в който той започне да набира популярност, след което се отказва от него. Той създава тенденцията.
Често пъти хипстърите сами правят музика и филми, като предпочитат да изполват винтидж техника за по-автентичен резултат (което и обяснява осезаемото поскъпване на руските лентови фотоапарати-б.р.). Разбира се, хипстърите имат своите идоли, макар че е твърде вероятно да не си го признаят. Дори и да е така, обединяващото при всички е, че държат на високото качество на интелектуалния продукт.
Активен гражданин
Той/тя има отношение към инди изкуство от всякакъв вид, и то е винаги обвързано с някаква идея - много често хипстърите споделят определени леви политически и антикапиталистически възгледи, които се манифестират чрез концептуално изкуство. Всички видове стрийт-арт също имат тяхната подкрепа. Чрез изкуството се изразява гражданска позиция.
Той/тя може да бъде активист за някаква кауза и винаги има гражданска позиция по най-актуалните обществени проблеми, която изразява с ироничен маниер и по креативен начин.
Едно от най-често отправяните обвинения към хипстърите, по отношение на идеологическите им възгледи, е това, че са лицемерни в антикапиталистическата си убеденост. Причини за това мога да се търсят основно в това, че модерните хипстъри произхождат главно от семейства от горната половина на средната класа и всъщност живеят на гърба на родителите си, които плащат образованието им и бохемския им живот.
Пътешественик
Лайфстайлът на хипстъра е динамично-лежерен и бохемски, задължително се пътува много и все към алтернативни дестинации, ултра-модерни хип-средища, които са винаги изненадващи - вече стана ясно, че хипстъра обича проправя път, където няма такъв, за да стимулира независимото си мислене и творчески процес.
Той/тя черпи вдъхновение от неконвенционалното и малко познатото, като в крайния случай хипстърът се превръща в nerd - индивидуалист, често свръх-интелигентен, но неприспособим към обществото поради същата причина. Интелигентността на хипстъра идва най-вече от неговата осъзнатост и независима информираност, които са издигнати в култ.
По отношение на религията, хипстърът е агностик или будист. Иронията, с която подхождат към масовите увлечения по принцип се проявява и към религиозните култове.
Това са основните пунктове в идеалния профил на съвременния хипстър, като индивидуалността и еклектиката в подхода са най-високите ценности в неговия кодекс.
У нас
В България хипстърството се явява яростна контракултура на чалга-феномена. Чалгата определя местната попкултура и съвсем логично българският хипстър е на кръстоносен поход срещу нея и така наречения преди години "мутробарок", който отшумява значително по-бавно в провинциалните градове.
В София има много хипстъри и то отговарящи на повечето от горните критерии, в по-големите градове също - алтернативни, мислещи и модерни млади хора. За съжаление, държавата не благоприятства оставането им като такива, въпреки че в условията на политическа и икономическа криза, които са и световна реалност, творческият подход и нов начин на мислене би следвало да са стимулирани от самосебе си.
Хипстърът е плод на вътрешен конфликт. Изглежда сякаш си знае теорията, компетентен е, но няма да направи нищо, защото е обиден на света. Тази личност е обидена на обществото, че се е докарало до тук. Най-големият грях в днешно време е невежеството, а хип-културата не е склонна да прощава.
За нас остава надеждата, че сърдитите млади хора ще намерят сили и достатъчно любов да преглътнат горчилката, с която са закърмени и да простят грешките от миналото в името на едно по-добро бъдеще.
