Тенденциозно коментарите към онлайн статиите обикновено се пишат или ако въобще не си съгласен с нещо, или ако си прекалено съгласен. Стана банално да повтаряме, че първото се случва по-често - и няма лошо, щом в мнението ти има добавена стойност или остроумен антиконформизъм.
Напоследък обаче е изумително как критичните мнения са просто ненавистни. Разбирам някой да беше пуснал задължително за наизустяване похвално слово за собствениците на ЦСКА...
В петък Webcafe.bg публикува пикантно попкултурно четиво за войната между първата победителка в българския Music Idol Невена Цонева и звукозаписната компания "Вирджиния рекърдс". Въпреки приятното лично отношение към историята и очарованието на певицата, авторът е бил коректен да представи позициите и на двете страни - както би трябвало.
Тези от нас, които най-общо казано слушат алтернативна музика, едва ли са споделили гледна точка по темата за Невена, чиито песни не са кой знае колко различни от обичайния поп пейзаж, от който сме вдигнали ръце (очи и уши). Запълнили са си горчивото мнение за родния музикален бизнес и толкова.
Интересно е обаче колко хора са отделили време, за да изразят жестокостта си към една млада жена, която не е убила, не е откраднала и не е изложила семейството си, ставайки героиня на порноклипче... Пее колкото и каквото може и има амбиции - очевидно основателни, щом вече публиката на такъв тип музика й е гласувала доверие преди 4 години.
Имаме слаба памет за греховете на големите институции (сляпата електоралната надежда, че една промяна на правителството ще промени съдбите ни - вместо ние да се размърдаме - непрекъснато го доказва). Но все дебнем за малките грехове на малкия човек.
И тези грехове са адски оскърбителни - едисикой например бил дошъл от село и нямал право на претенции (това е общият тон на недоволството към набедената и за със селска външност Невена). Все едно вокалистът на Red Hot Chili Peppers (без музикално образоване впрочем) е чист калифорниец, а не роден в по-семплия Гранд Рапидс (Мичиган). The Beatles са провинциалисти - от Ливърпул, музикалният интелектуалец Стинг е пълен селянин - роден в миньорско градче на майната си и живеещ и днес в селски замък в провинцията, Риана е родена на островче, забравено от Бога... Този списък, сещате се, е безкраен.
Освен квалификации като бездарна и некадърна - "хм, в този спор повече съм на страната на звукозаписната компания", отсъди не един читател за Невена. Дали пък не заради цитираната сума от 100 000 лв. приходи за година? „Искам и аз, ама не мога, тогава откъде накъде тя...”
Не само заради пословичната си нетолерантност, никак не сме склонни да даваме шанс на ближния си. Колкото и да ни е чужд по-големия и по-силния, ще застанем на негова страна. Само да не се пропука убеждението ни, че хора на нашето ниво (или тръгнали от нашето ниво) няма как да успеят. Така както застнахме на страната на дискредитирания национален отбор, а не на успелия навън Бербатов.
Обикновено свързваме такова отношение с народопсихологична черта като завистта. В която обаче би трябвало да има нещо градивно. Съдейки по всеобщата атмосфера на посредственост, чуждият успех ни дразни по-скоро, защото заплашва удобното ни пасивно живуркане в неудачността. "Некви студентчета" от Техническия мечтаят да направят самолет и някой ще им се изсмее - сякаш сме конструирани психически и биологически за провал и всяка мечта е обречена.
Как можем да имаме негласно споразумение за подрязване на крилцата на хората, които искат да се качат над нашия етаж, но не и за някаква идея как да се подадем над повърхността. Не водим диалог, а се вкопчваме маниакално в позицията си и ако ги нямаше тези отдушници форумите, в които да наплюеш побратимите си, вероятно бихме ги поставили на мястото им с още по-драстични мерки.
Разбира се, че грандиозното ни его е задължителен компонент в тоя парадокс. Можем да не вярваме в реалния успех, но смятаме, че ни се полага някакъв вид величие без значение от мащаба на таланта и възможностите ни - само погледнете социалните мрежи, в чиято ЛАФ стайл култура на споделяне напъването да ти харесат статуса е като желанието на тютюнопроизводител да му дадат думата в централната емисия.
Няма лошо и в нарцисизма в web епоха, в която скромността и сдържаността те обричат на тотална анонимност, а ти си знаеш, че заслужаваш слава. Но докато постваме някакво остроумие с инфантилния маниер на дете, което за пръв път е казало "гу-гу" и баба му припада от възторг, смятайки, че светът трябва да ни се възхити, подлагаме на съмнение великолепието на всяко друго "гу-гу"...
Моето, родено след 1980-а поколение, не помни време, в което не е трепвала и страница свободно слово без съгласието на властта. Но въпреки това голяма част от него също носи синдрома на това да възприема свободното изразяване в свободно псуване и свободно неизслушване на другия. Представете си колко упорит трябва да е този синдром.
И този, че се веселим повече на злополучни истории, а не на такива с потенциал за успех. Предпочитаме познатото лошо пред непознатото хубаво.
А колко по-хубаво би било обратното.
Тия дето "плюем" Невенка сме ясни - то нас повече ни оплюха от самата нея, но това е друга тема.... Я да попитам колко от величаещите я тук са посетили поне една нейна изява, така както си му е реда - да идат, да си купят билет, да припяват на песньовките или да пляскат с ръчички.... та колко от вас са го правили? Да не се окаже, че е ни един? А после ни набеждават тук, че сме злобни хейтъри и пречим на таланта на младото момиче с разни коментарчета в интернет....т.е. заради нас не се развива тази родна звезда
Като се има пред вид, че и аз ги ръся като автора на статията... М-да шантаво племе сме, но забелязали ли сте, че явлението се изразява предимно в коментари подчераващи нечия емоция - обикновено негативна, но както някои споменаха доста рядко има спор, допълване, обмяна на друга освен емоционална информация. Вмаймунили сме се, ако ме питате мене. Още се съмнявате? Ами гледайте сега - като сме заяли тази Невенка (дето за пръв път я чувам тука) да я ползваме за пример. Много важно какво прави тя или Music Idol (Или както и да се казва в БГ това предаване), аз не го гледам не ми и пука какво дават по него, но ето го проблема у нас някак си и от двете страни "за" и "против" има убедение, че другата страна иска да те направи като себе си, не, направо те задължава да си като тях. Сигурно затова и толкова се сопкаме на хомосексуалистите, щото сме свикнали изявата на всичко да има подтекст - "всички еднакви". Исторически погледнато има защо да вижаме такива внушения дори и когато не са казани явно - няма какво да ви разяравям за 45 годин винаги готови и прочие еднаквизъм. Психически обаче ние сме егоистична пасмина в душата си. Работата е там, обаче, че освен да сме еднакви ни учиха и колко е лошо и най-вече срамно да сме егоисти, но така ли е? Безспорно дългото възпирание в тая посока може да произведе доста аргументи, колкото добре звучащи, толкова и безпочвени и ралистично не можем да отречем, че от загриженост за другите няма смисък - по принцип. Само, че може ли човек, който не умее и неиска да се грижи за себе си да бъде алтруист? Ако да, за колко дълго - 3 дена без вода, 2-3 седмици без храна? Не знам за вас, но аз имам чувството, че ние сме едно огромно противоречие, официално считаме за срамно да одобрим всичко, което не е като да си някакав вид монах, без амбиции, без егоизъм, неофициално в нас самите обаче кипи лавата на нашето его и иска да бъде над другите. Тая нещастна комбинация ни вкарва само в бели - говорим едно правим друго и далеч не ние нито БСП нито БКП виновна, след като и тези образувания са колкото причина, толкова и вече резултат на същото явление. Гледайте как сме се извратили, че дори сме склонни да приемаме твърдения, които са откровени лъжи стига да пасват на това дето не е срамно. Лоша работа приятели, ако ме питате мен крайно време е за българина да се срещне със собственото си аз и да не го отрича повече. Да ние сме егоисти, може би най-крайните егоисти на тоя свят. По една или друга причина ни накараха да се пънем да правим другите като себе си насила или пък да ставаме като тях, ако са ни по-слаби ангелите. Второто е не много смислено занимание освен в редките случаи, когато има търговски потенциал, но поради що се срамим да се наречем булгари? Може би ако приемем честно и открито различността си и склонността си да искаме да сме различни и съзнателно откажем да се чувстваме едно цяло наистина ще намерим начина да бъдем заедно, колкото и парадоксално да звучи това. Парадокс? Каква пък е ползата от милиони еднакви на едно място - особено ако съзнанията ни са натоварени с това наше вътрешно противоречие и вместо нещо конструктивно да си губим времето във вечно и невъзмозно обединение? Вижте в тия ми думи има много оптимизъм. Може би под похлупака на видиотения българин се крие нещо, до което другите нации не са дорасли? Това е мое мнение, но струва ми се най-важната стъпка е да спрем да се срамуваме от себе си, да не се обясняваме на тия, които не разбират теб или мен с надеждата да получим лъжичка одобрение и най-вече да отсвирваме с махване на ръка всеки, който поставя за смисъл на живота за себе си и за останалите призива да бъдем всички заедно еднакви. Ние сме егоисти и ако ни дават в ръцете вземаме, кражба? Че не е ли кражба на време и можене нежеланието на "честния и трудолюбив труженик" символ на социализма и гербова България да носи отговорност за себе си? Аз лично ще гласувам за политик, който каже открито - "ако ми пуснете гювеч хич няма и да си поплювам", но няма да повярвам никога на човек, който ми се кълне в добри намерения и обещава грижа за моето благополучие - че той дори хабер си няма аз какво искам. И в културата и изкуството така - да си пеят, от много пеене ме накараха да си изхвърля и телевизора.
„Народът срещу себе си”...!!! Какви са тези сложни заглавия на определено посредствени статии? Да, посредствени, и аз да бъда директна и за посредствени хора. Да заинтригуваме блогажиите със заглавието, да ги подразним, а после и да им обясним колко лоши чичковци и лелички са. Арманда, когато четеш чужди блогове на други езици, май не ти е много ясно какво точно четеш. Т.н. Фен сайт – позитивно; т.н. Хейтърски сайт – негативно; в останалите просто ще повторя Павур: "... тогаз да види к'ъв лайнян,форумен ураган ша са разрази,че тая работа с полу-неизвестаната Невена,ша й се стори като краткотраен пролетен дъжд,примесен с малко прахоляк от Девня." Употреби си времето да пишеш на тази тема по по–интересен повод, когато категоризираш важна теза за народопсихологията на Българина.
Авторке, В страната на комплексираното и неуко племе, населяващо земите на Булгариста, е така. Важното е да се плюе, да се пие, и да се разбира от всичко. А дали Невена може да пее, дали Бербатов може да играе футбол, дали помага на талантливи деца - това няма значение. Далеч по-известни щяха да са, ако тя си беше сложила 500 кубика силикон и е беше снимала 3-4 пъти по цици в С(п)ин сити. А той трябва да псува като хамалин, да гледа тъпо и да раздава "правосъдие" на терена и извън него. Така е... никой не може да надскочи собствената си простотия. Важи и за цели нации.
Регистриран на: 06.09.2010, 03:03 35 baba | 31.01.2011 02:45 „Народът срещу себе си”...!!! Какви са тези сложни заглавия на определено посредствени статии? Да, посредствени, и аз да бъда директна и за посредствени хора. Да заинтригуваме блогажиите със заглавието, да ги подразним, а после и да им обясним колко лоши чичковци и лелички са.
Калоянчо | 31.01.2011 10:01 Калочнчо, мамин сладък...може ли когато четеш нещо да се опитваш и да вникваш по малко? Ако може само....ако не можеш, ще ти го обясняваме. Бавно и търпеливо..... Бербатов и 500 гола за Ман Ю. да вкара, факт е, че националния отбор по негово време записа десетилетие на огромни резили и той като част от тоя отбор и негова най-голяма звезда търпи критики по тая линия. С основание. Което позитивни типчета като теб наричат "плюене". Тоест да си затвориш очите пред неприятната реалност, не означава непременно, че си позитивен....а и такъв тип позитивизъм не води до нищо друго освен задълбочаваща посредственост! За разни Невени ми омръзна да приказваме вече.....
Естествено, че трябва да има критика! А за такива като Телеграфа или Невена няма смисъл да се пишат статии или коментари...
#44 Мануела Ами да, средното ниво в днешно време отдавна е минало в графата „посредственост” и с право хората се изказват цветущо когато се опитват да им го пробутват.