Наскоро ми попадна HBO GO - приложение за онлайн гледане на филми с огромна библиотека. Напоследък Холивуд рядко влиза в дълбочината на нещата, затова първият филм, който поисках да гледам, е "Облакът Атлас"
На второ гледане: "Облакът Атлас" или секстет за човешката свобода
"А свободата ... е в истината, че всички ние сме едно цяло"
Допускането, че самотата, лишеното от смисъл ежедневие, господството на посредствеността и злото са непреодолими се нарича отчаяние. Всички ние, които живеем в отчаяния свят на разединението и рутината имаме нужда от светлина. Светлината е вярата, че животът ни има смисъл отвъд оцеляването и ежедневната битка за насъщния.
Понякога тази светлина идва при нас с разцъфналото дърво или с прелитащата над дома ни птица. Понякога - с усмивката на непознатия минувач по тротоара. Много често - с естествената радост и обичта на собственото ни дете... Понякога светлината идва при нас като поетична приказка -
притча за смисъла на човешкия живот
Филмът "Облакът Атлас" е такава приказка. Братя Уашовски - авторите на филмовия епос "Матрицата" - изграждат филмовата фабула върху едноименния роман на Дейвид Мичел от 2004 г. Шест различни епохи, шест паралелни сюжета изграждат посланието - старо като света, но винаги вълнуващо, когато човек го преоткрие в собствения си житейски път: осмислянето на битието е възможно само отвъд рамката на личния интерес, личната изгода, отвъд крепостта на личния аз. Смисълът идва тогава, когато човек разбере своята изначална обвързаност с другите хора - в миналото, в настоящето и в бъдещето.
"Облакът Атлас" е многоцветна панорама на човешки съдби, разпънати във вечната битка между доброто и злото. Злото има три лица. Наблюдаваме откритото лице на злото в сатанинския план на корабния лекар Хенри Гууз да отрови младия Адам Юинг на път от тропически остров към Сан Франциско. Целта на престъплението е грабеж. Аргументацията - законът на джунглата:
"Слабият е храна за силния"
Злото се проявява и като философия на статуквото. Робството, унижението и страданието са част от "естествения ред на нещата" - поучават робовладелците в обкръжението на младия Юинг, който се присъединява с младата си съпруга към движението на аболиционистите. Юинг дължи живота си на черния роб Аутуа, който го спасява от отровата на корабния доктор.
Сатанинска е матрицата на реалността в града - антиутопия Ню Сеул, чиято тоталитарна пирамида започва от дъното на човешкото унижение - производство и употреба на човешки клонинги в качеството им на био-роботи без собствена идентичност и воля. Тук нагледно се представя извечната цел на злото - да унищожи човешката свобода, да заличи напълно възможността за човешка личност, проявена чрез свободна воля.
Но злото има и забулено - хитро прикрито лице. Това е лицето на Стария Джорджи, демонът на малкия островен свят от 24 век, където племе безмилостни канибали застрашава самото съществуване на малкото селище потомци на оцелелите от глобалната ядрена катастрофа. Джорджи не убива и не оковава, той съблазнява със страх - страхът на самотния човек в един враждебен свят. Той кара островитянина Закри да се скрие, когато людоедите колят неговия съсед.
"Пусни въжето", убеждава Джорджи изплашения Закри, когато островитянинът трябва да подпомогне инопланетянката Мероним в мисията й да достигне островния връх. Виждаме демона Джорджи и в ролята на блюстител на религиозното тесногръдие.
Страхът да не нарушиш табу
е древна преграда пред човешката еволюция към едно възстановено вселенско съзнание. Сон-ми - символът на човешкото освобождение, се употребява от демоничната сила като тотем - богиня на рутината и подчинението.
Личността на Сон-ми фокусира идеята за човешкото освобождение, която осмисля посланието на "Облака Атлас". Самата Сон-ми е клонирана с изричния замисъл да няма личност - тя носи съдбата на безропотен биоробот. Бунтът на Сон-ми е тържество на човешката свобода, която стои в основата на мирозданието. Свободата тържествува в оличностяването на Сон-ми. От безмълвен сериен номер тя се превръща в символ на свободния човек. Сон-ми се освобождава от страха.
След това тя разбира, че смисълът на новопридобитата й личност е да се посвети - да се пожертва за свободата на другите.
Тогава и смъртта се превръща просто във врата
- врата към един друг свят на безсмъртие. Този свят принадлежи само на тези, които са избрали да осъществят свободната си лична воля в мисия за служение на другите хора по техния личен път към свободата. А свободата ... е в истината, че всички ние сме едно цяло.
"Истината ще ви направи свободни". Човекът носи Божията искра на вселенската идентичност. Завръщането към единството, напуснато след Сътворението е обещанието, което осветява трънливия път на човека през битието на разделение и конфликт. Човекът носи разделението в самия себе си. Той носи спомена и жадува за всемогъществото на вселенското единство. Но подобно на Сизиф човекът се опитва да постигне триумфа си чрез ... самозатваряне, разделение, противопоставяне. Злото може би не е субстанция - то е примитивизмът и лъжата на разделението в материалното битие на човека.
Не съм чел по-синтетично представяне на тази дилема на човешкото съществуване от "Проектът Атман" на Кен Уилбър. Уилбър е консултант на филмовата продукция "Облакът Атлас". Лековатите интерпретации на филма свързват американския философ преди всичко с идеята за прераждането: филмът е изграден върху шест епохи - шест сюжета, в които героите се прераждат. Някои - за да повторят своите роли от минали съществувания, други - за да вървят напред.
Злодеят корабен лекар се превръща в островитянина Закри (Том Ханкс) - един добър човек, достигнал звездите. Разбира се,
прераждането е спорна
- религиозна и езотерична, теза, която ще поражда подозрения, че "Облакът Атлас" е анти-християнски сюжет. Не го чувствам по този начин.
"Облакът Атлас" е поетична приказка за пътя на човешкото освобождение. Една оптимстична приказка за неунищожимия потенциал на човешката душа да се стреми към доброто, светлината, свободата. Напразни са опитите да се поругае човешката душа - включително и чрез оковаването й в тялото на безличен клонинг - сериен номер.
Самоосвобождението, оличностяването на Сон-ми е притчата за победилия човек. Човекът победил страха. Човекът победил разделението и конфликта между себе си и другите. Човекът победил смъртното подозрение за своята нищета и за трагичната мимолетност на своето съществуване.
"Облакът Атлас" ще ви вдъхнови - стига да търсите тази надежда за себе си и за любимите си хора. Ако търсите просто някаква занимавка за да изпиете по бира преди лягане - наистина, по-добре сменете канала.
