Ако приемем киното за културен посланик на една държава по света, няма какво да се учудваме, че България е известна повече с имигрантите във Великобритания и Христо Стоичков, отколкото със седмото си изкуство.
На фона на проблемите в здравеопазването, образованието, съдебната система и т.н., пренебрегването на културата изглежда дребна грижа. Творческите гилдии обаче периодично напомнят, че няма да оставят нещата така.
В края на март кинодейците отново насочиха вниманието към бюджета за кино, по-малък с близо 30% от заложеното в Закона за филмовата индустрия. Вместо предвидените 18.9 милиона лева за производство на филми, предоставената държавна субсидия е 12.7 милиона лева. Само за сравнение - пилотният епизод на сериала „Игра на тронове" струва над 14 милиона лева, средната цена на епизод е над 10 милиона лева.
Коментарът на министъра на културата Петър Стоянович беше единствено, че съчувства на филмовата общност, но в момента държавният бюджет, както е ясно от месеци, няма възможност да отдели средства.
Коренът на проблема
Според промяна в Закона за филмовата индустрия от 2008 г. държавната субсидия за седмото изкуство трябва да покрива разходите за поне 7 игрални и 14 документални филма, както и 160 минути анимация.
Този закон обаче традиционно не се спазва. Ако се проследят средствата, отпуснати в последните няколко години, става ясно, че парите за седмото изкуство всяка година (с изключение на 2014-та) са повече от предходната година, но по-малко от предвиденото в закона.
Така през 2013 г. са предвидени 17.2 милиона лева, а реално отпуснати са 12.7 милиона лева. През 2012 г. са очаквани 16.6 милиона лева, а от бюджета са пренасочени 12.1 милиона лева.
Очевидно тази поправка е приета, без да е осъзната тежестта на задължението, което се вменява на държавата. Де юре законът дава гаранция, че снимането на нови филми няма да прекъсне, но де факто резултатът се оказва доста различен.
Режисьорът Иглика Трифонова припомня периода от края на 90-те години, когато филмовото производство буксува - има години без нито един игрален филм или такива, в които е създаден само един.
И така българското кино губи публиката, когато няма какво да й предложи. А когато годишно се прави по един филм, очакванията към него са много високи. Това обаче не става без опит и конкуренция. И така кръгът се затваря.
Преброяване на филмите - и на парите
Националният филмов център (НФЦ) провежда две конкурсни сесии за финансиране на игрално кино годишно. Пресява ги Националната художествена комисия, а след това се минава през защита на разходите на продукцията. Това отнема толкова време, че спечелилите проекти обикновено започват да се реализират поне една година, след като са одобрени.
В периода между 2009 - 2011 г. обаче е провеждана само по една конкурсна сесия на година. Предишното ръководство на Националния филмов център по една или друга причина се е страхувало да пуска повече филми, отбелязва и.д. изпълнителен директор на НФЦ Георги Чолаков.
Одобрявани са само по 2-3 филма, които едва сега започват да се снимат. Според Чолаков проблемът не е само финансов, а е свързан и с непознаване на процеса на производството на филми, заради което парите, отпуснати от държавата за тази година, може да не бъдат усвоени.
През 2011 година на екран излизат 10 български филма, през 2012 година - 9, а през 2013 - 7. Очаква се тази година да бъдат завършени 8 нови заглавия.
През февруари НФЦ подава информация каква държавна субсидия иска, като се предполага, че за следващата година ще бъде по-голяма от настоящата.
Очаква се на първата конкурсна сесия за игрални филми през лятото да бъдат одобрени 7-8 филма, за да не се прекъсва отново процесът на филмовото производство.
Чолаков подчерта, че има определени критерии, по които се определя размерът на финансирането на един филм, и горна граница за максималните средства.
"Пари има, ама се разпределят зле"
Има мнения, че парите на Националния филмов център се разпределят зле и проекти, получили финансиране, с години буксуват. Според Иглика Трифонова, която е била част от комисия, това не е вярно.
Разпределението на парите за кино е на проектен принцип в Националния филмов център. Самата кинообщност също предлага хората, които да влязат в комисията.
„Мисля, че правилата, по които се раздават парите в киното, са сред най-прозрачните, на които съм свидетел в държавата", казва Иглика Трифонова. Тя признава, че има проекти, които забавят одобрението на бюджетната комисия, т.е. не се ощетява държавата, а загубите във времето са за сметка на авторите на филма.
Трифонова казва, че проблемът не е в разпределението на парите, а в недостига им, заради което читави сценарии така и не успяват да оживеят на големия екран. Друг сериозен пропуск е, че при настоящата система на финансиране не се дава път на дебютантите.
Максимално натоварване на системата
При киното се потвърждава максимата, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, в случая - резултати. Добрите филми се снимат там, където има много филми. Подобно е мнението не само на Иглика Трифонова, но и на други в сферата на филмовата индустрия.
През март Националният съвет за кино взе решение за увеличаване на филмите с държавно финансиране. По думите на Диана Андреева - директор на Обсерваторията по икономика на културата - така системата ще се натовари, а и през диференцираните бюджети има по-голям шанс за дебютанти.
Към момента млади български режисьори имат повече успехи на международни фестивали, отколкото у нас. Един от последните примери е късометражният „Чест" на режисьора Павел Веснаков, който спечели голямата награда на реномирания фестивал за късометражно кино в Клермон-Феран.
„Всяка държава има свой апогей, свое „избухване" - като Полската вълна, Чешката вълна, Унгарската вълна, Румънската вълна. След като това се случи, интересът към тази кинематография по света е различен. Тук това не може да се случи при подобно разкъсано финансиране. Очакванията са кога български филм ще направи това - много е трудно, при положение че няма производствен процес", казва Иглика Трифонова.
Диана Андреева изтъква, че студентите в НАТФИЗ и в НБУ трябва да чакат до 40-50-годишна възраст, за да дочакат дебют. Затова от март е въведена няколко степенна скала за финансиране на филми - започва се с късометражен и дебютен филм, които са с финансиране до 50 000 лева.
Следва първи игрален филм с бюджет от 65 000 лева. След това се стига до субсидии в размер на около 1 милион лева. През 2014 г. ще бъдат финансирани до 30 дебютни късометражни филма и игрално кино с финансиране за над 10 млн. лв.
Отделно, според промените в Закона за хазарта, се очаква 10% от таксите за хазарт да се разпределят за култура.
Ангажиментът на държавата
Когато става дума за художествено произведение, изборът на проекти от комисиите винаги може да бъде оспорен. Става дума за субективна оценка и винаги ще има автори, които да не са доволни. А когато парите са малко, недоволството със сигурност се изостря и настава разединение в самата гилдията.
Колкото и прозрачно да се избират членовете на Националните художествени комисии, българските кинодейци не е особено много, което добавя и друг субективен фактор - личните контакти. А когато даден проект спечели финансиране, никога не може да има яснота какъв ще бъде крайният резултат, дори създаден по добър сценарий.
Същевременно по-голямата част от реализираната печалба на един филм отива за разпространителите, а така авторите на филма не остават с особено висок финансов успех, с който да възвърнат инвестицията на държавата.
Това прехвърля въпроса за финансирането отново в полето на управлението - до каква степен киното и културната политика като цяло ще бъдат приоритет на властта. Това е важно, като се има предвид, че киното е културен продукт, който изгражда образа на държавата извън самата държава. Ако при туризма положителните ефекти за държавата не могат да се отчитат само по брой заети легла в курортите, така и киноиндустрията не може да се разглежда единствено по приходите, които един филм сам по себе си реализира.
„Никой от политиците, от които нещо зависи в момента, не смята, че това е сериозен проблем. Стои им като нещо абсолютно вторично, третично. Цялата Мара втасала, ами и кино. Хората имат нужда от самочувствие, а културата е първото и единствено нещо, което дава това самочувствие. Другото е пълна маргинализация", казва Иглика Трифонова.
Докато държавата не оцени киното като индустрия с национален приоритет, то ще надига глас за по-голямо финансиране всяка година, а националният образ ще се изгражда от емигрантите, а не от културата.
Да, киното със сигурност не е най-сериозният проблем на България. Но като културен продукт, който лесно може да стигне до широка аудитория, може да помогне на страната ти да надскочи образа на футболиста или маргинализирания имигрант.
