Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Откриха останки от древен живот на Марс

Червената планета - може би все пак някога тук е имало живот
Червената планета - може би все пак някога тук е имало живот

Учени откриха на Червената планета скали, за които е много вероятно да съдържат вкаменелости от живот на Марс в ранните му етапи. Откритието е направено на древните скали от падината Nili Fossae.

Проучването е разкрило, че тази падина на тъмната страна на Марс е точно копие на регион в Австралия, където са били открити някои от най-ранните доказателства за съществуване на живот на Земята, запазени в минерална форма.

Сведенията за откритието са публикувани в изданието "Earth and Planetary Science Letters".

Екипът, ръководен от учен от института за издирване на извънземен интелект SETI в Калифорния, смята, че същите хидротермални процеси, които са запазили тези знаци за съществуването на живот на земята, биха могли да са се проявили и на Марс в Nili Fossae. Скалите там са на възраст до 4 милиарда години, което означава, че са съществували през три четвърти от времето на съществуването на Марс.

Карбонатите са първата следа

Когато през 2008 г. учените за първи път откриват карбонати в тези скали, общността от изследователи на Марс реагира с голямо въодушевление. Карбонатите се смятат за категорично доказателство, че Червената планета е била годна за обитаване - и че е възможно да е съществувал живот там.

Карбонатите са това, в което се превръщат живите същества в повечето случаи след заравянето им под земята - освен ако не станат петрол. Белите скали в Доувър например са бели, защото съдържат варовик или въглероден карбонат. Минералът произлиза от вкаменелостите от черупки и кости и чрез него може да се проучи древният живот, съществувал на Земята в ранните й етапи.

Ейдриън Браун от института SETI, който е ръководител на изследването, е използвал инструмент на борда на летателния апарат Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА, наречен Crism, за да изследва скалите на Nilae Fossae с инфрачервени лъчи. След това той и екипът му са използвали абсолютно същата техника, за да изучат камъни в района Пилбара в северозападна Австралия.

Пилбара - като марсианско парче земя

"Пилбара е много интересно място", казва Браун. "Това е част от Земята, която е успяла да остане на повърхността за около 3.5 млрд. години - приблизително за около три четвърти от историята на Земята. Тя ни позволява да погледнем назад във времето към това, което се е случвало на Земята в най-ранните й етапи".

Според учените преди милиарди години микроорганизмите са оформили някои характерни особености на скалите в Пилбара - наречени "строматолити", които могат да бъдат видени и изучени днес. "Животът е създал тези особености. Можем да определим това по факта, че само живи същества биха могли да създадат тези форми; никой геологичен процес не може да го стори."

Най-новото изследване разкрива, че скалите в Nili Fossae са много подобни на камъните от Пилбара - по отношение на съдържаните в тях минерали. Д-р Браун и колегите му смятат, че това показва, че останки от живот в ранните етапи на Марс биха могли да са заровени на това място.

"Ако е имало достатъчно живот, за да бъдат създадени тези слоеве, да се породят корали или някакъв вид обитания на микроорганизми, и ако те са заровени на Марс, същите физически явления, които са протичали на Земята, биха могли да протекат и там", коментира той. Според него това е причината двете места толкова да си приличат едно на друго.

Nili Fossae - площадка за кацане

Учените се надяват скоро да имат възможността да се доближат много повече до тези скали. Nili Fossae бе избран като потенциално място за кацане на амбициозния нов марсоход на НАСА - Mars Science Laboratory, който ще бъде изстрелян през 2011 г.

Изборът беше подкрепен и от други геолози, включително Джон Мъстърд от университета "Браун" в Роуд Айлънд, чийто екип изпрати предложение до НАСА да бъде включено мястото в списъка с потенциални места за кацане за марсохода. Но Nilae Fossae в крайна сметка бе сметнат за твърде опасно място за кацане и накрая премахнат от списъка през юни т.г.

"Марсоходът каца дистанционно - така че няма намеса на човек-пилот; всичко зависи от робота. И това е нещо много опасно", коментира Браун. "Необходими са 20 км равен терен, а за съжаление на това място той е доста каменист - тези древни скали са доста засегнати от ерозия и повърхността е камениста и неравна. Така че марсоходът ще посети друго интересно място, когато кацне. Но със сигурност това е мястото, където би трябвало да проверяваме за живот в ранните етапи на Марс."

Джон Грант, учен от института "Smithsonian" във Вашингтон и член на екипа по планетарни науки, който съветва НАСА за мисията на марсохода, сподели как е бил правен изборът на място за кацане. Според него целта на мисията е била търсене на "подходящо място за живот". По негови думи това не е мисия за откриване на живот.

Това е последният марсоход до 2018-а

"Мисията включва разглеждане на геологични среди, които може не само да са били подходящи за обитание, но и може да са запазени определени признаци, свързани с тази възможност за живот", разкри той през февруари. Но това не намалява разочарованието, което изпитват мнозина по повод факта, че Nili Fossae и всичките й тайни са свалени от дневен ред за тази мисия.

А това, което прави Mars Science Laboratory дори още по-значима мисия за учените е фактът, че това ще бъде последният марсоход, който ще изследва повърхността на Марс до 2018 г. - донякъде защото финансирането на мисията е изключително скъпо.

Според Браун отхвърлянето на Nili Fossae като място за кацане е като "да отхвърлят кандидатурата на родния ти град за олимпийски игри". "Тук също виждам надпревара", коментира той. "Би могло да ни отнеме няколко десетилетия да успеем да кацнем с непилотирани марсоходи на някое геологически интересно място на Марс. А в тези десетилетия възможностите за човешки полети ще се развият и бихме могли да имаме възможността да изпратим хора на Марс."

Така че кой ще победи в тази надпревара на човека срещу роботите?

"По мое лично убеждение", заявява д-р Браун, "в момента, в който хора - геолози стигнат дотам да отлетят на Марс, въпросът дали има живот на Марс все още няма да има отговор."

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
Тагове: космос, марс
 

Най-четените