"Партиите искат, но експертите не дават". Това е новото универсално оправдание на управляващите БСП и ДПС, което ще се върти все по-често занапред. Защото схемата е безкрайно удобна, за да се оправдаят лъжливите обещания, които левицата изсипа щедро преди изборите, но после заряза. Също като Борисовият хит "Ние ги хващаме, те ги пускат", който дълго време му осигуряваше алиби за безнаказаността на крупните бандити.
Формулата "експертен кабинет", на която заложиха БСП и ДПС, е пригодна за всякакъв вид (зло)употреба. От нея се ползва най-вече БСП, тъй като левицата повече от всеки друг се нуждае от камуфлаж за изневярата на политическите си принципи. Електоратът на ДПС никога не е бил особено взискателен към празнословията на партийните лидери.
Няколко са начините за злоупотреба с извинението "експертен кабинет"
Първо, така се къса нишката между отговорността, поета от партиите в предизборната кампания, и реалната политика, провеждана от правителството. Пример: БСП обещава отмяна на плоския данък, Орешарски го запазва. Или БСП се кълне, че ще рестартира "Белене", а след изборите започва едно голямо ослушване. В такива ситуации партийните актьори обикновено симулират несъгласие и обида, играят го пренебрегнати и отритнати, за да изпросят съчувствието на измамения електорат. "Ние искахме, те не дават" или "Така мислехме, но няма пари", или "Не сме се отказали, но ще трябва нов анализ" - все начини да се оправдаеш за лъжите.
Експертният кабинет, съставен - да не забравяме - с пълната подкрепа на БСП и ДПС, е чудесно оправдание и за странните, меко казано, назначения в изпълнителната власт. Вината за едни или други недоразумения в канцелариите на Министерския съвет винаги може да бъде тропосана на самите министри, нищо, че там кадруват основно партиите. Даже не точно партиите, а техните върхушки и главните им кадровици.
"Експертният подбор" е другият начин да обясниш на местните си активисти защо са шкартирани от всички важни позиции и там се назначават хора без никаква връзка с партията, както е при БСП. Той позволява на партийния, семейния - или както там се нарича - кръг да кадрува фриволно по всички етажи на властта без оглед на заслуги и партийна принадлежност. Което даде повод на бившия президент и лидер на БСП Първанов да изригне преди дни:
"Онези пчелички, които спечелиха изборите, всъщност сега са много далеч от реалната политика. Те не участват по никакъв начин в генерирането на идеи и във формирането на политика. Интересите отдалечиха безвъзвратно обкръжението на председателя от ценностите и принципите на българската левица. Тези интереси не засягат по никакъв начин политиката на БСП, а преди всичко личния, включително икономически интерес на председателя на партията".
"Експертният кабинет" е и чадърът, който скрива срамното снишаване на левицата пред финансовата мощ на коалиционния й партньор
Многобройните отстъпки, които БСП бе принудена да направи на ДПС, кадровото надмощие на турската партия при овладяването на институциите минават с вечното оправдание "Орешарски си ги избра". Премиерът, изглежда, се е съгласил да играе ролята на изкупителна жертва предвид хладнокръвието и спокойствието, с които пое вината за скандала "Пеевски".
"Експертизата" на кабинета има и превантивна функция - да намали електоралните загуби на подкрепящите го партии при следващи избори. Греховете ще останат за експертите, а постиженията - за БСП и ДПС. Така двете партии ще могат отново да завъртят латерната на предизборния популизъм и да извадят за пореден път на тезгяха претоплените си стари обещания, останали неизпълнени заради... вече знаем кого. Клетите, излъгани за кой ли път избиратели ще трябва да проявят едва ли не съчувствие и разбиране, вместо да грабнат гьостерицата. Нищо чудно "нашите" към днешна дата министри тогава да бъдат нарочени от партийните върхушки за саботьори на добрите им намерения.
И не на последно място - "експертността" на кабинета дава формално оправдание за действията на щурмоваците от "Атака", които негласно подкрепят кабинета, без да встъпват в откровен съюз с БСП и ДПС. И покачва търговската им цена. Престъпната снизходителност на двете партии към националистическите изстъпления може да струва скъпо на страната. Ударни отряди от яки момчета, подвизаващи се като депутати от "Атака", вече вилнеят из кулоарите на парламента и се саморазправят с всеки, който не им харесва. На този фон звучи някак нелепо бодрячеството на Станишев от оня ден: "Правителството не зависи от "Атака". Добро утро! Събудете се!"
По-лошото, г-н Станишев, е, че не зависи и от БСП!
