Ислям - това звучи гордо в ромската махала на Пазарджик. В останалата част на града настроенията са на другия полюс - смесица от страх и отвращение. Два дни след полицейския рояк, джамията "Абу Бекир" - единствената сграда, вдъхваща респект на фона на цялата мизерия, изглежда самотно, само с групичка мъже на пост.
Няма журналисти, няма и униформени.
Джамията е като смарагд за гетото. Вярващите събират дарения, за да я поддържат в отлично състояние над десетилетие, и всеки знае как да ви упъти по калния път, включително и с оферта „да ви закара". Високото минаре с изписани думи на арабски език стърчи над схлупените постройки, където са натъпкани многодетни семейства, посуда и добитък, като очеваден символ на единственото упование за около 35 000 души, дамгосани от бедност, неграмотност и изолация.
В изкърпения от подръчни материали и няколко панелки кв. „Изток", официалното име на гетото, живеят и християни, има и такива, които се интересуват не от Бог, а от Насъщния, но общото за всички тях в момента (освен сателитните чинии) е силният афект от масираната акция на ДАНС, МВР и прокуратурата - нещо подобно местните преживяха преди две години.
Сега обаче параноята изглежда по-голяма
На иначе сносен български език окаян мъж ни разказва последните слухове, кръвообращението на всяка капсулирана общност - ония с каските и автоматите щели да горят религиозна литература, да взривят джамията, дори щели да им забранят да се молят на Аллах - това щяло да се случи в следващите 24 часа.
За едно кафе време в центъра на Пазарджик до нас достига и мълвата, че жените в махалата получават по 300 лв на месец, за да носят хиджаб.
Други вдигат сумата на 400 лв и нищо не може да ги разубеди, че мотивите са безкористни и добронамерени, както твърдят ислямските съпруги. Техните мъже са заподозрени главорези в тайна завера на ислямисти, които се събрали наскоро посред нощ в „Абу Бекир".
Тъй като всеки е невинен до доказване на противното, контрастът между двете версии и двете места засега сочи право към дълбоката бездна на толерантността към другия, разделяща бавно от години един град, а от два дни цялата държава.
Чужденците не са добре дошли
Личи още с влизането - неодобрителни и изпитателни погледи, от мъжете, които повече висят навън, от жените, които повече вършат нещо - търговия, събиране на пластмасови бутилки, прибиране на децата на огромното бетонно чудовище, какво се явява училището.
Фотоапаратът предизвиква остри забележки, при всяко слизане от автомобила около нас веднага се скупчват жени, в чиито шалвари са вкопчени безмълвни деца, с дежурния въпрос: „Вие от коя телевизия сте?". Само че този път репликата е допълнена: „Не ви ли стига вече?", съвсем назидателно. „Защо дойдоха да ни плашат? Не сме спали цяла нощ. Внуците ги е страх да отидат на училище", оплаква се възрастната Айше*.
Мъжете пред джамията в прав текст казват да не се приближаваме.
Точно три минути по-рано безработният Наско* ни предложи джентълменски кафе, за да изкупи предупреждението, че може и да не ни разрешат кадър. Или „да ви се карат, да ви псуват или да ви направят нещо, защото са стресирани".
Всички бяха единодушни, че мюсюлманите в гетото не нарушават закона, уважават останалите религии и искат същото отношение от останалите. На другите въпроси отговарят заучено: „Защо ние, няма ли престъпници, които крадат милиони и убиват?" и „Какво крайно може да направят мюсюлманите?". Една и съща е реакцията и за духовния им водач.
Ахмед, който може всичко
Докато бяхме в най-одумваното място в България, прокуратурата и ДАНС внесоха малко яснота за мащабната операция, проведена едновременно в четири града на страната. От новата порция арестувани само 7 ще бъдат изправени пред сляпата Темида, един от тях е стар познайник - единственият осъден на четири години затвор за радикален ислям у нас.
В гетото арестуваният имам Ахмед Муса Ахмед се ползва с огромен авторитет, тъй като въвел ред и сигурност, научил местните да не лъжат и да не крадат, изгонил дилърите на дрога. Името му предизвиква възторг. „Какво е направил? Да е убил някого? Да е откраднал?". За останалите в града той е терорист, финансиран от Саудитска Арабия, за да промива мозъци.
По средата е мнението на адвокат Хари Харалампиев.
Той защитаваше проповедника на приключилото през март дело за радикален ислям - той го описва като смирен човек с интересни житейски разсъждения, но твърде стриктен цялостно спрямо догмите на исляма.
Роден като християнин, Ахмед Муса Ахмед не говори добре български език, описва се като самоук проповедник, неутвърден от Главното мюфтийство, жена му и дъщеря му се забулват, а наскоро сподели в интернет видео от сватбено тържество, чийто гости носят тениски на нещо, за което се твърди, че е страховитата „Ислямска държава".
През март Ахмед, единственият от 13-те имами в предишното дело, който няма религиозно образование, е осъден на 1 година затвор, увеличена на 4, тъй като има условна присъща за същото деяние. „Той стоеше като чуждо тяло в процеса. За мен присъдата беше очаквана", разказва известният юрист, когото може би помните от процеса срещу българските медицински сестри в Либия.
Хари Харалампиев цитира и репликата на имама при обжалването на присъдата: „Ако е рекъл Аллах, ще ми помогнеш. Ако не - ще ида в затвора".
Духовният водач твърди също така, че ислямът му е помогнал да се излекува от шизофрения, макар медицината до момента да не е постигнала успешна формула.
Събитията отпреди два дни доста напомнят на предния опит на прокуратурата да разбие организация за разпространение на салафизма - „Ал-Уакф ал-ислями", която се оказа фондация към кралското семейство на Саудитска Арабия.
Адвокат Харалампиев припомня, че и тогава имаше литература, в която разгледащите видяха текстове за свещена война, но след това се оказа, че въпросните книги са внесени легално от Турция и още на границата са щателно проверени.
Дали събитията няма да се повторят отново - предишното имамско дело приключи с още 2 условни присъди и 10 глоби, а Ахмед Муса Ахмед се превърна в супергерой за своите ревниви последователи от Пазарджик. Те са предани на самокоронования се имам поради една проста причина - никой друг не им е обърнал внимание. По-точно никой не е пожелал.
* - имената са сменени според етническата принадлежност и културната идентичност
