Що е то интелектуалец и има ли го у нас? В България истинските интелектуалци се топят като пролетен сняг. По инициатива на Австрийското посолство в София миналата седмица се проведе дебат на тема "Влиянието на интелектуалците и хората на изкуството върху формирането на общественото мнениe". В нея участваха френски, австрийски и български историци, публицисти и политолози. Николай Цеков проследи дискусията.
Във Франция смятат, че интелектуалецът е творец, ангажиран с лечението на обществените язви, обобщава известният френски историк Жан-Франсоа Сиринели. Интелектуалецът тормози властимащите по същия начин, както навремето придворният шут.
Има обаче съществена разлика. Шутът стига до своите откровения и абсурдни истини най-вече в резултат от безразсъдството и лудостта, докато интелектуалецът черпи своята власт от разсъдъка, разума и личната си независимост. Според професор Сиринели златното време на интелектуалците от 19-и и 20-и век вече е изтекло.
Що е то български интелектуалец?
И професор Александър Кьосев от Софийския университет смята, че "златното време" на българските интелектуалци от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век е безвъзвратно изтекло.
"Тогава България имаше за президент - философ (д-р Желю Желев - бел.р.), а за вицепрезидент - поетеса (Блага Димитрова - бел.р.), и двамата известни със своето дисидентство по време на комунистическата диктатура. Начело на правителството пък беше юрист-психоаналитик (Филип Димитров - бел.р.)", припомня Кьосев.
Интелектуалците вече не се чуват, защото се оказа, че мнозина от тях изобщо не са интелектуалци, смята професорът. "Комерсиализацията на медиите, особено на телевизиите, направи от ток-шоутата единственото подобие на някогашното интелектуално говорене по проблемите на обществото.
Шоумените, които водят тези предавания, се нагърбиха с несвойствени функции, те са "двойници" на някогашните интелектуалци", смята Александър Кьосев и дава за пример Слави Трифонов и Мартин Карбовски.
Все по-малко български интелектуалци се ангажират да защитават обществения интерес. Една от причините е разцветът на медии с неясни собственици, които са зависими от олигархични кръгове. Разбира се, положението се влошава и поради всеобщото пожълтяване на медийното пространство.
А новите социални мрежи и мобилните комуникации въвличат сегашните поколения в съвсем нова форма на обществения дебат, който няма нищо общо с мечтата на някогашния интелектуалец за обозримо публично пространство.
"Донякъде неговата функция е поета от цяла плеяда млади блогъри, чиито изключително силни и проникновени мнения и послания дирижират дебати по интернет. Но за тях, уви, ние знаем все по-малко...", казва Кьосев.
Твърде черногледи интелектуалци?
Едни се оплакват от липсата на интелектуалци, други - от острото им перо. В Австрия например медиите, а и обществото все питат: "Защо нашите интелектуалци не пишат по-оптимистично, защо все подминават хубавите неща и ровят из обществените клоаки"?
Според известния австрийски писател и публицист Роберт Менасе в страната му непрекъснато блика възмущение срещу "провокациите" на интелектуалците, които уж все "обругавали" родината си.
*Заглавието е на Webcafe.bg. Оригиналното е "Българските ерзац интелектуалци".