24 години по-късно, член първи и на втората ни република отново е фитилът, който разпалва общественото недоволство. Този път обаче гражданският гняв не е насочен само срещу Партията, а срещу партиите. Посредниците на демокрацията в България- политическите партии, се провалиха, а с тях и легитимността на парламентарното управление.
Властта в България продължава да произтича от народа, но се осъществява въпреки него. Обществото очаква Реформация, а не реформи. Политиците предлагат планове, мерки и декларации.
Дълбоко в тътена на протеста беше "заченато" ново политическо животно - представителите на този вид подкрепят каузи, а не партии; те не се самозапалват, а разпалват дискусии и търсят промяна; те ненавиждат политиката, но искат властта, за да управляват собствения си живот...без посредници. Те са "свободните радикали" на българското общество. Свободни са, защото имат куража, решимостта и ресурсите да се изправят срещу статуквото.
Свободни са защото са безпартийни, тъй като не вярват, че партиите могат да представляват техните интереси. Радикални са, защото водят "мирна война" с легитимни методи, въпреки че исканията им не сa легални. Война срещу системата, но много повече срещу системните оператори. Война срещу организираната политическа престъпност и политическите пирамиди, известни още като политически партии.
Съединението прави силата. А какво прави силата?
Поводът за войната беше "едно грешно политическо назначение", но причината беше по сериозна -представителната демокрацията в България се оказа представление- зрелище с посредствени актьори и зловещи режисьори. На фасадата на този театър пише: "Съединението прави силата", но не пишеше, какво прави силата.
Този пропуск едни използваха, за да направят "силата" още по-силна, създавайки ДАНС - кръстникът на протестите; други ДВАМА го приеха като картбланш за "политика на силата", проведена с паметни акции и активни мероприятия. Трети и четвърти се опитаха да балансират силата, за да бъдат в "играта", а така се и продадоха.
Всички заедно обаче създадоха политическа и обществена система, която вече е компрометирана във всичките й елементи: парламент, правителство, президент, прокуратура и съд. Система, формално базирана на върховенството на закона, но функционираща чрез неговото контролирано заобикаляне.
Система, разчитаща на свободната (от конкуренция) законодателна инициатива. Система, разчитаща също и на свободната (от конкуренция) икономическа инициатива. Система, при която политическият монопол се трансформира в икономически, финансиран щедро с парите на други - данъкоплатците.
Когато "другите" решиха да слязат на сцената и да поискат прекратяване на "театрото", някои питат: Кои са тези хора? Колко са? Кой ги представлява? Откъде са? Имат ли лични карти? Въпросът "Защо е този протест?" се замени с въпросчето "Какъв е този протест?"
И докато протестиращите продължават да искат "оставка" , управляващите все по-уверено припяват - "оставаме". В парламента актуализират бюджета, отвън гражданите актуализират формите на протеста.
Разминаването между управленското желание и протестната действителност добива шизофренични измерения. Управляващите отказват да приемат факта, че граждански протест с политически искания е политически акт на граждани, а не някакъв хепънинг на гражданското общество.
ГЕРБ - странната опозиция
И докато правителството използва стоте си дни, за "да си купи" кредит на доверие - на кредит, то тактическите маньоври на ГЕРБ са модерната версия на татовото "снишаване". Връщането на управленския мандат, излизането от Народно събрание и отказът от искане на вот на недоверие са "инфантилни" политически действия. Те за пореден път подчертават самодостатъчността на тази партия и безвремието, в което оперира.
Липсата на оценка и позиция за политическата и обществена криза в страната е бягство от отговорност - а това е специалността на ГЕРБ. Криза, която в момента може и да е "на море", но ще се завърне оттам като цунами. Криза, съществена и неразделна част от която е политическото образувание с помпозна абревиатура - Герб.
Реформация, а не реформи
В ситуация, в която и управляващи и т. нар. опозиция нямат пътна карта за ново политическо и икономическо устройство на страната, е ясно, че "катализаторът" за промени трябва да дойде отвън. Обществото иска радикална промяна, която не може да бъде постигната с планове, мерки и социални пакети. Необходима е Реформация.
Политическа реформация, която да "отвори" входа на политиката за повече и различни хора, движения, сдружения, задруги и други . Реформация, която да отвори и "изхода" на политика, за тези, които са загубили своята обществена легитимност, подкрепа и репутация.
Чрез подобна либерализация ще се осигури едно много по-шарено, и разбира се, по-нестабилно Народно събрание, в което коалициите ще трябва да се "коват" всяка седмица за всеки закон, а не веднъж на четири години. Апропо, четири години са твърде дълъг период за делегиране на каквато и да е власт при сегашното ниво на легитимност на публичните институции.
Продължителността на политическия цикъл е необходимо да бъде намалена, като това включва мандатите на Народното събрание и президента. "Златните парашути", с които са подсигурени повечето висши публични длъжности са също така абсолютно неадекватни и неприемливи на фона на обществената разруха. Депутатският имунитет също спада в категорията на необяснимите привилегии, с които конституцията е подсигурила народните представители.
Реформация, която да опита да "раздържави" политиката, като я изтръгне от хватката на публичните институции. Необходимо е гражданите, а не президентът, да имат възможността за налагане вето на закони, които са с голямо социално въздействие.
Въвеждането на задължителен референдум за определен спектър от закони е средството, с което подобно гражданско "вето" става възможно. Необходими са също така и нови организационни канали, които да стимулират и "овластят" гражданите в процеса на формулиране, реализиране и поддържане на инициативи и проекти, свързани с развитието на техния квартал, район, община, регион. Повече гражданско самоуправление - това ще е логичният страничен продукт от подобно развитие.
Реформация, която също така децентрализира концентрираната в София власт. София може и да е България, но България със сигурност не е само София. Финансовата децентрализация е необходимо да се разшири и допълни със съответната децентрализация на функции, правомощия и отговорности, които да бъдат прехвърлени към местните власти.
Реформация, която да осигури възможността легитимни искания на граждани да получат легална форма. Случаят "Пееевски" е положителен пример в тази посока - Народното събрание отмени свое решение под натиска на легитимното искане на протестиращите, придавайки му по този начин легална сила.
Казано иначе, казусът "Пеевски" се превърна в исторически акт, представляващ първо "вето" на акт на Народно събрание, наложено чрез натиск от гражданите. Това е знак, че системата вече започна да поддава.
Винаги готови... за предсрочни избори
В тази нова политическа действителност властта ще продължи да се печели чрез свободни избори, но ще се легитимира и губи на жълтите павета. Така гражданите се превръщат от субект на политиката в извънпарламентарен политически обект, който не влиза в пленарна зала, но чието мнение или вето не може да бъде пренебрегвано. В този нов политически ред предсрочните избори ще бъдат правилото, а не изключение.
Колко от сегашните подчертано лидерски партии ще оцелеят в подобна "свръхзвукова" политическа реалност, ще покаже само времето? Едно е ясно още отсега - търсят се ЛИЧНОСТИ, а не лидери; търсят се парламентьори, а не парламентаристи. Търсят се политически "самураи", готови да носят и понасят политическа отговорност, тук, сега и веднага. Търси се поврат, а не преврат.
От другата страна се търсят герои, а не зрители. Търсят се хората, които отказват да приемат, че са добре дошли пред изборната урна и данъчното гише, но са нежелани на жълтите павета. Търсят се хората, които искат по Вечѐ*, и по-добра демокрация. Търсят се гражданите, които отказват да приемат, че имат право да гласуват, но нямат право на глас.
"Конфликтът на интереси" между управлявани и управляващи е вече екзистенциален: партиите или електоратът, правовата държава или правата на гражданите, статуквото или промяната. Места за въздържали се, уви, няма.
* Вечѐ е славянско народно събрание от всички боеспособни мъже. Славяните живеели в родови общини, а близките родове образували племена начело със събранието Вечѐ. Този начин на управление направил силно впечатление на византийския писател Прокопий Кесарски. Той подчертава, че славяните не се управляват от един човек, а живеят "в демокрация" и затова "винаги разглеждат общополезните и трудни работи".
