Карането на велосипед е като пушенето - ако веднъж си го започнал, води до пристрастяване. Но за разлика от пушенето на цигари, карането на колело е полезно, удобно и екологично занимание. Е, нямах намерение да съм нравоучителна, още по-малко - да ставам адвокат на екологичния начин на живот. Но като гледате снимките от вело-обиколката на язовир Доспат в галерията, не ви ли се струва добра идея да сте там?
Факт е, че в Webcafe сме писали много за колелата. Особено за велоалеите, за градските места за колела, за обиколки с електрически колела, както и за пазара на стари и нови велосипеди на стадион "Васил Левски". Но почти не сме писали за удоволствието от това да покараш колело извън града, без да си професионалист.
И ако дестинации като язовир Доспат звучат далечно - ето къде е Витоша
За целта има едно просто условие: да разполагаш с колело, което да може да се кара на неравен терен. Или простичко казано, нещо различно от шосеен или градски велосипед. И тук вече звуча смешно, защото предполагам, не казвам нищо ново за софиянци, повечето от които така или иначе си купуват маунтън байкове (планински велосипеди) за каране и из града.
Елементарно защо: покарайте градското си колело по улица „Крум Попов" в Лозенец или се опитайте просто да овладеете дупките по софийските тротоари. Ще ви се обърнат червата! Дори да звучи пресилено, знам от опит: без амортисьори в София е възможно придвижването само по велоалеите и пътя.
Дяволът е в детайлите
Освен подходящо колело, извънградското каране (особено ако избраният маршрут е по-продължителен или по-неравен), изисква и минимална екипировка: каска, ръкавици и очила (спортни или слънчеви очила също вършат работа- важното е очите да са препазени от прах, клонки или мушици).
Наколенките са по избор. Обувките - здрави сандали или кецове вършат работа. Раницата е детайл, който се подразбира от само-себе си. И основното:
правилното колело за извънградско каране
Но как да го изберем?
На помощ се притичва Петър Гаврилов, маркетинг мениджър на българската фирма за колела RAM bikes, която е специализирана основно в средния и високия клас планински колела. Онова, което Петър Гаврилов държи особено много да се знае е, че колелата на българската фирма съвсем не са предназначени само за професионалисти, ами за всички, които искат да карат извън града и да се чувстват спокойни, че колелото им ще остане здраво, въпреки неравностите на терена.
Марката няма значение, важни са компонентите
Когато си избирате колело, подходящо за извънградско каране, е важно да знаете и нещо друго - при колелата нямат значение марките, ами класът на компонентите, които се използват. Хората, които разбират, знаят това.
„Основният проблем на българския пазар на колела е, че много хора смятат, че могат да си купят добро извънградско колело в диапазона 250-600 лева, което е заблуждаващо. Имаме клиенти, които искат колела в този ценови диапазон, но да имат дискови спирачки, което е невъзможно", казва Петър.
Най-важните компоненти
Действително, за извънградско каране, особено за неравности, най-важните компоненти на колелото са функциите за омекотяване на неравностите (разбирай амортисьори) и по-добрата спирачна система (разбирай дискови спирачки).
Цената на колелото зависи както от доброто качество на компонентите, така и от здравината им, но също и от теглото. Съответно - колкото по-леко е колелото, толкова по-скъпо е то. Не можеш да имаш планинско колело, което тежи едва 11-12 килограма и да искаш то да е евтино. Цената се качва и от ръчната сглобка, тоест от изработката на самите модели, която се прави от механици спрямо собственика.
„При масово произвежданите колела от по-големите западни фирми - цената е по-ниска, но това няма как да не се отрази и на здравината на колелото. А особено за извънградско каране е важна устойчивостта на всеки един компонент", твърди Петър.
Изборът на колело зависи от терена
Самите „планински" колела се различават по много неща, като основното, по което се избира едно колело за извънградско каране, е видът на терена. Ако пътят е с неравности, но не много стръмен - е достътъчно колелото да бъде „твърдак" - тоест с твърда рамка, което означава, че има окачване само на предната вилка, без задни амортисьори.
За стръмни терени, дупки и големи неравности (както и за паветатата във София, колкото и да не ви се вярва), е по-подходящо и безопасно да се кара колело „с пълно окачване" . Освен окачване на вилката, тези модели разполагат и със „шокове" в задната част на рамката. Обикновено са подходящи и за скокове. Колелата с пълно окачване са съответно и по-скъпи. Нещо повече: за да нямате проблеми с окачването, е препоръчително, ако искате такова колело, да не правите компромиси с цената.
Колелата за стръмни спускания имат по-различна форма: седалката е изместена назад, (разположението на кормилото и рамката на тези колела наподобяват тези на мотор тип „чопър"). Ъгълът, който вилката сключва спрямо земята на тези колела е по-остър.
Държите и на бързината?
Ако държите и на бързината на колелото от значение е размерът на каплите (или това, върху което се държи гумата, казано на прост език). Гумите могат да бъдат 26-инчови, 27,5-инчови и 29-инчови (размерът в диаметър). Петър Гаврилов разказва, че вело-индустрията в момента се опитва да замени 26-инчови гуми с по-големи, защото по-големите капли определено дават предимство в сигурността и бързината на планинските колела. По-големият размер на гумите осигурява по-малко съпротивление и улеснява преодоляването на препятствия на пътя, което увеличава скоростта. Въпреки това, ако си купувате колело, ще се уверите, че по-евтините модели масово се предлагат с 26-инчови гуми.
Надявам се, че информацията за избор на планинско колело, предложена тук, е достатъчна. Останалото е желанието да се използва колелото и извън града. Което отваря куп нови възможности за почивка.
А ако искате да видите как добре си прекарват хората с колело извън София, влезте във форума на MTB.bg и прочетете невероятните пътеписи от уникални местенца в България, разгледани от височината на седалката.
