Ако преди няколко години Пловдив беше цветно уикенд бягство през есента и лятото, сега Градът на тепетата е същински притегателен център за култура, бизнес и развлечения. Вече е трудно да проследиш всички събития, които се случват там - от рок музика и концерти на Античния театър до сценични изкуства и фестивали на занаятите. Събитията ще стават все по-вече и все по-интересни през 2019-а, но магията на Пловдив е преди всичко в хората, които движат града напред и създават неповторима атмосфера на уют, на усещането, че си вкъщи. Разговаряме с един от тях.
Ивайло Дернев е журналист по професия, активист, предприемач, но най-вече пловдивчанин, който работи за града на сърцето си. Заедно със съдружника си Димитър Семков, създава регионалната медия "Под тепето" и културния сайт „Kapana.bg". Двамата, заедно с Виктор Семков - брат на Димитър, правят бутикова къща за гости, споделено работно пространство, а също и най-култовото заведение, заради което всеки в Пловдив играе на Котка и Мишка.
Както може би сте чули, че през 2019-та Пловдив става Европейска културна столица. Инициативата „Пловдив 2019" започва официално от догодина, но градът загрява за нея още от тази есен, когато започва културната програма. Тя ще включва събития от септември 2018 г. до декември 2019 г. и е разделена в четири тематични платформи. Всяка от тях има своя мисия, обвързана с определен културен белег на града под общото мото "Заедно".
Платформата „Сливане" има за цел да премахне границите между различните етноси на територията на Пловдив. „Трансформиране" използва забравените богатства на града, които ще заживеят нов живот. „Възраждане" организира събития, в които възрастните срещат младите - едните предават старите традиции, а вторите ги усвояват и се грижат за тяхното запазване. „Релакс" провокира посетителите и жителите на Пловдив да се насочат към устойчивия начин на живот и почивката.
Днес ви срещаме с един от младите представители на Пловдив, благодарение на които градът е една идея по-пъстър, по-весел и по-приветлив.
Можеше ли да има „Котка и Мишка" извън Капана?
Да, категорично, защо не и със същия успех. Ние като журналисти говорим за потенциала на Капана от времето, когато котките тук бяха повече от хората. Общината подаде рамо, като направи пешеходни зони. И решихме да се гмурнем. Забихме флага. Ние сме първите на тази улица - „Христо Дюкмеджиев". „Котка и Мишка" можеше да бъде навсякъде другаде, но тук е у дома.
И вече е институция в Капана само за три години и половина.
Вложили сме твърде много енергия и лични ресурси. Започнахме като малко заведение с ясна концепция, изключително бирена. Първи представихме крафт бирената култура в Пловдив. Защото бирата е всичко друго, но не и питие за наливане. Когато отворихме, улиците тревожно пустееха. Хората започнаха да идват, да се връщат отново и отново. Първите по-големи събирания носеха радост и чувството, че започваш да създаваш среда. За тези три години и половина в „Котка и Мишка" правихме презентации, представяния на бири, срещи и събирания на домашни пивовари... Така решихме, че всичко това може да прерасне във фестивално събитие.
„Две - три бири фест" имаше две успешни издания. Освен представяне на занаятчийски и нестандартни пивоварни с културна програма, каква е генералната идея на събитието?
Първото издание беше в Капана, второто - в Тютюневия град, а за догодина все още не знаем. Идеята е да отключваме възможностите на градските пространства. Тютюневият град е чудесна зона, с различни мащаби от Капана, която може да се развие с работилници, галерии, експериментални пространства. Визията ни с Димитър Семков винаги е да променяме средата към по-добро - с медиите, със заведението, с бирения фестивал.
Какво е за теб Капана?
Много често казвам, че Капана е градският дух. Тук са вкусът и ароматът на Пловдив. Оформи се клубна култура - кварталът понякога едва побира всички посетители. Това, към което ние се стремим, е постепенното развитие. Стъпваме напред, без да променяме облика и принципите си. Видно е, че много от новите заведения следват нашата стилистиката и бизнес линия.
За да покажем, че Капана става и за друго, отворихме споделено работно пространство на мястото на бивше заведение. В Капана са нужни дейности и пространства с висока добавена стойност - места, където хора с общи или различни идеи да се събират, да търсят посоки заедно.
Пловдив се свързва с икономически бум, инфраструктура, култура, туристи. Кой е най-големият недоразвит потенциал на града?
Пловдив е културното средище на България. Неговите многобройни насложени пластове трябва да се развиват. Това е процес, въпрос на политики, а не на частна инициатива или на отделно административно решение. Виждам много работа в полето на културния туризъм, не на масовия. Затова създадохме и първия онлайн двуезичен гид - Lost In Plovdiv, чиято цел е да вкара туриста в обувките на местния човек. Препоръчваме места, които самите ние посещаваме.
Съвсем скоро ще се случи голямото събитие, наречено Европейска столица на културата. Какво си представяш за Пловдив 2019?
Аз вярвам в проекта. Вярвам в силите и възможностите на хората, които го движат. Сигурен съм, че ще е много силна година от гледна точка на събития. Изненадва ме обаче, че Европейска столица на културата не е национален приоритет. За Пловдив в София не се говори, освен в редки случай. Преди няколко седмици тук беше културният министър на Италия. За тях град Матера е начело и се обсъжда постоянно в Рим, Матера е приоритет на правителството. Това е не по-малък проект от Председателството на Европейския съюз.
Къде задължително би завел един чужденец?
Много обичам квартала около Сахат тепе. Там се виждат многото лица на града. Архитектурата е страхотна - пълна смесица на стилове, без да броим съвременния. В северозападната част на склона има каменна къща, куп сгради, създаващи невероятна еклектика в най-добрия смисъл на думата. Сахат тепе е диво място извън полезрението, планина в центъра, разкошна неексплоатирана територия. Изобщо, тепетета на Пловдив са вълшебни. Не разбирам защо хората отиват там и хвърлят боклуци. Тези зелени градски бижута трябва да се социализират по-добре, нужно е усилие.
Журналисти, управители на бизнеси, организатори на събития.. Как съвместявате всички тези длъжности? Освен това сте активни по важни за развитието на града теми...
Винаги сме били активни. Например, още преди в града да имаше велоалеи, запалихме хората по велодвижението. Сега и в бара, и в сайтовете, успяваме да разпределим и допълним силите си. Имаме екип от страхотни хора, които ни помагат.
Може би помага и това, че сме тотално концентрирани в града. Не сме си тръгнали, а сме имали възможности. Тук сме, защото това е нашият град. Защото вярваме в по-доброто му бъдеще. Така че продължаваме да работим. Имаме независима медия, която ни дава свободата да защитаваме каузи и да генерираме обществена енергия. Иначе няма смисъл от журналистическата професия, която на регионално ниво е изключително важна за общностите.
Кое е най-важното нещо, което искаш да видиш догодина?
Мечтая Пловдив да събере отново Pink Floyd. Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор да си стиснат ръцете и да кажат: „Хайде ЗАЕДНО да направим концерт на Античния театър". Това, разбира се, е илюзия. Иначе, очаквам инфраструктурата, която ще остане и след събитието; очаквам видя галерията на ул. „Гладстон". Очаквам откриването на невероятната Епископска базилика, която ще бъде най-яркият и качествено експониран археологически обект.
И най-вече очаквам този Пловдив 2019 да обедини хората, защото конфликтите пречат. Надявам се, след като настъпи дългоочакваната 2019-а, всеки да си каже: „Това е проектът на Пловдив. Нека му се насладим. Заедно".
