Вече съм безработен. Странно ми е да казвам, че съм безработен. Както би ми било странно да кажа, че съм убиец, крадец, педофил, политик, педал. Точно толкова ми е странно и почти толкова ми е срамно да го кажа. Убиец, крадец, педофил, политик и педал аз никога не съм бил, а безработен не съм бил от петнайсет години, два месеца и девет дни. И, разбира се, изминалата една седмица...
Петнайсет години работа не са кой знае колко, но ако човек е на 33, се падат нещо като почти половината му живот. Условно мога да разделя тези свои 15 години работа на 3 етапа, на 3 х 5.
През първия етап да работиш нещо, каквото и да е, не е необходимост (или поне не би трябвало да е), а проява на една акселерантна зрялост на характера, романтичен стемеж към еманципация от родителите и финансова независимост. Или дори, ако щеш, екстравагантна тийн поза, която те прави неустоим за връстничките и непоносим за връстниците ти - тия, дето, макар и на същия тоя твой етап, още не печелят пари, а получават джобни.
Втори е етапът на Голямата тапа. Най-характерното за него е, че хем излизаш от университета, хем не можеш да влезеш никъде другаде. А причината е ето каква: в средата на миналия век СССР печели Великата отечествена война, а България печели 50 години планова икономика с акцент земеделие (и тежка промишленост, и лека... бел.р.) в комунистически режим под съветско влияние.
С изтичането на тия 50 години се оказва (и доказва), че плановата икономика е сбъркала там нещо в плановете и план вече няма, а каквото го е имало по план и него вече го няма. В резултат на което, мерси много, ама нямаме нужда вече от трактористи, багеристи, сеячи и фуражомелачи, благодаря и довиждане. В резултат на което всичкото селячество щурмува столицата в "акция преквалификация". В резултат на което за няколко години университетите стават сто, а трактористи стават икономисти - наивно, предвид родната малка икономика, която от толкова много икономисти вече не се нуждае, не, нуждае се повече от фрезисти и кофражисти.
Защото, о, чудо на цикличността, пак е дошло време някой да трябва да свърши черната работа, а то все специалисти станахте бе и сите искате работа по специалността... Та затова тая тапа. Да започне работа по специалността за абсолвент/ка без опит е като да се провре през гърло на бутилка червено. Естествено, след като преди това е извадил/а тапата. Само с надежда и само с молба. Често и само с уста.
Трети е етапът: Вади тая ряпа! Хващаш и опъваш, дърпаш и напъваш, тя се не поклаща. Затова трябва да даваш всичко от себе си и да я вадиш по десет, по дванайсет часа на ден. А зимата денят е макс девет часа, така че зимата вадиш по девет часа на ден и по между един и три часа на нощ вадиш още. А тя пак се не поклаща.
А зимата тука е половин година. Не стига всичко, а вадиш и с благодарност, щото още го помниш втория етап... При това вадиш сам, никой не идва, за да те хване за кръста. Най-много шефът да дойде и да те хване за ухото, а ако си жена, да те хване и за г...за.
И ето, 15 години си минават, минават и трите етапа, а след тях следват три трапа. Дали ще паднеш само в един от тях и ще си останеш в него или ще влизаш и излизаш и в трите поотделно, зависи както от теб, така и от това, което Той е избрал за теб. Макар че второто често е само оправдание за страха да не се прави избор.
Първи е трапът на инверсията. Падаш в него и сам ставаш шеф. Това ти носи целият атрибутив и всичките привилегии на началничеството, но и цялата му отговорност и отдаденост, воглаве с кръвните клетви на служителите, кумулативният ефект от които, поне в по-многочислените компании, е достатъчен да се преродиш в клечка за уши. Това в следващия живот.
В този си просто елитарна изтривалка на постоянно разположение, защото шеф, шеф, колко и да си шеф, винаги има някой по-шеф от тебе, а най-началниците са най-големи мръсници и най-много жлъч сбират в душите си и най-много гнъс крият в сърцата си под ризите си на Prada и костюмите HUGO BOSS. Остава ти утехата от принципа "предай нататък", че можеш да избършеш в някой корпоративан роб това, дето биг босът тъкмо го е избърсал в теб. Все нещо мръсно остава, най-малкото лошата миризма, но и тя се понася с една по-добра заплата, затова и ти си оставаш в тоя трап.
Втори е трапът на инерцията. В него дори не е нужно чак да падаш. В него с годините бавно и полека навлизаш. Докато не потънеш изцяло в рутината на дните, самотата на нощите, сивотата на всяко едно синьо лято, прекарано в офис, с луминисцентна лампа и с климатична инсталация, докато печалът и провалът не те покрият плътно докато навън е синьо лято и зверове и хора вкупом лежат на зелена трева.
Трети е трапът на инфекцията. Той е най-страшния трап и най-много мъде се искат за него. За да се метнеш там трябва толкова да си се корпоративно инфектирал, толкова абсцеси, язви и гнойни рани да е отворила по плътта ти Системата, толкова лайна и миазми да са се вляли в морето от професионални възможности, че да махнеш с ръка, да се махнеш и от тая работа, и от това море, и да отидеш да плуваш в някое друго, примерно онова, в което единствените професии са капитан и гларус.
Най-страшния трап е това, защото в него си сам, други няма. И е страшно да не си зает с нищо и никой да не ти казва какво да правиш. Страшно е да останеш сам със себе си, защото виждаш с кого си останал и може хич и да не ти хареса компанията, както и казва дедо Шопенхауер, че рано или късно всеки остава сам и тогава е важно кой е останал сам.
Страшно е да останеш без шаблон, без коректив и без да знаеш какво да правиш, защото хората се нуждаят от шаблон повече, отколкото от вода, и дори когато избират, избират между един или друг шаблон, между изворна или минерална. Хората искат да бачкат, да изкарат кинти, да си купят кеф, да се задомят, угоят, размножат и умрат. Безделието тях преждевременно би ги убило от скука.
Аз избрах тоя трап и сега съм безработен. Преди бях безропотен. Бях професионалист. Писна ми да съм професионалист. Искам да съм любител. За да кажат, че някой е добър в нещо, казват, че е професионален музикант, войник, поет, убиец... Ами Орфей, ами доброволеца Дебелянов, ами Бънди...? Повечето професии се вършат с досада от случайни хора, принудени да ги вършат, за да си плащат сметките. Със същата страст, с която пускат прахосмукачка.
Тия хора са професионалисти, но професионалист означава да си изкарваш парите с тая професия, не и свидетелство за способност. Далеч по-способни са умирали бедни и безработни. Професионалист е да усвоиш едно умение. Любител е да си влюбен в него.
Най-великите са били любители, не успели да изкарат и стотинка от тая работа. Просто защото за тях не е било просто работа. Било е кръст за мъкнене, ежедневие и еженощие, било е призвание и проклятие, било е мъчително полудяване, било е забавление, опиум, наслада, било е като да се напиеш на плажа и гол да прескачаш огъня, защото сам носиш огъня и никой шеф няма да го угаси, ако се изпикае на теб.
А те всички, знаем, са страшни пикльовци.
Поредната платена статия на седерастите в стил ГЕРБ Пак СССР е виновен и Комунизма. Като че ли на запад няма безработица. Да отбележа - при социализма безработица нямаше. Ееее малко изкуствено беше икономиката, но безработица нямаше. Така че точно за сегашната безработица да обвинявате комунизма е .... абсолютна лъжа. Безработицата е продукт на капитализма, защото само така се държат в страх и подчинение робите (работниците) А бе какво повече да обяснявам ... 22 години вече промиват мозъците на хората, особено на младите които незнаят какво е било преди. И както виждам - успяват. Повечето тука са с промити мозъци. Вместо да се борят срещу истинския враг - капитала, те плюят по отдавна загиналия социализъм и несъществуващия СССР.
Ако трябва да използвам дефинициите на автора за любител и професионалист, професионалистите са в повече в България, заради образователната ни система. Не съм учил в български университет нито за бакалавъра, нито за магистратурата си, но по разкази на познати съдя колко качествено се преподава в нашите учебни заведения. И по тяхното недоволство. Как да се конкурираш като основата, на която да базираш бъдещото си професионално развитие просто я няма? Или още със започването на изпитите преподавателя да каже, че еди колко си човека няма да си вземат изпита? Смея да твърдя, че има доста любители, поне в моето обкръжение. Но те не са станали любители ей така, защото са случили на читав преподавател. Не. Просто хората са се интересували, ровили са се, чели са, развивали са се сами. Един университет ти дава елементарна основа и нищо повече. Всички знаем,че якото учене и надграждане на знанията започва на работа. Не може както някои хора седят и чакат наготово...нещо да стане. Пример: един познат завърши УНСС, но не иска да започва работа по специалността, защото 800лв са му малко. При такава нагласа явно любителя си има цена, но когато в един момент види, че няма как да вземе 2,000лв от раз, става професионалист. Колкото до сравнението м/у капитализъм и комунизъм, мисля че отдавна му е минало времето. Няма лошо в преквалификацията на "трактористите". Земеделието отдавна се е индустриализирало. Всеки трябва да се поддържа конкурентоспособен на пазара, за да се прехранва. Ще дам за пример САЩ, понеже там съм учил, там съм живял и все още си довършвам там магистратурата. Дори и младите хора, които искат да се занимават със земеделие, не могат просто защото, за да е доходоносно се изисква голяма първоначална инвестиция (предимно машини), която ще ги зароби за едно 20г. И там малките градчета опустяват, защото след като завършат гимназия, кой към университет, кой тръгва да си търси късмета в големия град. И в големия град има безработица, и то яка. Никъде няма лесно П.П. Към автора Не че нещо, но авторитета на статията леко е застрашен от началния параграф. И аз съм в категорията "педал", но не мисля, че е много уместно да се слага като нещо крайно негативно и в комбинация с гореизброените категории. Просто ми се струва, че някой (например аз) от аудиторията би могъл да се засегне и да възприеме сериозната статия за блог-излияние.
Безработен и безропотен! И двете! Беден, гладен, унижен, но горд, че е свалил омразния комунизъм! Той - безработният и безропотният, знае: ""Преклонената главичка остра сабя не сече" - тази истина едничка кой би смял да отрече? ............. Що е бяло, черно, сиво аз не знам - не ща да знам. И готов съм услужливо право всекиму да дам. ............. По туй светът има право тих човек да ме зове, и уверен съм на здраво, че аз нямам врагове." Иван Вазов - Пловдив, 1882
Dafuq did I just read??? Първо, никой, приравняващ "педофил" на "педал", не заслужава доверие. Сори. Второ, МНОГО силно ми е писнало от двайсет-трийсетгодишни смешковци, които говорят за социализма все едно цял живот са живели под железния му ботуш. Братленце, когато режимът е паднал, си бил на десет години бе... Какво си усетил??? Глупости дрънкаш, човече! Аман от хора, обвиняващи време преди двайсет и кусур години за сегашните проблеми, честно. Трето, `айде по-леко с определенията кое е професионалист и кое е любител, а?
Статията е #FAIL, а авторът е #PATHETIC #FAIL !
Виждам веднага наскачали да обяснят какъв лузър е автора. Какво по- #PATHETIC # от това. ) Всъщност всеки, който е преминал през 3те етапа като кон с капаци, е добре да влезе в такъв период. Без да се бърка с криза (на средната възраст) и без да си губи времето да търси разбиране. Удобен момент да пуснеш цедката по всички направления, и най-вече - избереш правилната за теб посока. Браво за статията и успех. п.с. жените наистина рядко излизат с безработни мъже, но и безработните мъже не търсят да излизат с жени по абсолютно същия повод/предразсъдък. Все пак съм сигурна, че един ден всички ще разсъждават по коренно различен начин, ако и да е в далечно бъдеще.