ГЕНоцид по света и у нас

Всеки, който влезе в секция „Актуално“ на сайта на българското екоминистерство, ще прочете между другото и следния пасаж:

„Що се отнася до политиката на МОСВ, свързана с генетично модифицираните организми, тя винаги е била изключително отговорна и ръководена от разбирането, че най-важни са безопасността и гаранциите за липса на негативно въздействие върху хората и околната среда.“

Ако обаче цялата тази статия в сайта на министерството бъде пусната през детектор на лъжата, компютрите, които са свързани към него, непрекъснато ще подават звукови сигнали. Защото тези думи противоречат на реалността в българската и европейската политика за ГМО, чиято история показва, че тя в най-добрия за потребителите случай е по-скоро прах в очите. С малки изключения.

Малко предистория

Генните манипулации, появили се през втората половина на ХХ век, са нова технология, която за първи път позволява в клетка да бъдат вмъкнати по изкуствен начин чужди гени. Такива манипулации и намеси върху живи същества обаче поставят въпроси, свързани с хигиената и с околната среда, да оставим настрани етичните съображения. В Щатите, страна-пионер в областта на генните манипулации, още в края на 70-те се появяват законопроекти за политически контрол над развитието на биотехнологиите. В някои текстове се предлага създаването на регулиращи комисии. Конгресът бързо приема едно първо и многозначително решение: съществуващите федерални агенции са достатъчни, за да организират регулирането в рамките на действащите закони.

И така, тихомълком, на 26-и юни 1986 г. президентът Роналд Рейгън подписва норми, познати като Coordinated Framework for Regulation on Biotechnology Policy (Координационна рамка за регламентиране на политиката за биотехнологиите), които поставят началото на разпространението на ГМО. Така американските власти решават да игнорират методите за производство на ГМО и евентуалните последици от тях върху околната среда и храненето.

По-нататък историята става тривиална. По предложение на Вашингтон Организацията за икономическо сътрудничество и развитие подготвя развитието на ГМО в международен план. Под нейна егида група „експерти” пишат Синя книга, публикувана през 1983 г. под заглавието „Съображения за сигурност във връзка с рекомбинираната ДНК“. Нейното съдържание може да се резюмира с едно изречение, което фигурира в заключението: „Не съществува никакво научно основание за приемането на законодателство, насочено специално към организмите с рекомбинирана ДНК. Премахването на рисковете от изкривяване на конкуренцията и пречките пред свободното движение на стоките трябва да надделяват над всички други съображения“.

През 1986 г. Франция се вдъхновява от този доклад и създава Комисия за биомолекулярно инженерство (КБИ), натоварена да „оцени” последиците от разпространението на ГМО. Без съмнение и други страни щяха да я последват, ако не се бяха случили редица събития, смущаващи съня на големите концерни. Точно тези събития промениха ситуацията: влизането на депутати от зелените партии в Европейския парламент, кризата с „лудата крава”, но също и първите унищожения на парцели с трансгенни насаждения в Европа.

За безопасността – обади се на „Монсанто“!

Директиви 90/219 и 90/220, а след тях и заместващата ги директива 2001-2018 въвеждат „оценяване на всеки отделен случай”, когато става дума за ГМО. Така под натиска на общественото мнение се стига до приемането на регламент през 2003 г., който задължава ясно етикетиране на продукти, съдържащи повече от 0,9 % ГМО. Обаче и той, както стана ясно в края на 2009 г., не се спазва реално.

На пръв поглед всичко изглежда нормално - Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) отговаря за разглеждането на досиетата за получаване на разрешителни. Но само на пръв прочит. Защото абсолютно всички елементи, върху които този орган основава решенията си, са предоставени от заявителите – с други думи, мултинационалните компании, които искат да пуснат на пазара своите продукти. Никога досега не е изисквана независима насрещна експертиза. Когато е необходима допълнителна информация, европейските бюрократи се обръщат към „Монсанто”, „Пайниър” и „Биожема”. А пък тези фирми имат интерес мутациите да навлизат все по-далеч. Също прозаична причина: ГМО се патентоват. Да, правилно прочетохте, жив организъм подлежи на патент.

Фермерите купуват семената, и то всяка година, а ако някой си позволи да ползва семената от предишната реколта, го грози съд за огромна сума. Не е тайна, че 98% от пазара на ГМО се държат само от четири световни компании – Monsanto, Bayer, Syngenta и Dow. И веднъж хванали се в капана, фермерите са притискани от тези компании да си купуват от семената им всяка година. Логично - един път замърсена с тях, почвата няма начин да се ползва за отглеждане на естествени растения. Така заради замърсяването на почвата селските стопани не съумяват да се измъкнат от омагьосания кръг.

Как Брюксел приклекна пред Вашингтон

През 2003 г. САЩ, Канада и Аржентина атакуват Европейския съюз пред Органа за разрешаване на спорове на Световната търговска организация. Поводът е добре познат: законодателство върху ГМО, което според Вашингтон, Отава и Буенос Айрес било прекалено ограничително за ищците. А и те не са случайни: тъкмо в тези три страни се отглеждат най-големи количества ГМО. Към тях по-късно ще се присъедини и Мексико. В своята писмена защита тогава ЕС отчита големите пропуски в собствената си система за оценяване.

На 29-и септември 2006 г. СТО отсича: между 1999 и 2003 г. ЕС е нарушил нормите на международната търговия – единствените, които са валидни за нея, защото е наложил мораториум върху ГМО. Брюксел обаче така и не е осъден, защото междувременно е вдигнал този мораториум, пише „Льо Монд Дипломатик”. И какво се оказва: СТО е по-силна от ЕС?

Междувременно прословутата царевица „Монсанто 863” на корпорация „Монсанто” е получила одобрението на ЕН въпреки спорните резултати от токсикологичните тестове. Във Франция делата, водени през 2006 г. пред административните съдилища от селскостопански асоциации и профсъюзи (Модеф и Селската конфедерация), доведоха до анулиране на множество разрешителни за опити с трансгенни растения - до такава степен проучванията за въздействието върху околната среда, изисквани от действащата нормативна уредба, бяха небрежно проведени. Би било впрочем твърде смело да се наричат „независими” прословутите „експерти”, заседаващи в нея, тъй като множество връзки между тях и индустрията на биотехнологиите са вече доказани, коментира пак „Льо Монд Дипломатик”.

Горчивият германски опит

Пчеларят Карл Хайнц Баблок стана част от тази история, но в Германия. И то само защото част от неговите пчели са събирали полени от ниви, на които Баварската земеделска служба е провеждала опити с генетично променена царевица. Животните пренесли полените в пчелините. Баблок е знаел за опитните полета наблизо, пратил е проби за проверка, за да се увери, че медът му е чист от примеси. Лабораторията обаче намерила генетично променени полени, до седем процента. Случаят станал обществено достояние и по нареждане на районния съд фермерът загубил правото да продава или подарява произведения пчелен мед. Така Баблок стана първият германски пчелар, който предава произведения си мед на инсталация за горене.

В момента Баблок все още води съдебни битки срещу Баварската земеделска служба и настоява за поемане на разходите му от около 10 хиляди евро. Делото вече е на трета инстанция, но тук не става дума само за разходите на Баблок, нито за чистотата на германския мед, тук става дума по-скоро за бъдещето на генната технология. Победа на Баблок отново ще дискредитира монсантовата царевица MON 810. Подобно решение на съда ще направи ГМО в очите на потребителите нежелан и излишен риск за здравето.

Обратно в България

Ако германският пример ви се струва далечен, подгответе се за малка изненада. Тук, в България, ние също имаме своя „Карл Хайнц Баблок“. В нашия случай става дума за разградската фирма „Амилум“, която през 2002 г. открива, че в изкупената от нея продукция е попаднала и модифицирана царевица. Причината: след официално разрешение на Министерството на земеделието и горите в България са извършвани полеви опити с модифицирана царевица между 1999 и 2003 г. В резултат на замърсената царевица заводът търпи големи загуби, защото в Европа отказват да купуват замърсена с ГМО храна. Освен това се налага „Амилум" да проверява всяка следваща партида от изкупеното царевично зърно. А това струва пари, разбира се. И така на следващата година опитите са забранени.

В последните месеци българският парламент се опита да приеме поправки в Закона, които да отменят досегашните забрани за ГМО. Правят се под натиск на Брюксел. До този момент Законът за ГМО в България бе сравнително строг, а компаниите-гиганти нямат интерес да имаме естествени култури, при положение, че в САЩ например по-голямата част от посевите вече не са такива. Само че депутатите и управляващите от ГЕРБ се сблъскаха с неочаквана трудност. Въпреки че имаше опит промените да минат тихомълком, неправителствени организации заедно с медиите успяха да алармират обществото.

И така, от едната страна на спора са генетичните концерни, начело на „Монсанто“, най-големият производител на семена в света и монополист в областта на ГМО. Концернът произвежда и единственото модифицирано растение, което е разрешено за отглеждане на територията на ЕС. Става дума за специален сорт царевица - MON 810. Предимството й е, че растението произвежда отрова, с която убива вредител – ларвите на вид пеперуда.

От другата страна на спора са враговете на тези концерни – те са хиляди българи, хетерогенен алианс от био земеделци, майки с малки деца, еко активисти или просто противници на капитализма и глобализацията.

Спорът между двата лагера е за опасността от младата и зелена все още генна модификация, става дума за чиста природа, за тлъсти печалби на големи концерни, които се правят на Бог. Става дума и за прости въпроси: Какво може да прави човекът? Какво може да прави науката? И дали трябва да прави онова, което може? Става дума в крайна сметка и за свободата и нейните граници. За свободата на изследванията, за свободата на потребителите, на селяните и фермерите, на пчеларите и тази на няколко концерна.

На чия страна ще застанат българските депутати, ще видим след двадесетина дни, при гласуването на закона на второ четене. А дотогава по-добре да не се правим на Бог. Човекът, както и всички живи организми, мутират постоянно – правят това с цел усъвършенстване. Наричаме го еволюция, а не генетично мутиране. И става бавно и плавно, за да няма сътресения.