За много македонци държавната служба е блян - олицетворение на мечтата за сигурна работа. Тези работни места обаче съвсем не се раздават на случайни хора, а само на онези, от които се очаква политическа лоялност.
На 6 октомври 2013 по обяд хиляди хора в Македония са вперили поглед в часовника - в 12 часа предстои в пряко предаване на държавната телевизия обявяването на щастливия печеливш от една специална лотария. Важността на събитието се подчертава и от присъстващите в студиото гости, включително няколко министри.
Наградите за печелившите не са парични, но въпреки това са изключително ценни - назначения в държавната администрация. За мнозина македонци това си е истински джакпот и олицетворение на мечтата за сигурна служба.
Македония, в която безработицата е около 28 процента, а средната заплата - 350 евро, е сред най-бедните европейски държави. Икономиката е слаба, държавните задължения постоянно растат. В тази ситуация държавната служба представлява спасително решение. Няма нищо чудно в това, че нацията следи внимателно телевизионното шоу, в което над 30 000 кандидати се борят за раздаваните 1 600 места.
Лоялността на чиновниците
При това масовите назначения в македонската администрация изобщо не са новост. Особено откакто през 2006-а властта бе поета от консервативната ВМРО-ДПМНЕ в коалиция с албанските партньори от Съюза за демократично развитие, броят на заетите в държавните учреждения расте главоломно.
Според наскоро оповестен анализ на германската фондация "Бертелсман" за шест години тяхното количество е нараснало от 90 хиляди на 150 хиляди - при около два милиона души население. "Правителството увеличи броя на държавните служители, за да си гарантира широка подкрепа от политически лоялни хора", констатира анализът. А в последния си доклад за напредъка на Македония Европейската комисия настоява за подобрения, за да се ограничи политизирането на администрацията.
Освен това на бюджета тежат 270 000 пенсионери и 100 000 социално слаби. "Така бюджетът се превръща в социален инструмент на държавата. Зоран Ивановски от Югоизточноевропейския университет в Тетово казва за Дойче веле, че към 15% от бюджета отиват за чиновнически заплати, а в бюджетите на отделните ведомства се случва и до 90 на сто от средствата да са предназначени за заплати.
Управляващата партия разчита по този начин да си гарантира социалния мир, а благоприятният страничен ефект е, че по този начин се гарантират и гласовете при избори, защото облагодетелстваните с място в администрацията се проявяват като верни избиратели.
Пари има, работа - не
Заетите в държавните учреждения обаче почти нямат какво да правят. По информация на македонските медии голяма част от чиновниците дори изобщо не ходят на работа - остават си вкъщи, но въпреки това си получават заплатите. За тях буквално няма и място в препълнените офиси. Македонската Агенция по труда обяснява, че "голяма част от новоназначените е разпределена в различни институции", но отказва да посочи по-конкретни данни.
Бившята директорка на агенцията Биляна Йовановска твърди, че всички назначения в държавната администрация целят едно и също: да набират гласове за управляващата ВМРО-ДПМНЕ. "Всички мероприятия и цялата политика за стимулиране на заетостта се активизират особено много преди избори - с цел да се увеличи броят на потенциалните избиратели", казва Йовановска.
Специалните "изборни списъци"
Македонските медии отдавна пишат за този вид злоупотреби. Преди предсрочните избори през 2011 две журналистки от междувременно закритата телевизия А1 - Наташа Стояновска и Сашка Цветковска, успяха да разкрият партийни списъци на управляващите. Тези списъци се оказаха пълни с имената на хора, които не просто е трябвало да гласуват за консервативната партия, но и да осигурят поне още по десет гласа на свои роднини или приятели.
"Случаят със списъците не разкри нищо ново - само доказа онова, което всички вече знаят: че същестувава система за купуване на гласове", казва Цветковска.
Преобладаващата част от хората в тези списъци са получили преди това място в администрацията. В телефонни разговори с журналистките някои потвърдили, че е трябвало да осигурят избиратели за партията, в противен случай щели да загубят работните си места.
"Хората са били шантажирани по линия на техните работни места, както и чрез работните места на техните деца или внуци", разказва Сашка Цветковска. Държавната прокуратура започна формално разследване по случая, но наказани нямаше.
"Системата е извън контрол"
Сега играта обаче продължава. През април в Македония ще се проведат президентски избори. Няколко дни преди парламентът да излезе със съответното решение, във вестниците се появиха стотици обяви за нови назначения в администрацията.
По официални данни се планират 4000 допълнителни работни места от т.нар. "субсидирани позиции" - за хора, които трябва да бъдат назначени в частния сектор, но заплатите им ще бъдат субсидирани от правителството.
В отговор на отправените от опозицията критики министър-председателят Никола Груевски, който е и председател на ВМРО-ДПМНЕ, заяви: "Не разполагам с никакви сведения за закононарушения". По този повод Сашка Цветковска коментира: "Системата е извън всякакъв контрол, партия и държава на практика са едно и също нещо. Бих се изненадала много, ако нещо се промени".
