Кой докара ГЕРБ

За първи път от демократичните промени в България една партия успя да спечели за втори път първенство на парламентарни избори. Интересне е на какво се дължи това.

Спечелилите от ГЕРБ дължат силата си на лидера Бойко Борисов. Излезлите в навечерието на изборите компрометиращи записи на лидера на ГЕРБ биха го лишили от победа във всяка една европейска държава. В България това обаче не е така.

Колкото и да не е за вярване, първият виновник затова е не друг, а БСП. В продължение на 23 г. наследниците на БКП не посмяха ясно и категорично да се разграничат от простотията и профанизацията в политиката.

Спомнете си реабилитацията на Тодор Живков, приказките за държавническите умения на правешкия цар, конференциите в негова и на дъщеря му чест., откриването на паметника в Правец не от друг, а от Георги Първанов. Не е ли това едно подготвяне на почвата за идване на новия Живков, отново от недрата на простия народ, говорещ неговия език и имащ неговите навици?

Изказът на знакови фигури от левицата като Румен Петков затвърди в електората убеждението, че просташкият език не е само табу за политиците, а може да бъде тяхно оръжие. Нима циничните вицове на Петков и то изречени пред широка аудитория са по-малко обидни от домашните квалификациите на Борисов по адрес на прокурори.

Не по-малка вина за успеха на Борисов имат политиците европейската десница, използвани умело от ГЕРБ. Спомнете си изтипосването на германските християндемократи пред българската публика изричащи славословия за ГЕРБ и неговия лидер. Любопитно е какво ще е тяхното мнение след като чуят как градският прокурор на София нарича премиера на републиката "шефе", а "шефът" му търгува с влияние.

Причина за повторния, макар и не толкова голям успех на Борисов, е умението му да идентифицира масата от електората със самия себе си. За бившите комунисти той е бодигардът на Живков, хвалещ построеното от бившия Първи.

За репресираните десни и роднините им той е внукът на убит от комунистите. За българските националисти той е стоперът на Доган, за българските мюсюлмани той е спонсор на джамии, човекът, при когото ходят както патриархът, така и главният мюфтия.

ГЕРБ използва удачно остатъчния антикомунизъм на мнозина българи. Острата полемика на Борисов и сие със столетницата изгради образ на ГЕРБ като партия антипод на БСП. В същото време Борисов избягна крайния антокомунизъм на СДС от времето на Филип Димитров и Иван Костов.

Българският гласоподател, а не някой друг, е онзи, който осигури първо място на ГЕРБ в изборите за НС. Поведението му се гради на желание за един вид лична, а не институционална връзка със своите лидери. Българинът не вярва и не иска да има работещи институции, той иска да има начело политик, който да се "грижи" за народа, да обслужва всеки един поотделно.

Идеята за институционален ред, градящ се на спазване на правила, закони и традиции е непозната и чужда на българина. Струва му се абстрактна, разбирай невъзможна.

Изборът за Борисов е избор на мнозинството хора, които търсят един вид интимна връзка с лидера. Тази връзка е ирационална, връзка между двама влюбени. В нея политиката е само параван, тя е повод електорат и лидер да бъдат заедно.

Този избор не може и не се гради на партийна програма, на ценности, на въжделения. Това е избор ирационален, избор на хора, които в болшинството си са самотни, които не могат да се погрижат за себе си. Тези хора търсят човек, който хем да е като тях, хем да е достатъчно симпатичен и желан, че да бъде пускан всяка вечер в кухнята им посредством телевизията.

Изборът на Борисов и ГЕРБ е успокоение за електората. Той е посвещение в българската тайна, че не е необходимо нито да си чел, нито да си учил, стига ти единствено да си вдигал щанги в залата. Борисов е олицетворение на българската мечта, че можеш да слушаш Ивана и пак да си позволиш да потупваш по гърба германския канцлер.

Естествено, глупаво е да мислим, че всички гласоподаватели на ГЕРБ са маргинали, живеещи в състояние на неудовлетвореност под ритмите на попфолк. ГЕРБ бе подкрепен от мнозина конформисти, кариеристи, индивиди с цели единствено в сферата на личното облагодетелстване, било чрез обществените поръчки, или чрез запазване на постове и позициите в раздутия държавен сектор.

Всички онези, които не харесват ГЕРБ обаче могат да бъдат спокойни. ГЕРБ не може да трае по-дълго от своя лидер. Въпрос на време е лидерът да бъде разлюбен поради неизпълняване на съпружеските си задължения към електората.

Първите симптоми вече ги видяхме в края на зимата, изборите само отложиха агонията на брака между Лидер и електорат. Краят е обаче предизвестен.