Крисчън Бейл превръща в касов успех почти всеки филм, в който се съгласи да участва.
Ако към него се присъединят и Шон Бийн, Тай Дигс, Емили Уотсън (Уляна Хомлюк от "Чернобил") и Доминик Пърсел ("Бягство от затвора"), направо имаме рецепта за блокбъстър.
Въпреки това не е невъзможно "Еквилибриум" от 2002 г. да е останал извън радара ви.
Може би причината е, че сценаристът Кърт Уимър ("Агент Солт", "Критична точка") е черпил с прекалено щедри шепи от Джордж Оруел и Рей Бредбъри. Има го тягостния Голям брат от "1984" и параноичното следене, пак оттам, има го и унищожаването на ценни артефакти, познато от "451 по Фаренхайт".
Почти всяка една идея в "Еквилибриум" вече е прочетена или видяна някъде преди. С което минусите на филма горе-долу се изчерпват.
Той ни пренася в неспомената година от бъдещето, в която човечеството е преживяло някак си Трета световна война и е осъзнало, че няма да преживее четвърта такава. Наложилият се режим решава, че емоциите трябва да бъдат напълно елиминирани, за да има траен мир.
За "изтриването" на чувствата се грижи медикамент, а за спазването на установения ред - ужасяваща орда от добре тренирани клерици.
Джон Престън (Бейл) е сред най-праволинейните, докато не чува музиката на Бетовен...
Целият филм съвсем умишлено е решен в сгъстени, почти черно-бели краски, с изключение на моментите, в които е замесена Съпротивата на режима. Хитрият подход действа доста силно подсъзнателно и усещането за пълна безнадеждност постепенно започва да надделява.
Това е един от онези сюжети, които започват с "Какво пък толкова?!" и в средата им вече усещаш, че героите живеят в пълен ад. И неслучайно с напредване на действието (и емоциите) картината става все по-цветна и по-цветна...
Заедно с това някак без да искаме си припомняме колко е ценно, че чувстваме. Че никой не ни забранява да се наслаждаваме на музика, картини, преживявания. И сами започваме да виждаме живота по-шарен.
Equilibrium (2002) is an engrossing movie that channels the themes of George Orwell with the action of John Woo. It’s shopworn, preposterous and heavy-handed in places but the blend of martial arts and gunplay “Gun Kata” is never less than blistering!! pic.twitter.com/rzbW5bW2YN
— GR44 (@GRCinemaTicket) February 26, 2024
Основният принос "Еквилибриум" да е наистина сполучлив филм все пак е на Крисчън Бейл, изсечените му скули и зловещия му поглед.
Актьорската му игра е на познатото за него високо ниво във всеки един кадър и не е пресилено да се каже, че той изнася филма на раменете си. Всъщност другите образи - и положителните, и отрицателните - са твърде второстепенни, за да претендират за подобно нещо.
Те са пешки, които само подпомагат по един или друг начин действията на Джон Престън (баналното име е умишлено подбрано) до кулминацията.
Това далеч не означава, че второстепенните образи са зле изградени или пък лошо изиграни от актьорите, напротив. И представянето им пред камера като герои, и мотивацията, с която всеки един от тях се движи през филма, са напълно правдоподобни.
Най-запомнящи се все пак са Емили Уотсън и Тай Дигс.
"Еквилибриум" обаче всъщност няма и минута, в която зрителят да намери "бели петна" в сюжета.
Дори леко захаросаният край ми изглежда прекрасен и точно на мястото си.
Един от коментарите за него в IMDb гласи "Оставете Валиума и изгледайте този филм" и няма как да съм по-съгласна с мнение в интернет. То важи с още по-голяма сила за феновете на антиутопиите като мен, които нямат насита на подобни сюжети.
В това отношение поставям "Еквилибирум" на едно и също високо ниво с далеч по-популярни и хвалени заглавия като "Гатака" и "В като Вендета".
Но дори и само заради блестящото изпъ6лнение на Крисчън Бейл с катана в ръка си заслужава да се даде шанс на филма на Уилмър, който тук е и режисьор, и сценарист.
"Еквилибриум" (Equilibrium) е достъпен за наемане в платформата Amazon Prime Video.
