Не страдам от графомания или жажда за изява - бях провокиран от полемика във Facebook с един водещ на нощно петъчно тв предаване по БНТ.
Как Бел-канто се превърна в Бал-канто? Откъде да започна? Може би от годините, когато се запознах с музиката. Или от годините, когато само попивах музика от радиото и черните радиостанции. Слушахме по цели нощи тайно западни групи и стояхме със затаен дъх да не ни чуят комшиите, че не ни чакаше нищо добро.
Мечтаехме един ден да се докоснем до тези велики музиканти и певци. Тогава не осъзнавахме как бавно, но трайно ни промиваха мозъците с музика - написана по поръчка и изсмукана от пръстите, за да се задоволят партийните интереси на компартията.
Разбира се, имаше и песни, които имаха малко по-западно звучене... но бяха капка в морето. В началото на 60-те се започна масово пропагандиране на българска естрадна музика тип БГ, базирайки се на италианското бел-канто и съветското патриотично естрадно звучене...
От fusion стана confusion
Е, разбира се, това не правеше лошо впечатление на управляващите тъй като все пак Италия е от люлките на класическата музика. Тази смесица някои колеги в днешно време с по-елегантно чувство за хумор биха нарекли BG fusion. То май от fusion (смесица) стана confusion (обърканост)...
Ами как няма да е смешно като преподавателите в естрадния отдел на консерваторията бяха Ирина Чимихова и Георги Кордов и други подобни. Но не беше само това, ами те даваха и категории на професионалните музиканти и изпълнители, независимо дали си завършил музикално образование.
Казано с думи прости - всичко се правеше за пари, рушвети, подаръци, а и най-вече да се контролират музикантите. Не беше изобщо приемливо ако пееш по западен маниер - и задължително искаха по една руска песен от трите задължителни при полагане на изпит за категория.(За по-младите искам да обясня, че без категория не беше вьзможно да работиш като музикант където и да е - в ресторанти или на концертен подиум).
Но да се върна на темата. Защо от Бел-канто стана Бал-канто или Балкан-канто? (За тези, които не знаят какво е белканто - това е термин в класическата музика и означава прекрасно, красиво пеене.) Ами защото все още нищо в основата на музикалния бизнес ( ако изобщо има такъв) в България не се е променило.
Все още има хора, които нямат нищо общо с музиката, решават съдбата на Музиката и си позволяват да дават оценки и да казват, кой става и кой не. Дори още по-лошо. Ако преди го правеха задкулисно, сега не им пука дори да го правят в ефир или чрез други медии.
Преди - с рушвет или почерпка, днес - по друг начин
Същите тези хора, с дадени им права и трибуна, си позволяват да казват, колко са демократични и толерантни, и правят сравнение с миналото и сега. Ако в миналото минаваше с почерпка или някаква услуга да запишеш в радиото и да те излъчат, то сега същите тези хора искат огромни суми за едномесечна ротация по радиото.
Същите тези хора и сега решават какво да слушаме по радиото и гледаме по телевизията. Но да беше само това, както и да е. Налюпиха се и нови мераклии, които обичат да ги показват по телевизии и умират да са сред музикантите, та току виж са станали от само себе си и те музиканти...
Треска за художествена самодейност
И преди ги имаше подобни ентусиасти, само че те бяха в комсомолските организации и много, много не се бутаха по медиите. Сега нали има демокрация - защо да се не пробват?! Само че подобен ентусиазъм в очите на истинските музиканти си е нищо друго освен треска за художествена самодейност, и тъй като една от добрите страни на музикантите е толерантноста, просто не им обръщат внимание.
Но... там е най-големият проблем: че са ги оставили да решават нещата във води, където онези не плуват и стоят на повърхноста и само надуват свирката, за да казват кой може и кой не може да плува.
Защо все едни и същи казват кой може
Затова нивото на изпълнение, а и в мисленето ще е самодейно и далече от реалната световна музикална концепция. Но на кой му пука! Особено на тези които разбират, че става дума за тях. Нали са те, които кават да или не, и това им носи облаги.
И, естествено, когато стане дума да се защитава националното звучене в музиката (ако изобщо има такова понятие в цивилизования свят, защото за мен музиката не може да има граници), те първи надигат глава и започват да ни убеждават колко е важно да се пее на бългаски.
Или колко е важно да се вгледаме в миналото и как едно време какви песниии... и какви изпълнителиии... и как едно времееее..и т.н. и т.н. Ами това е нищо повече от демагогия и невежество, подкрепена с власт.
Не трябва да се омаловажава труда и нещата, създадени в миналото в България, но нека бъдем реалисти. Имаше някои отделни успешни опити да се намесим в световния пазар, но как да стане, нали беше табу да се продава музика навън? Единствено за мен по онова време бяха, а и сега са ФСБ, които можеха, могат и сега да се намесят, там където им е мястото - извън пределите на РБ.
Имал съм случай, когато пускайки ФСБ на колеги чужденци, да ме питат каква е тази уникална банда и дали не са американци? Горд бях, че се познавах с някои от тях лично като Пъпеша-Пепи Славов (мир на праха му) и Косьо-Константин Цеков.
По същата логика много често пращам на колеги както в България, така и в чужбина, певци и инструменталисти, които са наистина уникални, и се радвам, ако с това обогатя познанията им в музиката.
Тази вечер направих същото и с една уникална бългаска певица. Умишлено не споменавам името й. Пуснах линк в сайта на въпросното предаване по БНТ с единственото чувство, че си заслужава вниманието. Естествено, бях обвинен в досаждане и нетактичност, че по този агресивен начин съм искал да рекламирам певицата.
Вместо да погледне позитивно на подобни неща, водещият даде и мнение по въпроса - че не се отличава с нищо от поне 10 други певици в България, които аз явно не съм чул. Ето пак докъде стигаме - да се слагат под един знаменател 10 или повече изпълнители. Това говори за пълна самонадейна аматьорщина. Не съм злонамерен и заядлив по природа, но не понасям подобно отношение.
Вече немам нерви, копеле, да обяснявам...
Не исках да влизам в спор с човек, който няма как да ме разбере поради диаметралните различия в подготовката да разбираш едно изкуство или поне най-елементарното как да се слуша. Това е все едно да споря със сина си, който е на 11 години, за висша математика и как се решава интерполационната формула на Лагранш.
"Вече немам нерви, копеле, да обеснявам...'', казваше един мой приятел Венко Захариев, с когото имах честа да свиря - за мен един от най-великите български саксофонисти и музиканти.
И ето че пак стигаме до заглавието. Нали виждате до какво ниво ни докараха подобни хора в миналото, а и днес. У нас е прието да се казва, че еди-кой си няма силен глас или пък хубаво пее ама...нещо му липсва, ама...карай...!
Ех, ако можеше пеенето да се измерва във викане, то Тарзан щеше да е най-великият певец за всички времена, а Слави Трифонов щеше да е надминал Michael Jackson по продажби...!!! И ето, че пак се сещам за Венко, който казваше: "Музиката, братко, да не е салам да го отрежеш и да кажеш: "Това парче е по-голямо от другото..."
Дотам ни принизиха същите тези ''капацитети'' като се изказват по най-примитивен начин за можещите, и вероятно причината е единствено в нас, защото си кротуваме...и сме се примирили. Те знаят,че мисълта на музиканта е ангажирана да свири, а не да се бори за разпространяването на собствения си продукт. За това си има други хора и кои ли са те?...Ами това са същите те - тарикатите самонабутали се или набутани на позиции, които им дават това право, да казват кой да и кой не. И излиза, че нищо не се е променило от онова славно време. Та ето как с времето от Бел-канто се превърна в Бал-канто. Ако обаче други държави имат национално звучение като Гърция, Италия, Франция, Испания...т.н.... то те са стъпили на фолклорна основа или класическата форма за музициране, то нашата мила естрадна музика на какво е стъпила...все още не мога да разбера. За това да не се сърдят на чалгата, че завладя българските домове, а да се замислят защо стана така. Не че чалгата е стъпила на фолклорна основа, но това е друга и дълга тема....За сега нямам повече нерви, за да продължа... To be continuing...
