Истинското лице на представителната демокрация все по-ясно ни се разкрива. Въпреки че защитниците на тази система постоянно се опитват да ни убедят, че общото мнение на обществото се изразява от водените политики на техните правителства на практика, ние не виждаме това.
Примери може да намерим в настоящата сирийска криза. Въпреки че в България протести против евентуална интервенция в Сирия имаше в 11 града и преобладаващото обществено мнение е против, правителството предостави военни бази на САЩ при евентуални военни действия.
Според социолози около 60% от населението на САЩ е против такава намеса. Във Франция две трети от населението са против военна операция в Сирия. Въпреки това, техните правителства усилено подготвят и обсъждат евентуални военни действия.
Дори и световните сили да откажат да атакуват Сирия, това няма да се случи заради исканията на техните народи, а заради властови, икономически или други задкулисни интереси. Все по-очевидно е, че правителствата действат независимо от настроенията и исканията на обществото.
И това не е от днес. Барак Обама спечели първия си мандат през 2008 г. с обещания за социална справедливост и прекратяване на войните.
След встъпването си в длъжност той не изпълни нищо от обещаното. Въпреки масовите протести на „99-те процента" и „Окупирай Уолстрийт", Обама предприе действия, които са именно в полза на другия 1 процент.
През юнските протести у нас хората издигаха различни искания - с насоченост към повече граждански контрол и промяна в Изборния кодекс. Българският политически елит отново остана глух за гласа на народа.
Примерите са много - от различни места по света и от различни времеви периоди. Напълно нормално и логично е вследствие на оглушките на своите управници хората да се разочароват и да започнат да изпитват недоверие към своите правителства.
Кризата на представителността, която се поражда от това, става все по-ясно изразима в съвременните протести по целия свят. Протестиращите, дори и в много случаи подсъзнателно, отхвърлят всеки авторитет.
Наблюдават се две характеристики на съвременните протестни движения, които манифестират кризата на представителността
1. В символ на протестите в световен мащаб се превърна една маска (тази на Гай Фокс от филма „В като вендета"), а не личност (като например Че Гевара), каквато до скоро бе протестната практика по света. С нея протестиращите по своеобразен начин заявяват, че отхвърлят култът към личността и амбициозните трибуни и се обръщат към идеи и принципи.
2. Промени се структурата на протестите. Старите комитети и организации, определящи предварително маршрут и искания на протеста бяха заменени от пряко-демократични асамблеи. В тях могат да участват всички, без значение от социален статус, пол, етнос, религия и т.н. Виждаме гигантски асамблеи, съставени от хиляди, да формират исканията на протестиращите в Испания, САЩ, Гърция и други. Този процес не подмина и България, в която през юнските протести се сформира подобна асамблея, която продължи цели два месеца и взе множество решения, които повлияха на протестите у нас като цяло.
Кризата на представителността породи обществен дебат относно истинското лице на представителната демокрация като авторитарен режим, все по-зле прикрит от електорален цирк. На дневен ред излезе въпросът за пряката демокрация. Исканията за истинска, пряка демокрация белязаха исканията и практиките на социалните движения по целия свят.
Има и друг начин
Хората, научавайки за асамблеите по площадите, започнаха да се питат дали тези хоризонтални структури не са алтернатива на представителството. Вследствие на практиките на тези протести се зароди и един трети сектор в икономиката - Солидарната икономика.
Много протестиращи отнесоха демократичните практики от площадите в своите общности, където започнаха да се борят с кризата заедно със своите съседи, изграждайки колективи, кооперативи, времеви банки, социални центрове и други подобни хоризонтали структури.
Бум в този тип икономика виждаме особено в силно засегнатите от кризата Испания и Гърция, но също и в САЩ.
В България след масовите протести от февруари насам се зародиха такива структури в цялата страна, които включват в себе си пряко-демократични практики и солидарност. Кулминация на това е фестивалът „Бъди промяната", който е организиран и представя подобни структури и практики от страната и света.
Въпреки че политическият елит у нас ни плаши, че сме в период на криза на представителността, не бива да изпадаме в паника. Точно обратното, в условията на тази криза започна един диалог в цялото общество относно пряката демокрация като алтернатива. Дори бяха предприети стъпки в нейното реализиране.
Никой - било то експерт или трибун - не може да предвиди какво ще излезе от всичко това. Важното е, че диалогът е вече започнат. Търсене и практика се преплитат в широки обществени кръгове и това може да доведе до радикална промяна на статуквото и на света, такъв, какъвто го познаваме.
От нас зависи да участваме в тези процеси и заедно да търсим изход от кризата на представителността.
