Феодално общество ... Звучи странно становище в ХХI век, още повече че действието се развива в Брюксел - най-популярното от седалищата на Европейския парламент, стожер на демокрацията, правата на човека, хуманността, равенството, европейските ценности. Просто видях града и жителите му от друг ъгъл.
На пръв поглед видях типичния западноевропейски град с изящна архитектура, неокласически сгради, музеи с позлатени йонийски и коринтски капители, катедрали в готически стил, богато орнаментирани фонтани и разбира се, всеизвестния Манекен Пис.
Изискани ресторанти с отбрани вина, скъпи бутикови магазини на световно ниво, весели пъбове с литри лееща се белгийска бира придават автентичен и блестящ вид на града, привиквайки туристи от цяла Европа - от пищните 5-звездни хотели на Гран Плас до магазините на "Ролекс" с часовници за по 62 хил. евро.
Другите умопомрачителни сгради са на Европейския парламент -
14 огромни, лъскави сгради с толкова стъкло по и в тях, колкото не бях виждала в живота си
Само една от сградите е с площ 372 000 кв. м. и включва 5 кули с височина 17 етажа (казва се Altiero Spinelli). Купища офиси, вътрешни връзки, засукани стълбища, безкрайни коридори и крила, свързани с "венци" от стъкло, закрита улица с живи дървета, банка, книжарница, фризьорски салон, фитнес зала, информационен център, кафенета, ресторант, телевизионни студиа, скулптури, картини и всякакви достижения на постмодерното изкуство.
Вътре в този стъклен "дворец", както бих го оприличила, забързано се движат сериозни госпожи в красиви тоалети и господа със спретнати костюми и стегнати вратовръзки. Ходят устремено от зала в зала, стискайки папки с документи, сменят асансьори, съветват ги асистенти, четат, пишат, говорят по телефони.
Сигурността е непробиваема - трябва да се сдобиеш с бадж на специално определено място, след сканиране на документ за самоличност и да минеш през металодетектори, точно като на летищата.
Ако не се изгубиш след лутане в заплетения лабиринт, може и да стигнеш до желаното място. На излизане е възможно усещане на лека замаяност, но след няколко минути се връщаш в реалния свят, който не е толкова бляскав и красив.
Точно до една от сградите на Европарламента, на пешеходната зона на площад „Люксембург", са разположени матраци, обитавани от бездомни хора. Разпасаните клошари, често с бутилка в ръка и куче, са като плесник за изискания елит, с който официално си се разминавал мигове преди това.
Но това е "естествено" за феодалния строй - нима има нещо странно до величествения, непристъпен, ултрамодерен стъклен замък да се подвизават "крепостните селяни", пиещи и просещи, мръсни и окъсани..
Това се случва не в далечните средни векове, а в европейска столица през 2014 г.
Мястото за отдих извън парламента е разположено точно след пресичането на малка улица, пълна със заведения за хранене, разположени в полукръг и пълни с познатите вече евро-представители, оставяйки щедри бакшиши на персонала и следи от плътно червило по винени чаши.
Освен това, площад „Люксембург" е и сборен пункт на градските зевзеци, които просто искат да изпият няколко бири на чист въздух
Точно в центъра на тези заведения има паметник на знаменит индустриалец, от британско-белгийски произход от 19-ти век (John Cockerill), с гравирано и неговото мото: "Работа и разум". Културният шок дойде от най-вероятно бездомен мъж, брадясал и нечист, размахващ бутилка алкохол насред надписа "разум". Снимката му всъщност говори повече от каквото и да напиша. Парадоксалното е, че тези хора не са само около споменатите централни сгради, но и в целия град - много повече, отколкото съм виждала в София.
Визитата с приятелите ми съвпадна и с т. нар. "антикапиталистически протест срещу политическата репресия", проведени в Лондон, Берлин и Брюксел на 5-ти ноември - годишнина, отбелязваща опит за взривяване на английския парламент през 1605 г., останал в историята като „Барутен заговор". Денят на написване на този текст съвпадна с 25-та годишнина от падането на Берлинската стена, разделяща физически един народ и се замислям за съвременните - не стени, а цели "дворци".
В заключение само ще вметна годишните разходи на Европарламента - 1.7 милиарда евро.
И не забравяйте да бъдем "Единни в многообразието".
