Над 50 милиона ирански гласоподаватели се очаква да се отправят към урните днес, 14 юни, за да изберат нов президент на страната.
Иран, един от най-сериозните фактори в региона, е изправен пред болезнена икономическа ситуация. Донякъде това се дължи на международните санкции, оказващи натиск върху Техеран заради външната му политика и програмата му за атомно оръжие.
Последните президентски избори от 2009 г. провокираха обвинения в масови измами и протестно движение, което впоследствие бе смазано от правителството на преизбрания президент Махмуд Ахмадинеджад. Вотът в петък отново ще изведе демократичния процес в Иран до центъра на световния интерес.
Остава въпросът каква промяна ще донесат тези избори за населението на страната
Да гласуват имат право ирански граждани на възраст над 18 години - както мъже, така и жени, но кандидати за президент могат да бъдат само родени в Иран мъже-шиити, коментира Алекс Ватанка от вашингтонския Институт за близкия изток.
Кандидатите трябва да бъдат одобрени от иранския Съвет на настойниците - неподлежащ на публичен избор орган, съставен от шестима религиозни фигури и шестима юристи, действащи под надзора на Върховния водач - аятолах Али Хаменей.
Това означава, че реално само кандидатите, получили благословията на Хаменей, могат да се състезават за поста, което прави изборите много ограничен и контролиран процес.
„Хаменей разполага с четири сериозни инструмента за отслабване на демократичните институции, като с течение на времето ги е използвал, за да изземва власт от президента и парламента", казва Мехди Халажи, старши изследовател в Института за близкоизточна политика във Вашингтон.
Първо, съдебната власт се отчита единствено пред него и се подчинява само на неговите повели. Разузнавателните органи на страната също са подчинени единствено на Върховния водач, както и иранската армия - той е главнокомандващ. Хаменей дърпа конците на държавните телевизия и радио, което му позволява да контролира и информационния поток.
"При всички избори Хаменей прави така, че всички, които може да му създават проблеми или да оспорват властта му, да бъдат дисквалифицирани от надпреварата" казва Халажи. Това означава, че резултатът от изборите реално е "предварително определен".
Другата пречка пред демокрацията в Иран са изборните измами, коментира Ватанка, цитирайки данни за спорните избори през 2009 г. Съветът на настойниците и Министерството на вътрешните работи на Иран ще са основните органи, следящи за нормалното провеждане на изборите, допълва той.
Кои са кандидатите за поста?
Съветът на настойниците е одобрил осем кандидати от над 680 желаещи за изборите, но двама от тях вече напуснаха надпреварата тази седмица. Шестимата останали са Мохамед Багер Галибаф, Али-Акбар Велаяти, Саид Джалили, Мохсен Резаей, Хасан Рухани и Мохамед Гарази.
Велаяти, Галибаф и Джалили, който е главен преговарящ по атомната програма на Иран, се приемат като близки до Върховния водач фигури и надали ще оспорват властта му, казва Халажи. Двамата, които отпаднаха от списъка с кандидати, са Мохамед Реза Ареф и консерваторът Голам-Али Хадад-Адел, които не се представяха добре в социологическите проучвания.
Ареф, който е бил вицепрезидент на бившия президент Мохамед Хатами, беше приеман като реформистки кандидат. Хатами обяви, че подкрепя Рухани, възприеман като центрист, и че Ареф се е оттеглил, "за да увеличи шансовете на реформистите да спечелят," твърди държавният ирански канал Press TV.
Рухани се справяше по-добре от Ареф в президентските дебати и явно има подкрепата на сериозни фигури, включително на бившия президент и влиятелен политик Акбар Хашеми Рафсанджани. Един от двамата трябваше да се откаже, така че поддръжниците на реформистите да не разделят вота си, коментира Ватанка.
Няма гаранция обаче, че гласоподавателите на Ареф ще подкрепят Рухани.
Като своеобразен вътрешен удар срещу Ахмадинеджад, неговият съветник и протеже Есфандияр Рахим Машаей бе сред изключените от участие в надпреварата от Съвета на настойниците. Друга висша фигура, която не беше допусната до изборите, бе самият Рафсанджани.
Какви са правомощията на иранския президент и на Върховния водач на страната?
Аятолах Хаменей държи повечето козове и, като неизбираема от населението фигура, той разполага с по-голяма власт. В негови ръце е външната политика, но той има и известен контрол върху икономическата политика.
Президентът на Иран пък е най-висшият политик на публична длъжност след Върховния водач. Държавният глава има правомощия да "прилага Конституцията и да действа като ръководител на изпълнителната власт, освен по въпроси, пряко свързани с Водачеството".
В ръцете на президента са повечето икономически въпроси, но той няма пълен контрол, казва Халажи.
Хаменей се опитва да се представя като религиозна фигура над политиката, пояснява Ватанка, но действията му разкриват, че тази му стратегия е измама. "Като цяло Хаменей клони към политики, които са консервативни и почти винаги защитаващи неговата собствена власт," казва той.
Иран има и публично избиран парламент, който не играе значима роля при вземането на стратегически решения в области като външната политика, макар че има властта да гласува или отхвърля държавния бюджет.
Съветът на настойниците играе сериозна роля и в одобрението на кандидатите за депутати, а като цяло парламентаристите са по-склонни да подкрепят Върховния водач след охлаждането на отношенията между него и Ахмадинеджад, казва Ватанка. "В последните няколко години Хаменей редовно се опитва да изземва властта, което става не само за сметка на президента, но и на парламента," твърди той.
Предишните избори и хаосът
Махмуд Ахмадинеджад, който през 2009 г. се радваше на подкрепата на Хаменей, се оказа в неочаквано близка и поляризирана надпревара с реформистки кандидати като Мир Хюсеин Мусави. Населението бе толкова въодушевено от възможността за промяна, че излизаше на митинги в цялата страна, а разпределението на гласовете подсказваше за гарантиран балотаж между двамата.
Ахмадинеджад обаче спечели с 62.63% от гласовете, според ирански правителствени източници. Най-близкият му съперник - Мусави, получи 33.75% от вота. Из цял Техеран започнаха протести срещу резултатите, при които имаше десетки загинали. Въпреки масовите вълнения, преизбирането на Ахмадинеджад бе официално потвърдено от Съвета на настойниците.
Зеленото движение - опозиционната група, която изгря на политическата сцена при изборите през 2009 г. - бе смазано от органите за сигурност на властта. Мусави и друг лидер на опозицията - Мехди Каруби, остават и досега под домашен арест. Десетки политически активисти все още са в затвора, а други бяха освободени при известни ограничения, казва Халажи.
Този път иранските сили за сигурност предварително предупредиха обществеността "да не си позволява антиправителствени улични протести".
Не е било разрешено независимо разследване, така че мащабите на измамите през 2009 г. остават неизвестни и до този момент.
С какво тези избори ще са различни от другите?
Върховният водач на Иран се учи от миналите си грешки, но Иран е голяма страна и политиката там е относително непредсказуема, коментира Халажи. Коциологическите проучвания до момента показват, че малко повече от половината гласоподаватели в страната ще отидат до избирателните урни, което ще е най-ниската избирателна активност след създаването на Ислямската република през 1979.
Резултатите от вота донякъде зависят от това дали средната класа ще участва по-активно в избирателния процес, казва Халажи. По негови думи хората, които гласуват, общо взето са организирани от самата власт - около 15 млн. души. Организирането им става чрез религиозна мрежа от джамии и лоялистката милиция на Басиж, особено в малките градове и селските райони. В петък ще се проведат и местни избори, които се очаква също да отведат хората до избирателните урни.
Президентските избори този път обаче е по-вероятно да стигнат до втори тур.
Сега няма признаци за същото въодушевление, мобилизирало иранците преди изборите през 2009, констатира Ватанка, но не е имало и масови призиви за бойкот. Според него, въпреки че Рухани е недолюбван от реформистите, те може да се сплотят около него като най-добра алтернатива, за да не допуснат предпочитаният от хардлайнерите кандидат да спечели с голяма преднина.
"Иранското обществено мнение е оглушително мълчаливо - тишина, от която се оплакват дори близките до режима медии" коментира Али Реза Ешраги, отговарящ за Иран в медийната фондация Institute for War and Peace Reporting.
"За разлика от предишните четири президентски избора, при които улиците се превръщаха в оживен, цветен карнавал и поддръжниците на различните кандидати се впускаха в безкрайни дебати и ожесточени речи, този път само стените по улиците са покрити със знамена и плакати", коментира той.
Дали изборите ще повлияят на международните отношения на Иран?
Външната политика се определя и прилага от Върховния водач, а не от президента на Иран, така че смяната в президентския стол надали ще повлияе пряко. Вероятно това не би било така преди 8 или 16 години, казва Халажи, но старият елит и партиите от тези времена отдавна са в периферията. Ново поколение от политици, напълно лоялни на Хаменей, са заели мястото им.
Новият президент може да се опита да играе твърдо срещу Хаменей, както го правеше Ахмадинеджад в последните няколко години, но Върховният водач ще държи да запази в свои ръце контрола над всичко значимо. Това вероятно ще означава позицията на Иран спрямо Израел, Сирия и спорната атомна програма на страната. Техеран настоява, че намеренията му са мирни, но Запада подозира, че иранците се опитват да създадат атомно оръжие.
Най-доброто, на което Запада може да се надява, според Ватанка, е Хаменей да използва изборите като начин да промени леко курса, без да изгуби достойнство и да поеме отговорност. Иран обаче надали ще се откаже от атомната си програма, която развива от десетилетия, без значение на какъв външен натиск е подложен.
"Същевременно, ако има ново лице в президентския дворец в Техеран, то може да стане катализатор за началото на нова фаза в отношенията между Иран и света", казва Ватанка.
Скорошните преговори между Иран и световните сили по въпроса с атомната програма не доведоха до особен напредък. САЩ се опитват да засилят натиска върху страната, като налагат санкции върху иранската индустрия за петрохимикали, местната автомобилна индустрия и валутата на страната - риал. Други западни държави също са наложили санкции на Иран.
Какво вълнува избирателите?
По всичко изглежда, че най-сериозният въпрос за гласоподавателите е икономическата ситуация в страната. Икономическото положение се влошава по три причини: огромната правителствена корупция, лошото управление и болезнените международни санкции.
"Проблемът е, че кандидатите могат да обещаят на хората да подобрят управлението и да преборят корупцията, но не могат да дадат никакви смислени обещания за промяна на външната политика, водеща до санкциите - и това създава дилема за всеки, който желае сега да стане президент" коментира Халажи. "Изпълнителната власт в Иран страда от външната политика, но няма почти никаква роля в определянето й."
Промяната във външната политика, и конкретно в отношенията със САЩ, се приема от много гласоподаватели като фундаментална стъпка към подобряване на ежедневния живот в страната заради санкциите, които са тясно свързани с икономическата ситуация.
С годините иранците са свикнали да живеят сред корупция, лошо управление и ограничени свободи, казва Ватанка, но санкциите причиняват допълнителни трудности на обикновеното население и водят до недостиг на стоки от първа необходимост.
Курсът на риала се срива, инфлацията в момента е около 35%, безработицата расте, а доходите от петрол на намалели наполовина през миналата година заради санкциите.
Това на свой ред поражда силно желание за промяна. "Въпросът обаче е - дали обикновените иранци вярват още, че гласувате променя нещо? Ако не вярват, че то е важно, те могат да бъдат безкрайно гневни и лишени от илюзии, но няма изобщо да отидат до избирателните секции", коментира Ватанка.
Дали изборите ще променят нещо за иранския народ?
Ако изборите бъдат спечелени от приближен до Хаменей кандидат, малко вероятно е да има сериозни промени в културната или социалната област, казва Халажи.
Галибаф, който в момента кара втори мандат като кмет на Техеран, е също толкова голям хардлайнер като Ахмадинеджад, когато става въпрос за социални и религиозни въпроси. "Очевидно, че ако той се захване с управление на икономиката, ще се справя много по-добре от Ахмадинеджад," коментира той.
Другите кандидати, приемани за марионетки на Хаменей, са заемали политически, а не висши управленски постове, така че е трудно да се прецени как биха се изявили на президентския пост.
В крайна сметка - обобщава Ватанка - това, което ще последва след изборите, зависи повече от Хаменей и близкото му обкръжение за облекчаване на страданията от санкциите, отколкото от това кой точно ще спечели надпреварата.
"Това би могла да бъде възможност за Хаменей да смекчи иранската позиция, без да бъде свързван непременно с недостатъчно твърда политика," твърдят анализаторите.
