Местните избори в края на годината трябва да отговорят на един интригуващ въпрос - колко трайни са т.нар. бизнес партии, които се нароиха през 2007 г. Някои им предричаха един мандат живот, други - че ще се задържат толкова, колкото продължи кризата в класическите партии. Трети пък смятаха, че бъдещето им зависи най-вече от желанието на техните създатели да си поиграят на политика.
Така или иначе от успеха на тези формации зависи дали ще се окажат кратко явление, или пък може за дълго да се установят като част от местния политически пейзаж. Най-вече край морето, тъй като бизнес партиите виреят в богати общини, а бедна морска община няма.
Всъщност времето показа, че разлика между този вид партии и другите, които наричаме традиционни, почти липсва. Бизнесът отдавна е превзел и едните, и другите, и може би поради тази причина хората с парични възможности през 2007 г. вместо да уреждат свои хора в листите на БСП, СДС и т.н., си направиха собствени формации. Който следи отблизо работата на общинските съвети, знае, че местните централи на
старите партии работят като фирмени офиси
- изпълняват всякакви желания съобразно възможностите. С две думи - когато говорим за "бизнес партии", трябва да направим уточнението, че става дума за такива, които се появиха на предните избори около бизнесмени, които отказаха да "партнират" с традиционните политически сили.
Предстоящите избори ще бъдат доста по-трудни за бизнес партиите, тъй като управляващото мнозинство в парламента намали числеността на общинските съвети в големите градове. Така всеки мандат ще има по-голяма тежест, съответно на малките формации ще им е по-трудно.
Във Варна и Бургас например досегашните 51-членни общински съвети се намаляват с 10 души. Рестрикцията бе гласувана именно с цел ограничаване на бизнес партиите. Още като дойде на власт, ГЕРБ ги посочи като вредно явление. Но както ще стане ясно по-долу, точно ГЕРБ се облажва от тях.
Различни бизнес функционери, които си бяха направили партии, се вливат в управляващата. Най-вероятно на изборите самостоятелно ще се явят най-мощните бизнес играчи, а другите ще се върнат към старата практика да пласират приближени в листите на големите формации.
Ако денят си личи по заранта, то Варна, която бе смятана за столица на бизнес партиите, ще се раздели с една. Става дума за "Глас", основана от група бизнесмени. Двама от тях - Пламен Андреев и Красимир Узунов, влязоха в общинския съвет през 2007 г. и понастоящем са съветници. Но наскоро обявиха неофициално, че нямат намерение да повторят мандата. Предвид изменчивия характер на политиката тези декларации трябва да се приемат единствено като текущо сведение.
Андреев и Узунов имат много бизнес интереси - първият е познат най-вече като шеф на строителния холдинг "Планекс", а вторият - като вносител на японската техника "Шарп". Освен това Узунов се нареди осми в класацията на най-богатите българи. И двамата се оказаха
запленени от идеите и принципите на ГЕРБ
И то ненадейно в средата на мандата, когато партията на Бойко Борисов спечели парламентарните избори. Двамата все още членуват в "Глас", но са част и от групата на ГЕРБ в общинския съвет. Понякога гласуват заедно с управляващата партия, друг път - различно, което е нормално за всяка една формация в местните парламенти.
По-често под прожекторите влизаше Узунов, който изпъкна с мащабни бизнес намерения. Около него се заформи шумен скандал с привкус на конфликт на интереси, след като се опита да пласира ново улично осветление на Варна.
Като цяло в най-големия морски град обстановката е спокойна. Предизборно напрежение не се усеща, може би защото без отговор виси най-важният въпрос - ще се кандидатира ли отново Кирил Йорданов. Очертава се да излезе в пенсия, но засега това е само предположение. А от решението му зависят всички партийни стратегии. Включително и на "Нашият град". Това е формацията, която бе основана със съдействието на групата ТИМ за предишния вот.
През 2007 г. тя вкара шестима съветници
и се превърна в трета политическа сила в града.
В местния парламент се настани в политическия център, взаимодействайки си добре както с БСП, така и с ГЕРБ. Партията със сигурност има ресурс и амбиции за добро представяне и на следващия вот. "Нашият град" има позиции в Шабла, Велико Търново, а скоро стана ясно, че смята да издигне свой кандидат-кмет в старопрестолния град.
Анализът на бизнес партиите във Варна не може да подмине една, която по дефиниция не е такава, но на практика е. И всъщност никой не знае какво точно представлява групата й в местния парламент. Става дума за РЗС. На изборите през 2007 г. с нейната листа се яви аптекарят Веселин Марешки. Той подреди листата, сложи приближени хора, вероятно осигури и финансирането.
Но просто бе взел логото на партията, как и на каква цена - само той и Яне Янев знаят. После двамата се скараха, шумно се оплюха, РЗС си направи нова структура, но формално и до ден днешен Марешки и съветниците му се водят от РЗС. Май. Всъщност РЗС бе поредната партия на аптекаря, той хич не се свени да ги сменя енергично през 4 и по-малко години. Предвид размаха на бизнес и политическите му начинания най-вероятно отново ще се кандидатира за съветник или за кмет. Но с коя партия - никой не знае.
На изборите през 2007 г. партия "Лидер" спечели място в местния парламент на Варна. После обаче съветникът Красимир Симов, който е бивш съратник на Жорж Ганчев, развали отношенията с формацията на Христо Ковачки и сега клони към ВМРО-НИЕ.
Другите по-малки формации са "Отечество" на бившия царист и нововремец Радослав Коев и "Свободен избор", събрал разни функционери, често сменящи партиите си. Макар да носят гръмки и приятно звучащи наименования, това пак са бизнес партии, които обаче едва ли имат бъдеще.
Ако във Варна засега преобладава скуката, то в южните морски общини страстите не стихват. В Несебър големите партии отдавна не виреят. Бяха пометени нацяло от
организации с неясна политическа платформа,
мощно подпрени на местни бизнес величия.
Голяма драма се разигра през 2006 г. с тогавашния кмет на Несебър от БСП Николай Трифонов. МВР бе получило оперативен сигнал, че животът му е в опасност и за броени седмици Трифонов бе уреден на работа в българското консулство в Одеса. ГЕРБ не можа да се възползва от образувалия се след оставката му вакуум.
Мястото заеха две бизнес организации, оформени като партии - "Дела" и "Море". И двете обещаха манна небесна. Твърдяха, че работят за обикновените хора. Програмите им изобилстват и до днес от популизъм. Отстрани е много трудно да се разбере кое точно ги прави различни. Всъщност единствената разлика е, че "Море", която сега е на власт и от нейните среди е кметът на Несебър Николай Димитров, гравитира около строителните предприемачи от Свети Влас братя Диневи. Докато зад опозиционната "Дела" стои другият строителен бизнесмен от региона - Чавдар Александров.
Всеки път, когато между Александров и Диневи се появи напрежение, то неминуемо рикошира върху съответните им партии. Тъй като най-сериозният сблъсък на "Дела" с "Море" бе през 2010 г., предполага се, че тогава Александров и Диневи са били в най-обтегнати отношения. В средата на миналата година лидерът на "Дела" Атанас Терзиев изнесе материали, че яхтеното пристанище на Диневи в Свети Влас е незаконно.
Терзиев намери съюзници в лицето на бургаската структура на ГЕРБ, където доста от лидерите също не са в блестящи отношения с Диневи. Това помогна държавната машина бързо да се задвижи и през есента строителният надзор издаде предписание построеният там хотел и още няколко основни сгради да бъдат съборени. Постройките оцеляха, защото Диневи обжалваха в съда, където бе решено, че съоръженията в пристанището им са напълно законни. Малка подробност е, че делото бе гледано от арестувания неотдавна за подправяне на документи, обсебване на чужда собственост и измама бургаски административен съдия Атанас Вълков.
През четирите си години съществуване
двете партии си подхвърляха и други дребни скандали, като инициативата винаги принадлежеше на опозиционната "Дела". Лидерът й Терзиев използва максимално като повод ареста на Алексей Петров, за да припомня често, че дясната ръка на Алексей Петров - Марчело Джотолов, е бил в предизборния щаб на "Море" за предишния вот.
Пак по разпространени от Терзиев документи кметът на Несебър бе дори привикван на разпит в прокуратурата. Въпреки всичко това на предстоящия вот не се очакват изненади. ГЕРБ все така е с нулева подкрепа в Несебър, "Дела" има своите симпатизанти, но това няма да й стигне за победа, докато "Море" има всички шансове да си остане управляваща партия със свой кмет.
Причината е една-единствена. Зад нея стоят Диневи, които разполагат не просто с финансов ресурс, а с цял един град. Малко са хората в Свети Влас, чийто бизнес не зависи от двамата братя или на които те не са работодатели.
Преди няколко дни бе обявено, че партия "Дела", или поне част от нея, преминава към ГЕРБ. Този сюжет е любопитен и предстои да видим развитието му.
Община Созопол е значително по-бедна, затова и на политическия пейзаж там има само една бизнес организация - "Фар". При това маскирана добре като коалиция от почти непознати партии: ССД, БДС "Радикали", както и "Нашият град". От тях единствено "Нашият град" може да претендира за малко по-популярна.
Всъщност, създадената във Варна партия бе успешно пласирана из цялата страна. От нея се възползваха дори и братя Галеви в Дупница, които именно чрез листата на "Нашият град" успяха през 2007 година да вкарат цели осем съветници.
В Созопол "Нашият град" чрез "Фар" се обзаведе с кмет - Панайот Рейзи, но така и не можа да си отгледа друга бизнес партия, с която да изтласкат от градчето основните парламентарни сили или поне ГЕРБ. Затова сега се очаква конкурент на Рейзи за поста да бъде областният управител на Бургас Константин Гребенаров. Още с назначаването си на поста Гребенаров даде да се разбере, че сегашното му занимание не му е особено по вкуса и го е
приел само от партийна дисциплина
Голямата му мечта е да е кмет на родния Созопол. Затова и предизборната кампания за градчето не е стихвала никога. През 2009 г. Панайот Рейзи бе арестуван за бракониерство в Странджа. След като го пуснаха, той изреди хората, за които имал съмнения, че стоят зад акцията. Единият от тях бе Гребенаров.
През февруари областният управител обвини на свой ред Рейзи, че успял да регистрира над 200 пришълци за нови жители на труднодостъпното планинско селце Габър, които да подсилят изборния му резултат. В отговор Рейзи уточни, че и Гребенаров правел същото.
Последната им предизборна схватка бе от началото на този месец. Областният управител привика подбрани журналисти, за да им раздаде документи как Рейзи дал част от морската акватория на Созопол на частна фирма. Случаят всъщност е от 2009 г. и е решение на общинския съвет, което рикошира по-скоро в самия Гребенаров, понеже е имал правомощия, но не го е спрял като незаконосъобразно. По всичко личи, че предизборните прояви на двамата ще продължат и в следващите месеци. А с подкрепата на солидната машина на ГЕРБ мечтата на Гребенаров най-сетне да се види кмет има огромните шансове да се сбъдне.
На този фон дребните напъни на бизнесмени
да творят политика в Бургас изглеждат просто смешни. Най-деен е Ваклин Стойновски. Тази противоречива личност нашумя най-напред през 2002 г., след като загина съдружникът му Асен Йорданов. Стойновски бе задържан за малко по обвинение, че го е убил, но после следствието доказа, че е действал при неизбежна самоотбрана. Той напомни отново за себе си през 2006-а, рекламирайки грандомански проекти за строеж на небостъргач в морския парк на града.
С тези планове той участва в изборите през 2007-а за кмет и се класира четвърти. Въпреки че не построи дори барака на определения терен, днес Стойновски отново заявява, че ще се пробва във вота. Предизборната му кампания вече започна с няколко собствени колонки в градската преса и дори със собствен вестник, който наскоро бе разпространен из цял Бургас. Засега основно той си вярва, че има някакви шансове срещу кмета от ГЕРБ Димитър Николов, когото Бойко Борисов отдавна сочи като един от успешните градоначалници в страната.
Каквото и да е бъдещето пред бизнес партиите, като че ли вече е ясен отговорът на един важен въпрос - те ще си останат за регионална консумация. Може старите да оцелеят, нови да се пръкват в много общини, но партия, която да пробие на национално ниво, трудно ще има.
И това не е въпрос на законодателство. От една страна, големите национално представени формации задоволяват различните клиентелистки нужди. От друга - всеки бизнесмен си има самостоятелен интерес и няма как да има единодействие.
