Човек може да изпитва единствено състрадание при вида на усилията на японския премиер Наото Кан и екипът му за кризисни ситуации да се справи с риска за атомна катастрофа в АЕЦ северно от Токио. Съобщенията за употреба на морска вода за охлаждане на реакторите и раздаването сред населението на таблетки с йод - за намаляване до минимум на потенциалното проникване на радиоактивност, показват реално колко тежка е кризата.
Предвид потенциалната атомна катастрофа, стотиците мащабни вторични трусове и ново предупреждение за цунами почти три дни след началото на кризата, очевидно е, че Япония все още се намира в истински кошмар. Медиите засега основно се концентрират върху темата какво би означавал отказът на охладителните системи и експлозията в централата във Фукушима за здравето и безопасността на населението в близките райони.
Мнозина също така започват да си задават въпроса как тази ситуация ще повлияе на употребата на атомна енергия в световен мащаб: само в Япония една трета от 160-милионното население разчита на атомна енергия. Когато немислимото стане реалност в страна, като цяло смятана за една от най-предпазливите в света, особено по въпроса с природните бедствия - човек може само да си зададе въпроса "Доколко безопасното е наистина безопасно?"
Техногенните катастрофи в съчетание с природните бедствия
Бедствията, традиционно възприемани или като природни, или като причинени от човека или екологични, сега се смесват едни с други по нови и често изненадващи начини, което предизвиква многопосочни опити за преодоляването им.
Когато Кан обяснява, че земетресението и кризата в ядрената централа са предизвикали най-сериозното предизвикателство пред страната в 65-годишната й следвоенна история, очевидно е, че бедствието в Япония може би е най-показателният пример за сложна, многостранна криза от XXI век - нещо, което вероятно ще наблюдаваме в следващите десетилетия.
В този случай рекордно като сила земетресение предизвиква както катастрофално цунами, засегнало целия регион на Тихия океан, така и стотици вторични трусове, много от които надвишават 6 степен по Рихтер. Свличания на почви и проблеми с поне една язовирна стена са други директни, подобни на домино ефекти от земетресението, но те биха могли да се очакват предвид огромната сила на труса и последвалите гигантски вълни на цунамито.
Но чак и потенциална атомна верижна реакция, когато системите за безопасност в атомни електроцентрали са в действие - и предполага се, са старателно тествани в страна, податлива на земни трусове? Това би изглеждало необяснимо, дори докато ужасът на ставащото се развива пред погледа ни.
Твърде много човешки дейности косвено увеличават риска от катастрофи
Това, което се случва в Япония, е само върхът на айсберга - и поредният пример как хората не са подготвени, когато се случи катастрофа. Заради напредъка на технологиите населението по цял свят е изложено в по-голяма степен на природни рискове като земетресения, наводнения, суша и други екстремни климатични условия.
Хората са изправени пред кумулативните последици от по-ранни човешки решения, които утежняват ефекта от първоначалния физически риск - например недотам здравата конструкция на къщите извън градската среда, или компромисния подход с реките - заради прекомерното им завиряване и превръщане в плавателни канали, което изкривява естествената връзка между ерозията и движението на утаечните слоеве.
Тепърва предстоят нови комплексни кризи. От години екологичните експерти предупреждават за опасностите, предизвикани от незащитените хранилища за отработено ядрено гориво в бившия Съветски съюз. Например в Киргизстан свличания, наводнения и други подобни проблеми не са били вземани предвид при планирането на хранилищата. Ако което и да е от тези събития се случи, има вероятност опасните атомни отпадъци да се окажат в околната среда, повишавайки здравословните, екологични и икономически рискове за населението.
Бъдещето: анализ на цялостния риск - а не само на екологичните щети
Рисковете, свързани с атомните отпадъци, далеч не са ограничени само до бившия СССР. Потенциалните рискове, на които човечеството е изложено от хвостохранилища и филтрационни басейни в случаи на земетресения и наводнения са добре документирани и в САЩ, и в Германия, както и в много други страни. Дори инфраструктурата на естествените водохранилища би могла да предизвика комплексни кризи, ако язовирни стени пострадат при земетресение.
Или например сондажите за петрол в Мексиканския залив - район, изложен на висок риск от урагани и тежки тропически бури. Както добре знаят жителите на районите около залива, поддръжката и устойчивостта на природни бедствия в тези индустриални дейности са решаващи в случай на ураган, способен да предизвика екологична и човешка катастрофа в бъдеще.
От ставащото се затвърждава реално само един извод: повече не е възможно индустриалната дейност на човека - производство на енергия в атомни централи, добив на въглища и петрол, сондажи за природен газ и други подобни, в които се получават радиоактивни или химически отпадъци - да се извършва без внимателен и подробен анализ как подобни дейности могат да бъдат засегнати от тежки природни бедствия.
Тъй че докато следим по телевизията и онлайн събитията в Япония, остава ни само да се надяваме бъдеща голяма катастрофа да бъде предотвратена - и да бъдем подготвени на база японския пример как човечеството трябва да се справя с комплексни кризи за в бъдеще.
Чернобил няма да се повтори в Япония
В Япония има 17 атомни електроцентрали, в които работят 54 атомни реактори (плюс още 2, които са в процес на строителство). За 2010 г. те са произвели над 280 000 гигаватчаса електроенергия - към 30 процента от производството на електричество в страната. Повечето централи, включително засегнатите от земетресението, използват "кипящ тип" реактори - в които водата преминава през реактора и се преобразува в пара, задвижваща генераторите. Към 40 процента от реакторите в Япония използват друга технология, където водното охлаждане на реактора е отделно от парата, използвана за задвижване на генераторите.
И двата типа технология са различни от конструкцията на реакторите в Чернобил, която вече се смята в глобален мащаб за опасна. Освен това централата в Чернобил не е разполагала с типа защитен стоманено-бетонен контейнер, който се изисква от регулаторните органи в Япония - поради което риск от нова "чернобилска" катастрофа практически не съществува.
