Когато има проблем, те са виновни и агресивни. Когато няма проблем, те изобщо не съществуват. Невидим остава и генералният проблем на ромската общност у нас - изолация на всички фронтове, подкована с липса на всякаква перспектива и на върховенство на закона. Това е все по-очевидно.
Отговорността се приписва ту на дебелокожата държава, ту на лукавите партии, ту на самите роми, които така и не могат да се приспособят към „стандартния начин" на живот, казано иначе - животът, в който освен права, имаш и задължения. Мненията коя е жертвата и кой е виновникът стигат до крайности, а докато ги предъвкваме, ситуацията в гетата става по-мизерна, там се нагнетява напрежение с години, с инкубационен период от поколения.
Протестите срещу незаконното гето в Гърмен и размириците в кв. „Орландовци" се случиха в благодатен предизборен климат, който оплоди повехнали теории и стереотипи, но бързичко затрупва първоначалния мирен и разумен замисъл - правилата да важат еднакво за всички.
Това е изходната точка, върху която да стъпи всичко останало - образование, социализация, работни места, здравеопазване, и която е все така недостижима
През медийния перископ последните събития изглеждат като посредствена предизборна инсценировка заради присъствието на политически ангажирани „агент провокатори". Говорим за осъдения 12 пъти „глас на законите и гражданската съвест" Андон Балтаджиев в Гърмен и за потърпевшия от ромската агресия в „Орландовци" Симон Милков, активист на СИЛА и на ББЦ.
Вече няма нужда да се инсценират грозни сцени като бой заради силна музика, улично спречкване или обрано мазе, за да се покриват рейтингови цели - това се случва всекидневно. Лошото е, че няма изгледи да спре да се случва.
В началото агресията бе в гетото
Преди десетина години битуваше схващането, че ромите изповядваха вкупом кръвното отмъщение и повелите на мешерето, представляваха само родовете си и явно имаха много да делят. Нямаше значение, че в гетата едни от тях издевателстват над други и налагат собственото си разбиране за справедливост.
Достатъчно е да се сетим за злощастната фамилия Зрънкови, която след убийството (вендета) на Георги Марков от вражеския клан през 2002 г. и последвалото военно положение, обиколи неуспешно половин България, с единствената (и крайно съмнителна) цел да бъде разселена извън родния Видин, където се наложи да я охраняват бронетранспортьори и барети.
Твърди се, че идеята за разселването на клана е на областния управител на Видин Мартин Дончев и на тогавашния депутат от дунавския град от НДСВ Нина Чилова, известна повече със серията гафове като министър на културата. По-късно тя се отрече от Зрънкови, защото нямала как повече да им помогне.
Това е показно за нежеланието на държавата да реши проблема, тоест първо да го разбере -
вместо това предпочете просто да разнася семейства като циркова трупа из страната, едва ли не трябваше кастинг за гостоприемност да обяви. Цялото упражнение се случи със съдействането на полицията, въпреки очевидното нарушение на човешките права.
След няколко месеца лутане и масово отхвърляне, 63-мата от Зрънкови се завърнаха в кв. „Нов път", отново охранявани. Други опитаха да се самозапалят пред президентството, включително и собственото си дете, трети спаха пред парламента в знак на протест. Имаше грозни сцени, три осъдителни присъди от по 17 години, сълзи и жалост пред камерите. Сагата се проточи достатъчно дълго, за да се научи държавата как да реагира, уви.
Имаше само големи думи за интеграция, спорадични съобщения в медиите за отделни криминални случаи без екшън постфактум и нищо свършено насреща.
Бунтовете в „Катуница" - повратната точка
Следващото ниво дойде с включването на футболните агитки в „Циганския въпрос". Най-яркият пример е бунтът на пловдивското село Катуница срещу произвола на богатата фамилия Рашкови. През 2011 г. шофьор на клана прегази 19-годишния Ангел Петров пред погледа на баща му, докато разхождали кучето си.
Шокирани от убийството, последвано от смъртта заради стрес и сърдечни проблеми на 16-годишния Пламен Толев, местните щурмуваха къщите на Рашкови заради всичките им своеволия, а Кирил Рашков, Царя на фалшивия алкохол, се скри в хотел в Боровец, преди да бъде арестуван и да покаже онзи пределно нарицателен среден пръст на медиите.
Отнемането на човешки живот е грозно, но не е особено симпатично, когато полицията бездейства при погром и палежи на частна собственост, при това от специално пристигнали за случая яки момчета с качулки, които дори се засегнаха от някои репортажи за случилото се.
Събитията се разиграват по време на кампанията за президентските избори, когато вътрешният министър Цветан Цветанов е в отпуск, тъй като подготвя предизборната кампания на ГЕРБ, а премиерът Бойко Борисов признава, че полицията е изпуснала ситуацията за един „криминален случай".
Масовата говорилня заглуши факта, че Ангел Петров е племенник на бивша кметица на Катуница, която многократно е подавала сигнали срещу Рашкови и е заплашвана със смърт от тях. Цар Киро получи три години и половина затвор, но бе предсрочно освободен заради добро поведение.
Може би най-показателният пример за режисура на етнически конфликт бяха размирите в „Красна поляна"
През август 2007 г., два месеца преди местните избори, между 300 и 600 (бел. р. - броят е спорен) роми от Виетнамските общежития в „Красна поляна" се вдигат на нощни шествия с брадви, сопи и лопати, защото чули, че скинари се подготвяли да ги нападат. Преди това нанасят побой над клиенти в заведение, защото предишната вечер скинари пребити ромски младеж. По пътя обръщат няколко коли и кофи за боклук, заплашват „българите" със смърт, София настръхва.
Това се случва под плахите погледи на полицията, която не знаела как да действа, за да не бъде обвинена в дискриминация - по признанията на главния секретар на МВР Илия Илиев.
Тогавашният премиер Станишев обещава мащабно разследване, президентът Първанов зове за мир, кметът Бойко Борисов дава съвети на полицията респектиращо да арестува всеки, който носи верига или нож в квартала.
Всичко приключи няколко дни по-късно по решение на клановите лидери и с посредничеството на Цветелин Кънчев, който определи събитията като провокация, а МВР се ангажира да профилактира скинарите.
Години преди това и години след това жителите на „Красна поляна" ще продължат да се оплакват от нападения, кражби и обиди от страна на ромите, а също така да събират подписи за премахване на Виетнамските общежития, където незаконни живеят над 3000 души, придошли в последните години.
И трите случая показват ясно, че така нареченият „Ромски въпрос" не се е придвижил и на сантиметър към разрешаване в последните години, дори напротив - заплита се непредсказуемо.
Независимо дали става дума за битови инциденти или семейни проблеми, за незаконна колиба или покровителство на престъпни организации, търгуващи с алкохол, дрога или плът, статуквото в гетата трябва да се промени, защото потърпевшите са всички.
