Революция в офисите - това прави поколението, което навлезе в зряла възраст с настъпването на новото хилядолетие. Към 2020 г. милениалите, както бива наричана тази група, ще съставят над една трета (35%) от работната ръка.
Не само това - те ще поемат все повече лидерски позиции като мениджъри и директори.
Милениалите са известни с активността и адаптивността си. Те търсят предизвикателствата и обикновено са ориентирани към създаването на проекти. Същевременно обаче демонстрират тревожност и не се вълнуват особено от разочарованията. Какви са милениалите като шефове? Как техният мениджърски стил се отличава от другите поколения в офисите?
"Те имат крайно различен стил на управление в сравнение с начина, по който преди са се ръководили организациите и компаниите", казва Алваро Капобианко, шеф на компанията-разработчик на софтуер за човешки ресурси Raet Latinoamérica.
Милениалите мислят по друг начин за служебните взаимоотношения, имат различна мотивация. Мениджърите-милениали искат да водят екипите си на база доверие, откровена комуникация и емпатия.
Понякога обаче този подход дава обратен резултат, твърди Капобианко. "Подчинените започват да си мислят, че всичко е разрешено. И тогава на милениалите на ръководни позиции им се налага да прибегнат до определяне на граници."
Една от 30-годишните колежки на Капобианко - Флоренсия Паскуалети, е съгласна с тази теза, но признава, че това е по-лесно на думи, отколкото на практика. Особено когато означава да казвате на по-възрастни служители какво да правят.
Като шеф на отдела за работа с клиенти на Raet, Паскуалети е начело на екип от петима служители. "Трудно е да даваш конструктивна критика или съвет на някой, който е по-възрастен и по-опитен от теб", казва тя.
Друг млад бизнес-мениджър, Карлос Аргуиндегуи, споделя, че изпада в пълна паника, когато поема поста на мениджър по стратегическите клиенти на Oracle в Аржентина.
Подобно на Паскуалети, 36-годишният мениджър има подчинени, някои от които са по-възрастни от него. "Един от търговците беше на годините на баща ми", спомня си той. "Направо не можех да спя от притеснение какво да правя или как да допринеса позитивно."
След това, вслушвайки се в инстинктите си и опирайки се на опита си в игра на ръгби, Аргуиндегуи решава да се срещне поотделно с всеки от членовете на екипа си, за да ги разбере по-добре и да установи какво ги мотивира.
"След срещите можехме да определим правилата на играта и нормите в екипа", обяснява той. Аргуиндегуи впоследствие е повишен до позицията вицепрезидент по софтуерната разработка на Oracle за цяла Латинска Америка.
35-годишната Марина Кордоба също има затруднения с предизвикателството да се държи като "шеф" спрямо по-възрастни колеги. "Те очакваха от мен да давам ясни инструкции, вместо да повдигам въпроси, които свободно да се обсъждат", разказва за 25-членния си екип Кордоба, мениджър по комуникациите в компанията за кредитни карти Tarjeta Naranja.
Тя допълва, че не се колебае да признава моментите, когато нейните подчинени притежават умения, които тя няма. "Добър наблюдател съм", казва Кордоба. "Опитвам се да наблюдавам какво правят другите, след което да отивам при тях и да искам съвет."
Аргуиндегуи вярва, че връзката и споделянето е черта на неговото поколение. "Не разбирам хората, които решават, че са "шефове". Мисля, че ако човек приема чуждо мнение и позиция, той може да даде много повече, и това се връща многократно", коментира той.
Не твърде изненадващо, милениалите също така са добри във възприемането на нови технологични тенденции и в бързото им усвояване. Същевременно членовете на "поколението Y", както още биват наричани, само биха спечелили от това да забавят понякога темпото, казва Аргуиндегуи.
"Добре е да правиш така, че нещата да се случват по-бързо, но някои неща имат нужда от повече време и търпение", казва той.
Наталия Леф, маркетинг мениджър в Kimberly-Clark Argentina, е на същото мнение. 29-годишната Наталия коментира, че другите представители на нейното поколение твърде бързо се разочароват и обезсърчават, когато нещата не се случват веднага. "Мисля, че търпението е важно, то спомага да разберете кога е подходящият момент за развитие," заявява тя.
Други обаче твърдят, че тенденцията милениалите да бъдат нетърпеливи, особено когато става дума за усвояване на нови умения и поемане на нови предизвикателства, насърчава личния растеж и развитие. "Никога не правя едно и също повече от година", казва Кордоба за кариерата си в Tarjeta Naranja, където близо 80% от служителите са от "поколението Y".
"Хората от това поколение са известни с това, че не се задържат на едно и също място повече от 5 години. Започнах работа тук преди 13 години с идеята да натрупам опит в областта, в която следвах. Но фирмата ми даде предизвикателства и не спираше да ми предлага нови позиции", обяснява тя.
Милениалите не харесват перспективата да прекарат целия си живот на една-единствена работа или дори в една-единствена кариерна насока.
Но за 30-годишната Анджи Неко - специалист по маркетинг на козметика на Maybelline и Garnier, която цени баланса между работата и музиката, пътешествията и други занимания - това е признание на факта, че милениалите имат различен набор от приоритети.
"В търсенето на щастие и интересни перспективи, милениалите често се чувстват изгубени", споделя тя. "Но след като открият какво наистина ги вълнува, те са изключително отговорни. Знаем, че прекарваме девет часа от живота си на работното си място, така че това трябва наистина да ни носи удовлетворение."
