Липсва ми простотията. Ирония няма

Лично мнение, провокирано от всички статии за чужбинския живот и ненавиждането на българското "просташко" настояще...

На мен пък ми липсва чалгата - липсва ми простотията по заведенията, липсва ми възможността да се напия като животно и да си дивея както реша, без някой да ме гледа с ужасения поглед и "Вижте го тоя дивак" на уста.

Не обичам да слушам Iron Maiden и да ме боли главата след поредната им песен с неразбираем текст. Не обичам да слушам Бетовен или Бах, и да заспя от скука. Не казвам, че не е хубаво; не казвам, че не са гении и всичко останало. Казвам, че аз се чувствам щастлив като отида на Чалготека, да се напия с фалшименто алкохол, да си изповръщам червата и на сутринта да ме чупи "глАвата глупава" от махмурлук.

Но поне знам, че съм бил където ми е било най-весело на душата, че съм бил с хората, които ме правят щастливи, и че съм се забавлявал както никой, НИКОЙ, друг народ на света не може да се забавлява.

Липсват ми клюкарките. Липсва ми говоренето зад гърба на другия, докато той всъщност говори зад твоя. Липсва ми как накрая всеки е сърдит на всеки, а след първата ракия отново сме най-добрите приятели. Защото за мен това е истинската магия на човешката природа - всичко да е ново, непредвидимо, единствено и неповторимо.

Липсват ми мутрите и голата глава на кварталния наркодилър. Поне знам от кого да се пазя, когато вървя по улицата, а не да очаквам от всеки нормално облечен индивид да ми извади нож и да ме остави да гладувам до края на месеца. Липсва ми главният наркобарон, който пиеше кафе до мен всеки ден.

Липсва ми, защото всеки път, когато го погледнах, се чувствах много повече - по-умен, по-нормален, по-бъдещ, а не част от миналия посткомунистически строй.

Липсва ми и комунизмът - липсва ми всеки да ми обяснява колко по-добра всъщност е демокрацията, обаче някакси колко по-бедни и нещастни са всички. Липсва ми всички да разбират от всичко, точно защото колкото и ви е смешен вас пияният чичко пред блока, който обсъжда правителството, за мен той поне е човек, който ИСКА ДА МИСЛИ.

Един американец можеш ли да го накараш да иска нещо повече от това да знае каква рокля е носила еди-коя си артистка или кой е новото гадже на ... знам ли?

Липсва ми животът да е труден, липсва ми всеки ден да съм ядосан на държавата, институциите, хората и нравите, но ми липсва и всеки ден да се чувствам чудесно, защото съм оцелял. Липсва ми да съм победител, липсва ми чувството на задоволеност от постигнатото - защото колкото и нищожно да е било, поне е било истинско, реално, и съм го постигнал сам - шампион. Липсва ми всяка малка победа всеки ден.

Липсва ми тоя шибан народ. И ако повече хора мислеха като мен, в момента България нямаше да е изоставена на произвола на всички, които не са успели да избягат. Обичам си родината, обичам си народа, обичам си държавата. Недейте да мечтаете чужди мечти и да живеете чужди животи.

Ирония НЯМА! Всичко е истинско.