Марин, помилуй!

Според член 74 от Конституцията на Република България едно от правомощията на президента е да упражнява правото на помилване, като опрости изцяло или отчасти наложеното наказание. Този акт на висша държавна милост обикновено се превъзлага на вицепрезидента като едно от скромните му четири пълномощия. По думите на проф. Ал. Стойнов помилването е "безусловен и окончателен отказ на държавата да изпълни наложено с влязла в сила присъда наказание".

След това симпатично учебникарско уводче идва ред за малко справедлив гняв. Ние, дето горе-долу се интересуваме кой-кой е в държавата, си го знаем Гоце що за стока е и точно заради това не вярваме на измислени и/или поръчкови анкети, според които, видиш ли, 40 до 50 % от народонаселението на татковината попива новогодишното му изявление с нескрита любов.

Какъв е случаят на другата половинка от тази двойка? В интерес на истината си признавам, че единственото, което знаех довчера за Ангел Марин е а), че е "червен" генерал (което в съзнанието ми автоматично го нарежда до симпатяги като Любен Гоцев), и б), че единственият му акт като вицепрезидент е помилването на Цветелин "дон Цеци" Кънчев.

От изредените в миналото изречения за мой нескрит ужас подточка б) се оказа толкова убийствено далеч от истината, че чак ме хвана лек срам колко съм неинформиран. Оказва се, че вицепрезидентът Марин хич не се е свенил да проявява "висша държавна милост". Ама хич!

Да вземем следните избрани откъси от едно негово интервю, дадено за БНР, защото надали има някой, на когото да му се чете цялото (виж вдясно):

"- ...А защо отказвате да дадете имената на хората например, които са били помилвани след като присъдите им с публични и няма нищо по-логично от това и имената им да се знаят?


Ангел Марин:
Може ли да ме изслушате да Ви кажа по възможно най-простичкия начин как стоят нещата?

- Слушам Ви.

Ангел Марин:
Да, присъдите са публични, но имайте предвид, че когато се дава информация за един човек, все пак трябва да се отчита и неговото съгласие, и неговото мнение. Огромната част, да не кажа 100% от помилваните, не искат да се дава информация за тяхното помилване и за престъплението, което са извършили. И това е обяснимо. За тях това е минал етап, те искат да се поправят, те искат да започнат нов живот, а от изискванията на педагогиката, на всеки му е известно, че след като един човек е сгрешил и е направил престъпление, и е имало възмездие, наказание за това престъпление непрекъснато да му се натяква.

- Да разбирам, че не се притеснявате, ако следващият екип обяви тези имена?

Ангел Марин:
Много ви моля да ме изслушате, защото ще продължават да се отправят обвинения, които не са основателни. 

А освен това има случаи, когато става дума и за това с какви мотиви се извършва помилване. Елате тук, договаряме се, че ще получите информацията, но няма да я разпространявате, както е според изискванията на закона, и ще ви дам, ще ви покажа мотивите.

Има случаи например, когато за добро поведение, всички изисквания за помилване са налице и на всичко отгоре, съответният човек съдейства на службите да се разкриват тези участници в престъпления, които не са минали през съда, те са се измъкнали, т.е. те дават съгласието да сътрудничат и сътрудничат. Е, как би ви звучало, аз да обявя, че еди кой си - с трите имена, с ЕГН-то, който е осъден за еди какво си, го помилваме, защото той сътрудничи на българската държава да се разкрият укрилите се сътрудници?"

Накратко: "Е какво друго да помилвам, ако не престъпници?" LOGIC - MAKES PERFECT SENSE!

Родителите ми обичат да казват, че "брашняното чувалче - освен че трябва да се тръска, е хубаво и да се милва от време на време". Марин очевидно е съгласен с тази доморасла максима и умело я е приложил в качеството си на вицепрезидент, защото толкова е милвал брашняните чувалчета, че чак ги е помилвал.

Първо, не е важно количеството, а качеството. Не колко НЕ си помилвал, и не толкова КОЛКО, а КОГО си помилвал.

А искате ли сега да чуете най-"веселото"? Нито в Конституцията, нито в закон има уредени някакви конкретни изисквания за упражняването на това правомощие. Няма условия, няма уредена процедура, всичко е оставено на субективната преценка (!).

Най-често помилването се упражнява въз основа на доста абстрактната категория "хуманност", или пък на "положителните промени в характера на дееца", а най-вероятно важи и правилото "Я, какъв си 'убавец, пък и днеска съм на кеф, що ли па да не 'зема аз да те помилвам?"...

А сега - малко суха фактология. Обикновено с края на една власт наяве започват да излизат и чешмичките, от които е текла благодат. БГНЕС публикува "Списък на помилваните лица в периода 2002-2011 г." Проблемът е, че Законът за защита на личните данни не позволява разкриването на подробности относно самоличността на помилваните. Акцентирам върху следните пасажи:

През април 2007 г. Ангел Марин подписва указ за частичното му помилване. Явно обаче по това време срещу него има и дело за кражба, защото само 7 месеца след като вицепрезидентът го помилва, влиза в сила и присъдата му за това, с което доказва, че милостта на вицепрезидента явно не е правилна.

Трудно обясним парадокс е и фактът, че половин година преди да влезе в сила присъдата на Н.А.А., вицепрезидентът вече го е помилвал. Той трябва да лежи в затвора 5 години за разпространение на наркотици, присъдата му влиза в сила на 15.07.2008 г., указът за помилването му обаче е издаден половин година преди това - на 31.01.2008 г. Така остава неясно лежал ли е или не Н.А.А. в затвора в Пловдив.

Близо половината от помилваните в Софийския централен затвор 65 човека, също са стигнали до там, защото са убили. Ангел Марин е помилвал частично дори и Д.С.Т., осъден на 119 години затвор за това престъпление. И така нататък...

Абсолютно съм сигурен, че в българските затвори лежат невинни осъдени, но те са единици. Предназначението на правомощието "помилване" е именно да поправя явни несправедливости от подобен род, а не да обслужва поръчките на тези, които си плащат. Много би ми било интересно да видя списъка с имената на адвокатите, обслужвали осъдените към момента на помилването им. Грам няма да се изненадам, ако списъкът е къс и част от имената се повтарят съмнително често. Някой май ще лее трета плоча на вилата...

Впрочем Ангел Марин е действал типично по комунистически - на едро, без задръжки, с широк жест и най-важното - без абсолютно никаква мярка. Нагло, очевидно и току пред очите на хората, защото в крайна сметка никой нищо не може да му направи.

Санкционни механизми за нецелесъобразно помилване не са предвидени никъде. Той даже авансово си е "измил ръцете" в преждецитираното интервю. Така че схемата пак ще бъде "всяко чудо за три дни". А какво е някаква си репутация, която и без това е лоша, на фона на келепира от проверената през вековете спекула с индулгенции? ШАМПАНЯЦ ЗА НИКОГО, Марин черпи!

А сега, вместо финал ви черпя с версия на брадат виц - "Бившата президентска двойка отива да закусва, а вие може да продължите с гимнастиката и спазването на закона".

#2 Dimitar 26.01.2012 в 09:21:36

Айде Веб Кафето, преди 1 седмица пуснахте статия където обяснявахте какъв голям мъжкар и честен човек е Марин защото е върнал ордена, айде сега автора на статията да вземе да се извини на всички читатели!

#3 MacAllister 26.01.2012 в 10:56:02

Абсолютно съм съгласен с иван! Да не излезе, че зад шума около това колко е червен Марин и как ние, вие или те сме или не сме комунисти, се хвърля завеса върху хората, които наистина с аизбирали кой да бъде помилван! Подобно едромащабно за такава малка страна като нашата помилване навява много притеснителни въпроси - защо? Човек се пита как толково много хора с тежки присъди получават чдър - някак си не може всеки от тях да има вуйчо владика. Алтернативните обяснения, които можем да си помислим са далеч по-неприятни от "вуйчото владика", едно от тях е например вербуване на изпълнители на мокри поръчки - хора със зависимост оставени без друг избор освен да слушат - кого? Има много обяснения, не се хващайте точно за това, но едно нещо няма обяснение - страстта на нашата държава по тайната: Всеки закон за защита на тайни и данни в крайна сметка не ни прави по-защитени, но с всеки изминал ден държавните ни органи получават все повече извинения да работят без да се отчитат за нищо. Ето в това отношение ГЕРБ е "достойно" продължение на предишните и хората, които се чудят как сега ще псуваме ГЕРБ могат да бъдат спокойни - ето така: Ние не знаем истината, тя е тайна от нас, единствения сигурен факт е, че с всеки следващ парламент и кабинет все по-малко истина идва до нас и все повече дейности на властта остават в тайна. Понеже това е единствения сигурен факт и сега имаме повече от него, отколкото преди, ако бъдем педантични не можем да казваме кой прав, кой крив, съдейки само на сигурно всъщност съвсем спокойно можем да приемем, че няма партии и различни власти, а само клика(и), които под различни лица си осигуряват все по-голям комфорт и безотчетност. Тъй, че ето ви - СДС, БСП, Царо, ГЕРБ, кой е крадеца или всички, партиите или хората - дълго е да се отговори, но виж превръщането на нас гражданите в нещастни пилета в клетки, хранени само с фураж по преценка на споменатите - това е факт и с него трудно може да се спори.

#8 MacAllister 26.01.2012 в 13:01:43

Павле, Павле, и по какво да разпознаваме жлодеите, по табелката БСП ли? Ами ако сменят табелката? Ами ако те си турят табелки по вкус като бой скаут значки? Виж сега, ако имаш нужда да напсуваш или намразиш някго персонално, не персонифицирай химерите, които ти продават на едро. БСП била враг? Друг път! Нито ГЕРБ, нито БСП, СДС или някой друг е врага или "врага", това са имена за публична употреба и аз не приемам заповедта да виждам света в тесните рамки, които ми набиват, не съветвам и тебе. До тук ни докара собствената ни глупост, не БСП, не СДС и още по-малко ГЕРБ. Всичко, което става е резултат, а не причина, а резултатите много обичат да си намират причини, които да осмислят съществуването им.

#14 MacAllister 26.01.2012 в 21:15:07

Ванко, Иван ти обяснява нещо много просто - важно е да знаем механизма, да знаем колко дълбоко стига заешката дупка. Ти му отвръщаш, че само лицето, капака на тенджерата е отговорен - т.е. за искаш изкупителни жертви и не те интересува какво става и защо капака отлитва - той е отговорен. Така, Ванко, никога няма да се научиш да готвиш - все тенджерата ще ти е виновна за сбърканата манджа (като съм тръгнал да говоря за готварски инструменти). Във същата тема мога да включа един от основните проблеми на българската психология - идеята за виновност: "Всеки е виновен и затова няма права и ай да вземат да му разкажат играта", "всеки" се замества според кефа и възгледа на тоя който го мисли или казва, а подразбиращите се "те", които трябва да го направят са нещо като заместител на божественото начало в безбожната ни култура. "Те" са държавата, но не точно, не тия, ами ония и въобще "те" са олицетворението на оная субкективно погледнато идеална институция дето трябва да въведе ред според възлгедите на един или друг пръдльо (какъвто съм и аз, разбира се). Тъй, че не ми пробутвай отговорността на един човек, аз не я забравям - той е виновен, че е станал маша, само че и аз като Иван искам да знам кой я държи. Машите, точно като удобните жертвени агнета се сменят, но обикновено ги държат едни и същи хора и те ще са ужасно доволни, ако се запулим в Марин и забравим за тях. Повтарям, за да не потъне - толкова странни помилвания навяват мисъл за много опасен бизнес с хора поставени натясно - послушни пионки. Това не може просто да се пренебрегне и не може един човек да го управлява. Зад тя нишка има кълбо и ние искаме да го видим. Какво ще кажеш сега, да заподскачаме и да викаме "кой не скача е червен" докато ни пробутват поредната "жертва", за да останем завинаги жертви ли?

Новините

Най-четените