"...социалната помощ не стига дори да нахраня котката си", Бон Скот, АС/DC, ("Неплатежоспособен блус"[1])
Бон Скот изпя горния цитат преди трийсетина години. Оттогава изтече твърде много бира. За социално слабите котки и кучета (както и за опашатковците от клана "Мустачкови") вече се грижи "Animal planet". Самият Скот отдавна е в Рая. (Всъщност не точно там, не му прилича да мяучи псалми. Навярно пее рок между две водки с портокалов сок в отсрещното заведение. "Не е толкова зле да се озовеш в Ада"[2], нали помните?)
Но ако не беше избързал толкова, гласът на АС/DC щеше да доживее "Великата търговска революция". Тази, след която никой музикант вече не ходи със скъсани обувки.
Елвис, The Beatless и "чудовищата на рока" създадоха "музиката за душата". Тя носеше и пари, но само като страничен ефект. Розовият кадилак беше играчка, паднала случайно през дупка в чувала на Дядо Мраз. (Нищо чудно, че Елвис върна кадилака обратно.)
После "музиката за душата" продаде собствената си душа на собственика на бара, в който днес навярно пее Бон Скот. За добри пари. Тъй музиката стана стока и развлекателните шамани изваяха от кал и суета свраките от Spice Girls.
Само че когато стока "А" влезе във фаза "зрялост", стока "Б" трябва да влезе във фаза "растеж". Иде ред на... Pepper Boys? Или Salty Kids? Поточната линия няма почивка.
Виктория е съпруга на нордически сладуран, който продава крем за бръснене по трудния начин - разхожда футболни обувки по тревата на "L.A.Galaxy Stadium" и "Giuseppe Meazza". Някой помни ли обаче нейна песен? Въпросът е нахален - никой не помни дори носителите на "Grammy" за 2008 г. Важни са следващите. Измислените звезди са оборотни като вестници. И качеството им е такова.
В наше село пък въпросното качество лежи направо на морското равнище. Което от своя страна е по-ниско от всяко друго морско равнище. Преди години селото се обиди на световната прогресивна общественост, която не се захласна по нашенската "Вода". "Гола вода", в интерес на истината. Възторжено блъскане по барабани, прекъсвано ни в клин ни в ръкав от кръшни момински подписквания. Политически коректно "етно" и толкова. В една политически коректна и музикално импотентна "Евровизия", която слуша сама себе си и вече 34 години се озърта за новите Агнета и Анифрид. Само че то не става с гласуване, т.е. става, но само веднъж.
Не става и с маркетингови трикове. Преди години няколко тарикатчета се сетиха, че у нас още никой не е псувал в микрофона. Съзряха пазарна ниша и я завзеха. Роди се явлението Хиподил, чиито творческите сили стигнаха колкото да преведе едно иначе сносно чуждо парче на шопски език. За жалост обществеността плаща за псувните в микрофона до време, а шопи, които не могат да казват "л", има и на Женския пазар.
Тогава идват на помощ телевизионните забави в реално време, в съпровода на Дудук Бенд - по същество социални програми за шепа можещи и глутница неможещи, но преди всичко искащи "айдъли" и "евровизионери". Погледите на които са сведени надолу. Гледат през очилата на Паниковски към джоба на съзнателно отгледания среден простозавър и търсят там милион. Ако погледнат нагоре, ще видят само как пада в пламъци и писъци поредният Миропомазан Ангел.
[1] "... cant even feed my cat on social security", "Down Payment Blues"
[2] "Hell Ain't A Bad Place To Be"
