С напредването на възрастта се замислям за деня, в който ще трябва да дам знанията, ценностите, морала и въобще всичко духовно на децата си.
Ако имам син! Ако имам син, ще се опитам да го науча да бъде Мъж.
Ще се опитам да му покажа как трябва да разбира жените. Ще го науча какво е да си джентълмен. Ще го науча, че не е лошо понякога да си арогантен или егоцентричен - стига това да е умерено и да не обижда другите. Ако джентълменът не може да плати сметката в ресторанта - по-добре да излезе на разходка.
Ще го възпитам, че когато получи sms в 2 часа през нощта е възпитано да отговори - колкото и да е безсмислен той, че трябва да вдига телефона си, дори в случаите, когато няма какво да каже. Ще му обясня, че няма нищо лошо в секса за една нощ, стига и двете страни да са съгласни с това условие. Може да има много жени през живота си, но истинският мъж не казва бройката, не се хвали с нея.
Ще има случаи, в които на сутринта ще си тръгва, но доброто възпитание изисква поне да се благодари за приятната компания. Ще го науча, че има случаи, в които Тя ще бъде само една - единствена и тогава най-вероятно ще усеща болка. Но няма да се предава, като при зъболекар, когато устата ти е отворена, а болката се усилва, тогава просто вдигаш ръка, за да сигнализираш безмълвно. Ако зъболекарят е достатъчно добър, ще види реакцията ти и ще предприеме нужните мерки.
Ще му покажа, че сълзите понякога се стичат и от радост, и от тъга, и неговата мисия на джентълмен не е да ги спре, а да предложи чиста кърпичка. Истинският мъж отделя време - време за себе си и време за другите. Ще му обясня, че когато е обещал да е до някого, това не означава да му праща съобщения в чата на Facebook.
Не знам дали ще успея да се справя, но ако успея - да, ще има поне един ЖИВ джентълмен. Може би ще нарани някоя от жените през живота си, може би ще обиди някоя от тях, но няма да го прави с всяка една от тях.
Ако имам дъщеря, ще я възпитам да бъде Дама.
Изисканата дама не печели вниманието на всички заобикалящи я мъже, а само на тези, които я интересуват. Тя гледа като изкусителка, докосва като майка, държи се като момиче и притежава характера на мъж. Ще й разкажа новите приказки, в които невинаги има Happy end, замъците понякога са 5 кв.м в квартира в Студентски град, а принцът избягва преди финалните надписи.
Ще я науча, че трябва да знае всичко за себе си, но никога да не казва всичко за себе си на друг. Истинската дама се забавлява в шумни компании, но си тръгва сама. Ще я науча да търпи много, но не до безкрай, да обича силно, но най-силно себе си, да е горда, но не самовлюбена, да умее да казва "не".
Дамата пита, когато не разбира, прави се на слаба, когато трябва да почеше егото на мъжа до себе си и на силна, когато него го "няма". Ако имам дъщеря, ще й казвам "сине", за да успее да избяга от клишето, че е от "слабия пол". Ще й обясня, че има любов, но има и страст. Ще се срещне с изневярата - може би ще й изневерят, а може би тя ще го направи.
Нечия възглавница се пропива със сълзи и обида, а нечия друга е била изритана на пода - нейната възглавница може да попадне и в двете ситуации. Докато някой спи в леглото си спокойно, друг може да разбива нечия връзка - ще я науча, че тя може и да руши, но може и да създава. Важното е да съхрани себе си, важното е да знае, че дори и да изгуби някоя битка, войната продължава. Понякога нещата просто се случват, дори на дамите.
Защото животът е такъв, мили мои неродени деца. Игрите от детството си остават, само level-ът се променя. С възрастта започваш да играеш на тези от тях, които са ти се стрували страшни преди. Старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински, по-първични и без сълзи и сополи. Игри, в които има ловци, но има и плячка, има сила, но има и подчинение, има жестокост, има жертви... игри на прелъстяване, себедоказване, отрицание.
Всички се бием в тази война. Всички се въртим в нейния кръговрат - понякога сме победители, а понякога победени, понякога сме професионалисти, а понякога сме аматьори. Въпрос на обстоятелства, настроение, емоции, но най-важното: винаги има ранени и убити.
Такава ще е моята борба да възпитам неродените си деца - един син, който да е истински джентълмен и една дъщеря, която да е истински "син"!
Много се надявам авторката да има мъж до себе си, за да може той да неутрализира до известна степен стремежа й да превърне детето си в робот. Плюс това силно се съмнявам, че една жена може сама да възпита сина си да бъде МЪЖ. Това с лекции и поучения не става - трябва си практика и светъл личен пример. Или по друг начин казано, ако ти самият не си МЪЖ, няма как да направиш такъв някой друг, бил той и толкова възприемчив колкото едно дете. Между другото забелязали ли сте как всички родители са много ентусиазирани и твърдо решени да направят детето си определено нещо (най-често такова, което те самите не са успели да станат), а в крайна сметка детето става такова, каквото самото то си реши въпреки напъните на амбициозните родители?
Съжалявам ако се повтарям, но като баща на две дъщери и двама сина, ще ти споделя урока, който съм научил от тях. Всеки човек е личност, която малко се вълнува от нашите планове и стремежи за нея. Един ден ще разбереш, че макар да не могат да го формулират с думи, дори бебетата са наясно какво искат. Така че просто си имай едно наум, защото собствените ти деца ще тръгнат по свой път, и вярвай ми, той ще бъде различен от този, който си начертала.
Децата не чуват какво им казваш, а гледат какво правиш. Та в тоя ред на мисли, ако в семейството ти няма "джентълмени" и "дами", малко трудно ще направиш децата си такива. Пък мисля, че не е и нужно - според мен е най-важното да станат хора и да бъдат емоционално интелигентни - т.е. да разбират своите чувства и чувствата на другите, а това, повярвай ми, не е лесно...
Детето не е пластелин да направиш от него, това което си искал. Според мен майките могат по-добре да възпитат синове, а бащите- дъщери. И това е съвсем логично, предвид незрелостта и лошата самооценка, която притежават всички млади родители. Можеш да оцениш по-добре качествата на срещуположния пол. Изключително тъпо е да си мислиш, че знаеш какъв е идеалът за човек от твоя пол. Ти не си го достигнал, пък го искаш от другия?
"Такава ще е моята борба да възпитам неродените си деца - един син, който да е истински джентълмен и една дъщеря, която да е истински "син"!" Щом вече джентълмен не върви ръка за ръка с дама, а със син...аз съм просто безмълвна
Денонощно меляне за секс и свалки от майка ти, накрая таданн -> джентълмен и син.
а сина някак нежен...
Точно щях да пиша и видях, че Dam Duk е изразил и моето мнение, напълно.
Боби и ти ли искаш дъщеря ти да е син?
Всичко в живота е цитат, но плагиатството е нещо друго. Прочетете текста на Лидия Манолова в априлския брой на МАХ... Ако имах син Лидия Манолова Щях ли да се проваля в това да му разкажа за жените? Винаги съм искала да имам син. Родих две обожавани дъщери. Но нямам син. Наричам дъщерите си „сине”, така е по нашия край – на всички чеда, свои и чужди, независимо от пола, македонците казват „сине”. Майка ми се обажда и сега и ме пита „как си, синче”. Колкото повече минава време, с колкото повече мъже ме среща животът, толкова повече ми се иска да имах син. Щях ли да се проваля в това да му разкажа за жените? Щях ли да успея да го преведа без груби грешки? Щях ли да го науча, че да обичаш майка си не е достатъчно? Нямаше да имам големи амбиции. Щях да искам малки неща – да се грижи за чувствителността си както за тялото, да я поддържа трептяща като бяла риза; да бяга от готовите схеми; да помни; да мисли и да се усмихва; да е готов да погали, не да нарани. Да разпознава знаците на тъгата, на отчаянието, на отегчението, къде и как ги крият жените… Щях да го науча, че да е джентълмен не означава да е любезен и внимателен; може и да е леко арогантен, стига да не оставя жената да плаща, дори да не я види никога повече. Списъкът ми с дребни мъжки грешки нараства с годините. Те са понякога толкова дребни, че се обвинявам в дребнавост. Така или иначе, ехото им е грохотно. Ако имах син, щях да му покажа колко е хубаво да си щедър. „Ларж”, както казва разкошната ми леля Роза, когато описва някой, когото харесва. Дума, придружена с широк полукръг на дясната ръка. Нека баща му да го учи да спестява. Моят син, разбира се, едва ли щеше да е идеален. Но когато срещне нечия дъщеря, щеше да се опита да бъде наясно. Нямаше да й пише в чата на фейсбук, а да го няма, когато е нужен. Нямаше да изчезва. Щеше да отговаря на есемесите дори когато са глупави. Просто за да каже, че са глупави. Щях да обясня на моя син още от малък, че връзката често прилича на час при зъболекаря и когато много заболи, единият вдига ръка леко или само помръдва пръсти, защото не може да каже нищо, а зъболекарят, ако е добър човек, трябва да спре. Това повдигане на ръката е много важно. Не знам какво е да имаш син. Как го опазваш от себе си? Представям си момчето, което научава много, докато е момче – как да държи вратата, палтото й, как да пали цигарата й, как да върви до нея и как да я защитава с юмруци; и когато стане мъж, разбира, че не знае още много. Оттук нататък щеше да е сам. Щях само да се надявам да не ме предаде и да минава през света като мъж, който оставя красиви спомени. Има такива, знам, те са някъде наоколо. Синове мои.
Хм, авторката Полякова май преди всичко ще научи децата си на плагиатство...
Еми Ховрин се похвали във фейсбука как са и платили няколкократно материал откраднат от тука..май е време Кафето да плати на авторката от списанието )...Кръговрат
бе вие си научете дъщерите да не се държат като курви, пък синовете ги оставете на майките им.
Във връзка с възникналия спор. Дали пък Мария Полякова не е Лидия Манолова??? Определено има зрънца, дребни зрънца из цялото текстче. ФАКТ Е ОБАЧЕ, ЧЕ КРАЯТ Е СТРЯСКАЩ!!!