"Това е то политиката. Не е важно дали говориш истината, важното е колкото може повече хора да се съгласят да приемат думите ти за истина. Хората не се вълнуват от истината", е казал Борис Стругацки. А какво е казал Чудомир? "Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките", рекъл Чудомир. Доста преди "Фейсбук".
Хенри Дейвид Торо е прочут американец. Свободолюбив, филантроп. Любимец на най-богати и най-бедни. На крайни индивидуалисти и колективистични общества. Няма течение, доктрина, която не се мъчи да го присвои. Не успяват. Торо е казал, че "най-добро е това правителство, което управлява най-малко". Но не го е изрекъл от любов към икономически ръстове и материален прогрес. А за да защити дребния човек от тях. Той вижда държавата като техен помощник и счита, че те отчуждават човек от добротата, съвестта, красотата, сигурността, независимостта.
"Живеем в пълно объркване, мятаме се от едно на друго и всеки път вярваме, че сме намерили лек за всички болести", казва писателят Кенет Уайт. И допълва, че в машинизирания ни свят не машините са проблем, а отсъствието на култура.
Култура ли? Обществена? Питайте Джонатан Ливингстън Чайката. Ятото (стадото) винаги ще вярва, че високият полет е по силите само на надарения. "Ще те нарекат или дявол, или бог". А ятото (стадото) ще ползва крилата си, колкото да се нахрани.
България е в навечерието на поредните парламентарни избори. Знамена се веят, тръби звучат, партии за бой се стягат. Задава се поредният вот с предначертано разочарование. Защо? Заради ромите, купените бюлетини? Заради оня, който непрекъснато изкривява "правилния народен вот"? И кой е той? "Вие искате да добиете правдата и истината за общественото устройство от мнозинството, от количеството. Но могат ли правдата и истината да имат някакво отношение към критериите на мнозинството и количеството?", пита Николай Бердяев. Насреща му - мълчание.
Никой на практика не изкривява "правилния народен вот". Той просто не съществува. Гласуването е механичен сбор от бюлетини. Общество, основано на количествата, разглежда човека като математическа точка (пак по Бердяев). Но математически точки ли извършиха великите човешки дела, сътвориха наука, култура, изкуство? Демокрацията е важна, но по-важни са духът и интелектът, без които тя просто е механика.
Хиляди българи вече са обладани от предизборен транс. Готвят се силно да любят и мразят. Вричат се, развенчават. Псуват пред телевизорите, хулят в електронните форуми. Техните ценности не се наричат "свобода", "истина", "почтеност", а БСП, "Бойко", "ляво", "дясно", "национализъм", "атлантическа солидарност", "славянска". Може ли лявото да е ценност, ако не е почтено?
Дясното да значи свобода, ако я ограничава?
Но в очите на масовия български избирател почтено е това, което прави само БСП, или е справедливо онова, което нарежда Борисов. Ако Костов обвини Петър Стоянов в лъжа, хиляди костовисти ще го поздравят. Ако Костов се прегърне с Петър Стоянов, хиляди костовисти ще го оправдаят (както при подкрепата за Фандъкова на частичния вот).
С приближаването на изборите тези хора ще се увеличат стократно. Партиите ги стимулират. Две трети от изявяващите се в социалните мрежи са такива. Две трети от обществениците, които огласяват публичното пространство, са такива. Никакъв дълголетен човешки труд, натрупвания, книги и култура не са в състояние да ги разубедят. "Хората не се вълнуват от истината", крещят десетки достолепни умове. Милиони ги аплодират, милиони не търсят истината. (Не е ли ирония?)
В България обаче има и други хора. Не се чуват, не се виждат. Не се редят пред микрофоните и не задръстват с глупости форумите. Няма да ги видите в авангарда на площадната демокрация или коленичили пред новите "Фейсбук" и "Туитър" идоли.
Те знаят, че ятото (стадото) винаги ще предпочита храна пред независимост, държавата ще създава проблеми (такава й е природата), а предизборната панаирджийска сергия ще е препълнена с лъжи. Че щастието не идва с политиката, а с ценностите на знанието, доброто, красотата. Които са надполитически. Откъде са го разбрали ли? От книгите, културата. Никаква партия не може да накара Джонатан Ливингстън Чайката да лети.
Пак от книгите са разбрали, че тези вечни проблеми са особено остри в България. Почти нерешими. Тези хора понякога гласуват, друг път - не, но никога няма да ги видите да продават надежда.
Те не са аполитични. Просто не са партизирани. Приличат на отшелници, но не са. Отказват да бъдат войни на конюнктурата. Четат, помнят, съмняват се, питат, търсят и най-вече - честни са. Ориентир не им е идеологемата, а надидеологическите ценности, завещани от литературата, изкуството, от големите и честни сърца в миналото. Мъчат се да изпълнят с дух системата (преди тоталитаризъм, сега - демокрация).
Това са хора, за които авторитаризмът е еднакво лош, независимо от цвета. Които не мерят с различен аршин доносниците на ДС и ЦРУ. За които важен е човекът, а не държавата, идеологемата. Които воюват срещу лъжата, без значение дали е изречена от правителството, или на митинг срещу него. Това са хора, които обичат свободата, но не се притесняват да нарекат издевателствата на Pussy Riot "отвратително хулиганство" (както Стругацки). Не са като ония, които аплодират т.нар. бунтарки, само защото са обслужили любимата им доктрина.
Преди да тръгнат да оправят света, тези хора се мъчат да подредят собствената си къща - с труд, порядъчност, коректност. На големия въпрос "Какво да се прави", поглеждат първо себе си. Те не са известни, не са лидери. Просто се мъчат да бъдат порядъчни, отказват да бъдат глупави и удобно безотговорни.
Познавам двама предприемачи. Дребни, едва кретат. Единият е с леви убеждения, другият с консервативни. Бизнесът им е общ, партнират си с честност, солидарност, добронамереност. Обичат своята работа, търсят свобода и удовлетворение чрез труд и добродетели. Това са хората, за които говоря. Движат ги вечните общочовешки ценности около които са възникнали всички политически доктрини и от които, уж в тяхно име, се отклоняват всички партии и политици.
Има хора, които не разсъждават в "дясно" и "ляво", "синьо" и "червено", "наши" и "ваши". Делят понятията на добро и зло, на красиво и грозно, умно и глупаво, честно - нечестно, истина и лъжа. Не правят нищо освен да четат на глас стари книги. Малко са, но трябва да ги чуваме. Иначе, както казва Борис Стругацки, идват "черните" - хора в черни раса, мундири, костюми. Те "знаят как трябва да се правят нещата" и ни почват.
Segabg.com
