Всеки ден на хоризонта бургазлии и малкото останали туристи, посещаващи Бургас заради морето, ще виждат само ясно изрязания силует на поредния танкер, превозващ нефт, защото 445 танкера ще влизат годишно в Бургаския залив, за да захранват с руски и казахстански нефт петролопровода Бургас-Александруполис.
Едва ли някой ще дава капаро да види такава отвратителна и опасна гледка само на няколко километра от плажа, където е решил да се потопи във все още чистите води на Черно море. Може би сме на крачка от времето, когато нашето море ще се превърне наистина в черно море - море от черен нефт, носещ се по вълните...
Дали това обаче е предвидено в доклада за ОВОС за инвестиционно предложение за "Нефтопровод за суров нефт Бургас-Александруполис"?!!
МОСВ постави на обществен достъп доклада за ОВОС за Бургас - Александруполис в отговор на големия обществен интерес на интернет страницата си. Там е осигурен обществен достъп до доклада за ОВОС за инвестиционно предложение за "Нефтопровод за суров нефт Бургас-Александруполис" за участъка от нефтопровода на българска територия.
По-късно МОСВ ще публикува и разширено, но не техническо, резюме за целия нефтопровод. Ще изпреваря малко и ще избегна практиката на папагалско повтаряне на една влязла в употреба информация, разпространена в медиите. Ще предоставя информация от извора и нека хората от морските общини сами преценят опасно или не е това начинание за Бургас, морето и неговите все повече нетрудови хора...
10. УЧАСТИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ВЪЗРАЖЕНИЯ КЪМ ПРОЕКТА
Определяне на обхвата за оценка на въздействието по задание за ОВОСС
Проектът пресича територията на три области - Бургаска, Ямболска и Хасковска, както и на седем общини - Бургас, Камено, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград, Свиленград.
10.4 Резултат от консултациите
"Консултациите са проведени в периода от май до юли 2009 г. Резултатите от срещите са проучени внимателно и взети предвид при определяне на обхвата на изследването по ОВОС.
Идентифицирани са следните ключови въпроси:
Екологични - опазване на околната среда в морето, на брега и на сущата, в т.ч. на биоразнообразието;
Социални - туризъм, образование, трудова заетост, придобиване на земи, археологически обекти и др;
Безопасност - риск от аварии и реакция при разливи на нефт;
Технически - разтоварване на суровия нефт чрез Единични закотвени платформи (ЕЗП) вместо Естакада, пресичане на реки.
Тези въпроси бяха допълнително разяснени и допълнени с резултатите от консултациите, проведени през декември 2010 г.
Естествено, важността и типът на ключовите въпроси силно зависи от местоположението на заинтересованите страни и разработваните съоръжения по проекта, разположени в морето. В това отношение въпросите на заинтересованите страни в района на Бургаския залив се различават от въпросите на заинтересованите страни от вътрешността на страната.
10.4.1.2 Драгиране и депониране на материалите в морето
Прилагането на варианта с естакада ще изисква драгажни дейности в залив Ченгене скеле, за да се осигури достатъчна дълбочина за танкерите на ТБП. Около 8 млн.m3 материал ще бъде изкопан за канала за достъп, зоната за обръщане, около естакадата и Малкото пристанище. В съответствие с най-добрите практики, проектът планира да депонира драгирания материал на определено място в морето. Тази дейност подлежи на процедура по издаване на разрешително, за която компетентен орган е Черноморска басейнова дирекция.
...
Грубият анализ на морските седименти, които ще бъдат драгирани, показва, че около 3,8 млн.m3 представляват съвременни тинести пясъци. Това изчисление е направено за отгоре лежащите седиментите с дебелина около 2 m и включва нас - лагите, които са били изложени на потенциално замърсяване.
Въпреки това, анализът на съществуващите данни показва, че тези материали са годни за изхвърляне в морето. Всъщност, те са подобни на драгираните материали при разширяването на Пристанищния терминал Бургас през 2006 г., които са депонирани в съществуващия район за изхвърляне в морето.
Извършеният след драгирането мониторинг в района показва, че тези материали са депонирани успешно, без видими въздействия за околната среда. Ето защо не се очаква драгираните материали да бъдат негодни за изхвърляне в морето.
Очаква се останалите 4.2 млн.m3 драгирани материали бъдат представени от глинести материали, но не е изключено драгиране и на песъчливи пластове.
Опазване на околната среда
Опазването на околната среда е един от най-обсъжданите въпроси, свързани с Проекта. Крайбрежието на Бургаския залив се характеризира с богато биологично разнообразие и в основни линии е заето от важни природни зони под национална и международна защита.
Трасето на тръбопровода пресича големи области, включени в мрежата на Натура 2000. Загрижеността на заинтересованите страни обаче е в по-голяма степен съсредоточена върху районите около Бургаския залив, отколкото върху тези във вътрешността на страната.
Предпочитаното трасе на тръбопровода избягва териториите под национална защита, но все пак трябва да пресече няколко зони от Натура 2000. Тези пресичания бяха допълнително и по-подробно изследвани със специални посещения намясто, работни групи и допълнителни консултации със специализираните компетентни органи и организации.
10.4.2.2 Въздействие върху туризма в района на Бургаския залив
Този особен социален въпрос бе доведен до вниманието на ТБП от заинтересованите страни от Бургаския регион. Наличието на промишлени съоръжения в районите, използвани или определени за отдих, поражда сериозна загриженост у заинтересованите страни, ангажирани в туристическия бизнес. Туризмът е основният източник на приходи за много домакинства в областта.
Основната загриженост е към намаляването на потока от туристи поради потенциалната опасност от замърсяване при разлив на нефт. (Възраженията към проекта по този въпрос са обсъдени в глава 10.4.3 Въпроси на безопасността).
Не централен, но също важен за туризма е въпросът с визуалното въздействие на съоръженията на тръбопровода (помпени станции, резервоари и др.), танкери и обслужващи плавателни съдове. Проектът се съобразява с този аспект като избира алтернатива за разтоварване на ЕЗП и разполага съоръженията колкото е възможно по-далеч от брега, като по този начин намалява видимостта на корабите и извежда танкерния трафик извън вътрешния Бургаски залив.
Визуалното въздействие на наземните съоръжения също се изследва и в Проекта са предвидени подходящи смекчаващи мерки. Въпреки това, с по-голяма тежест за местната туристическа индустрия остава рискът от нефтени разливи и действията при нефтени разливи.
10.4.2.2 Риболов
Риболовът в Бургаския залив е съсредоточен в близост до брега, като следва миграцията на рибните пасажи - от север на юг и успоредно на бреговата ивица. Малките лодки (до 15 m) обикновено ловят риба в 2-милната брегова зона, докато по- големите плавателни съдове използват и по-външната зона, като риболовът във вътрешния Бургаски залив (на запад от линията между Поморие и Созопол) е забранен за тях.
Наличието на забранени за достъп зони около морските съоръжения на проекта ще удължи маршрутите на риболовните лодки, които ще трябва да заобикалят тези зони и ще намалят площта за риболов, тъй като риболовът в тези зони ще бъде забранен.
При алтернатива с ЕЗП-и, всички риболовни лодки, плаващи от/към Поморие ще трябва да удължат дневните се маршрути (както се посочва от ИАРА, писмо Реф. № 2600-928-1/18.02.2011, Текстово Приложение 13). Загубата на риболовна площ ще засегне предимно по-големите лодки (до 15 m) които понастоящем използват района на забранените за достъп зони.
Естакада ще засегне всички рибарски лодки, домуващи в Рибарско селище. Според информация от местната асоциация на рибарите ("Рибарски сговор"), става въпрос за около 300-400 малки лодки, които ще трябва да удължат дневния си преход и наред с това да посрещнат по-високия риск от увеличения трафик в залив Ченгене скеле.
В допълнение, драгирането (само за алтернатива с Естакада), увеличения трафик и евентуални нефтени разливи могат да влошат качеството на морската среда в залива и да прогонят рибата от него.
10.4.3 Безопасност и замърсяване в Бургаския залив
Безопасността на системата на тръбопровода е многократно дискутирана по време на консултациите. Тя е във фокуса на обществения интерес и е широко отразявана и разглеждана от медиите.
Повечето от изразените опасения обаче гравитират около безопасността на пред-лаганата система за разтоварване на танкерите - единичните закотвени платформи. ЕЗП са относително нови съоръжения, които не са използвани в България до момента, и по тази причина са непознати.
Опасенията на населението по отношение на безопасност и замърсяване също така се подхранват от опита на рафинерията Нефтохим и нефтения терминал Росенец, и двете собственост на "Лукойл Нефтохим". В миналото Бургаският залив и близкото крайбрежие са потърпевши многократно от малки разливи на нефт. Това дава основания за обществена загриженост по отношение на безопасността на предлаганите компоненти на Проекта, и по-нататък - нефтено замърсяване в залива.
Заинтересованите страни се опасяват не само за бреговата ивица в Бургаския залив, но и за цялото крайбрежие между нос Емине и река Резовска (до границата с Турция). На сушата особено "горещи" теми са пресичането на язовир Мандра и на големите реки - Марица и Тунджа.
По време на Деня на отворени врати граждани на Бургас, избрани на случаен принцип, бяха интервюирани по този въпрос. Резултатите от интервютата позволяват да се направи заключението, че ако се гарантира безопасността и предотвратяването на замърсяване при ЕЗП по време на експлоатация, те (гражданите) ще приемат това решение.
Проектът на тръбопровода се отнася към нефтените разливи с голяма загриженост и внимание. Някои мерки са включени в проекта, други са част от Плановете и Програмите за действие, и др.
Проектът отговаря на тези въпроси като предвижда използване на най-съвременни системи, оборудване и технически решения за управление на риска - SCADA, LDS, спирателни кранове и др. Те ще осигурят безопасността на тръбопроводната система по време на експлоатация и ще намалят риска при аварийни ситуации.
Инженерите разработиха подходящо моделиране на нефтен разлив в морето и на сушата, резултатите от което са използвани при разработване на Концептуален План за действие при аварии с нефтен разлив (Текстово приложение 19), Доклад за безопасност (Текстово приложение 22) и др. Проектът предвижда модерни съоръжения и квалифициран персонал в ситуации на разлив на петрол. Специални депа за съхранение на оборудване за противодействие на петролни разливи ще бъдат разположени в Бургаския залив и по течението на реките Марица и Тунджа.
При разработването на проекта е осъзната екологичната стойност на язовир Мандра. Тъй като методът с ХНС не е приложим, като алтернатива на откритото преминаване, от инженерите е разработена алтернатива с микро-тунел, която е оценена в този доклад.
Особена заплаха за безопасността в залива са рибарските лодки, яхти, моторни лодки. Последните две са особено активни през летния сезон и са управлявани от хора с ограничен морски опит. Те са трудни за регулиране и в проекта ще се предвидят специални мерки за осигуряване на безопасността им, например маркировка на фарватера, обозначени зони с шамандури, като средство за предотвратяване на злополуки.
В миналото в Бургаския залив са били разположени боеприпаси и това повдигна въпроса с откриване на неидентифицирани взривни обекти по време на строителството на морските съоръжения. Този въпрос е с по-голяма тежест, ако бъде изградена естакада по следните причини:
По-голяма част от боеприпасите са разположени в близост до брега, на дълбочина 10-12 m;
Боеприпасите са разположени в района на нос Чукаля, близо до нефтено пристанище Росенец.
Необходимото драгиране за подходния канал на естакадата е в близост до Пристанище Росенец.
При драгирането за пристанище Росенец през 70-те са намирани боеприпаси
10.4.4 Технически въпроси
Използването на Естакада при пристанище Росенец вместо ЕЗП за разтоварване на суровия нефт непрекъснато се обсъжда с всички групи заинтересовани страни. Техническите органи (морски експерти, пристанищни власти и пр.) смятат и двете решения за приложими, докато за населението алтернативата с ЕЗП изглежда не-сигурна.
Трябва да се отбележи, че това негативно отношение сред обществеността следва пряко от некоректна информация, публикувана в медиите. Заинтересованите лица от страна на институциите в Бургаска област смятат, че естакадата е по-безопасна от ЕЗП.
Представяне на доклада за ОВОС и обществени обсъждания
Публичното обявяване на доклада за ОВОС и обществените обсъждания са предстоящите стъпки в процеса на консултация. МОСВ формално ще определи засегнатите общини и кметства, в които трябва да се организират обществени обсъждания на доклада за ОВОС. В момента е предвидено да се организира по едно обществено обсъждане във всяка от засегнатите общини, подобно на консултациите, проведени за определяне на обхвата на ОВОС (виж точка 10.3).
Община Бургас не е компетентен орган по процедурата за ОВОС, но предвид факта, че преработеният Доклад за ОВОС включва информация относно отпадъците, получена от експертите по отпадъци на общината, предварителния доклад беше изпратен за информация и до общината; обратен коментар не се получи."
Ето и популярният вариант извадка от ОВОС, разпространяван най-често от много медии:
Два са вариантите за разтоварване на танкерите, пише в доклада. Единият е чрез платформи по средата на залива. Те ще са две, като едната ще е срещу Поморие, другата срещу Черноморец и ще са отдалечени на 8-9 км от брега. Те ще са свързани с подземни тръби с петролния резервоар на нефтопровода в близост до рафинерията на "Лукойл". Според екоцоенката така танкерите ще се виждат дори от Несебър, но нямало да стряскат туристите. Вторият вариант е да се направи разширение на пристанище Росенец с естакада и оттам да тръгват тръбите към нефтените резервоари.
При голям разлив ще бъде засегнат целият Бургаски залив, възможно е да бъде отровено и морето на Турция, пише още в доклада. Щетите щели да са за поне 5 години. В ОВОС обаче се обещава да не се допускат разливи.
Друг основен риск за здравето на населението е преносът на заразни болести от работниците по строежа. Имало опасност дори от СПИН, но етичен кодекс щял да ограничава контакти на работещите с местното население.
За резервоарите и две помпени станции "Трансболкан Пайплайн", който е изпълнител на проекта, трябва да закупи 80 хектара земя в България.
Нелицеприятните изводи от ОВОС - оригинал:
В нашия текст те са отбелязани в червен цвят и с удебелени (болдвани букви )
1. Трасето на тръбопровода пресича големи области, включени в мрежата на Натура 2000.
2. При вариант разтоварване с Естакада ще има драгиране на морското дъно в залива Ченгене скеле в размер на 8 милиона куб. м пясъци и глина, което вероятно ще наруши много екосистеми по морското дъно, както и при депониране на изкопаната маса отново в морето на място източно от Созопол.
3. Наличието на промишлени съоръжения в районите, използвани или определени за отдих, поражда сериозна загриженост у заинтересованите страни, ангажирани в туристическия бизнес. Туризмът е основният източник на приходи за много домакинства в областта. Основната загриженост е към намаляването на потока от туристи поради потенциалната опасност от замърсяване при разлив на нефт.
4. Не централен, но също важен за туризма е въпросът с визуалното въздействие на съоръженията на тръбопровода (помпени станции, резервоари и др.), танкери и обслужващи плавателни съдове.
5. Наличието на забранени за достъп зони около морските съоръжения на проекта ще удължи маршрутите на риболовните лодки, които ще трябва да заобикалят тези зони и ще намалят площта за риболов, тъй като риболовът в тези зони ще бъде забранен.
6. В допълнение, драгирането (само за алтернатива с Естакада), увеличения трафик и евентуални нефтени разливи могат да влошат качеството на морската среда в залива и да прогонят рибата от него.
7. Повечето от изразените опасения обаче гравитират около безопасността на предлаганата система за разтоварване на танкерите - единичните закотвени платформи. ЕЗП са относително нови съоръжения, които не са използвани в България до момента, и по тази причина са непознати.
8. Опасенията на населението по отношение на безопасност и замърсяване също така се подхранват от опита на рафинерията Нефтохим и НТ Росенец, и двете собственост на Лукойл Нефтохим. В миналото Бургаският залив и близкото крайбрежие са потърпевши многократно от малки разливи на нефт.
9. Заинтересованите страни се опасяват не само за бреговата ивица в Бургаския залив, но и за цялото крайбрежие между нос Емине и река Резовска (до границата с Турция). На сушата особено „горещи" теми са пресичането на язовир Мандра и на големите реки - Марица и Тунджа.
10. Предвижданият микротунел под Мандренското езеро за да не преминават по открит начин тръбите също вероятно ще нарушат някои екосистеми в езрото.
11. Вероятни ограничения върху плаванията на рибарските лодки, яхти, моторни лодки. Които са особено активни през летния сезон.
Такива са някои от нелицеприятните изводи налагани от извършената ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) с евентуалното построяване и възможното функциониране на нефтопровода „Бургас - Александруполис".
Сами преценете възможните рискове и загуби, но според мен по-добре Черно море да си остане синьо, а не черно при евентуален разлив на нефт.
