Президентът на Франция има сериозни проблеми - и му се ще сънародниците му да мислят, че и те ще имат такива, ако не го преизберат.
Когато избирателните секции затвориха в неделя след първия тур, за да се определи дали Никола Саркози ще получи още един петгодишен мандат, резултатите показаха, че в той ще се добере до решаващия втори тур на 6 май срещу социалиста Франсоа Оланд. Но последните социологически проучвания показват, че Саркози категорично ще изгуби този директен сблъсък.
Провалът на Сарко още не е толкова катастрофален, но няма и повод за оптимизъм
Ако в неделя резултатите даваха на Саркози известно насърчение, това е основно защото прогнозите до този момент за него бяха слаби. Той ще е първият действащ президент на Петата република, който няма да успее да поведе в първия тур на изборите. Но според огласени рано тази сутрин официални статистики, процентите, с които той губи от Оланд - 27.08% срещу 28.63%, са достатъчно малки, за да се види проблясък на успех.
Междувременно Марин Льо Пен от крайнодесния Национален фронт е получила много силните 18% подкрепа, което дава на гласоподавателите й решителна позиция. Крайнолевият агитатор Жан-Люк Меланшон, който разчиташе на гръмки заявления и въодушевление на тълпите, се е справил малко по-успешно с истинските гласоподаватели, като има 11.1 процента вот.
Саркози ще се надява масирано да привлече гласоподавателите на Льо Пен, но според повечето проучвания той може да разчита на не повече от 2/3 от тях. Над 80% от подкрепата за Меланшон обаче се очаква да отиде при Ооланд. Умереният Франсоа Байру, който е получил 9.1% от гласовете, вероятно ще наблюдава разделение на вота на поддръжниците си и към двете страни. Така че Сарко още е в надпреварата, но тя ще е изключително тежка.
"Ако аз не остана начело, след мен ще настъпи тотален потоп"
Стратегията на 57-годишния титулярен президент сега е да убеди французите, че над тях е надвиснало бедствие, ако той бъде наследен от Холанд. Икономиката на Франция и Европа е в крайно тежко състояние. Наистина, Европа се "възстановява," заявява Саркози. Перифразирайки знаменитите думи, приписвани на Луи XV, "След мен и потоп!", Саркози обявява пред десния ежедневник Le Figaro в интервю от петък, "Не казвам: 'След мен да има хаос'." Но реално прави точно обратното. Ако някой президент намали натиска за понижаване на дефицитите (разбирай: Оланд), "ще бъдем отнесени от бурята," твърди Саркози. "Франция няма правото да прави грешки!"
57-годишният Оланд успя да натрупа преднината си без харизма или впечатляваща биография. Протеже на покойния социалистически президент Франсоа Митеран, Оланд никога не е заемал правителствен пост. Той гради политическата си кариера основно като ръководител на Социалистическата партия от 1997 до 2008 г. - период, когато социалистическите кандидат-президенти (включително бившата му партньорка и майка на четирите му деца Сеголен Роаял) постигаха крайно слаби резултати. През 2002 г. социалистическият кандидат-президент дори не стигна до втори тур, а през 2007 г. Саркози размаза Роаял на балотажа.
Оланд обаче има късмет. Допреди година за сигурен победител се смяташе най-динамичният съперник на Саркози - бившият финансов министър и тогава управляващ директор на МВФ, Доминик Строс-Кан. Той обаче отпадна заради секс скандали в Ню Йорк и Франция, преди дори да има шанса да оповести плановете си за участие в надпреварата. А когато Оланд получи номинацията, той взе сега изглеждащото мъдро решение да се представя като "нормалния" кандидат. Дори тениските за кампанията му пропагандират точно това безлично качество.
Как Сарко - без съмнение един от най-блестящите тактици във френската история - се провали толкова сериозно, че почти да пали свещ в църква с молитви да се удържи на поста? Налице са поне четири взаимосвързани причини, заради които това е факт.
Характерът на Саркози определено не спомага за печелене на народна любов
Първо, както гласи клишето на масата: "не е въпрос какво прави, а кой е той" - и твърде много французи не могат да го преглътнат. Нисък на ръст и агресивен, краен и държащ се плебейски, Саркози не е типът човек, с който много французи биха вдигнали чаша вино. Всъщност той пие малко и е почти въздържател. Нито пък той е някой, който те естествено да приемат за ролеви модел. Той никога не се е издигал до върха на елитните училища и школи, възпитали повечето от лидерите на страната (включително Оланд), и в началото на мандата си създаде впечатлението, че многото пари и лошият вкус, или както френската преса коментираше, "блясъкът," са го впечатлили адски много.
В първите няколко месеца на първия си мандат Саркози организира купон в лъскав ресторант на "Шан-з-Елизе" в нощта на изборите, а после продължи с парти на яхтата на приятел. Неговата съпруга и съветник Сесилия го изостави, вместо да остане като първа дама. Месеци по-късно Саркози се ожени за бившата супермоделка Карла Бруни. В онези дни семейство Саркози излъчваше неясен имидж, подобен на фамилия Кардашиан - дори преди някой във Франция да разбере кои са Кардашиан, като чак допреди седмица Саркози се извиняваше за поведението си тогава. (Той хвърля вината за хаотичното си поведение тогава на факта, че е бил нещастен със Сесилия.)
Нито изискан, нито прочут с дарбата да се социализира, дори най-малкият жест на Саркози може да накара народа да се чувства неудобно. Наскоро той свали скъп часовник от китката си, преди да навлезе сред доброжелателна тълпа, хората от която желаеха да му стиснат ръката. Дали се е опасявал, че ще го видят? Или откраднат?
Неприятният шанс да скочиш в глобалната политика и икономика по време на срив
Саркози имаше изключително лошия късмет да встъпи в президентския си мандат и да се захване с глобалната икономика точно година преди тази глобална икономика да потъне. Той обещаваше повече пари за повече работа, и във времената на бума младите гласоподаватели естествено счетоха това за привлекателна идея. Но от 2008 г. той е обременен с безработица, движеща се около 10%, което за мнозина означава никаква работа срещу каквато и да е заплата.
Дали той е можел да се справи по-добре с кризата? Има безбройни предположения - и не е неразумно от негова страна да смята, че заслужава някой и друг плюс за усилията си да предпази Европа от икономическа агония. Но е трудно да използваш като аргумент за хвалба думата, с която той си служи за настоящото състояние на Европа: "възстановяваща се".
Сарко стана по-крайно десен дори от Льо Пен, вместо да залага на центризма
След три години на опити да се представя като центрист, отворен за всички политически течения и леви знаменитости - включително няколко безкомпромисни социалисти, които назначи на висши правителствени постове - през 2010 г. Саркози реши да изостави целия този подход. На местните избори социалистите буквално изтриха партията му от картата. Така че Сарко реши да се връща към корените си - поза на силов, властен десен политик, която му помогна да се издигне от Министерството на вътрешните работи до президентския пост през 2007 г.
В сегашните избори той използваше старателно пресметната антиемигрантска реторика, за да прелее доста от подкрепата към Жан-Мари Льо Пен, пламенния и мразен от мнозина лидер на ултрадесните. Но пък в последните две години Жан-Мари отстъпи юздите на крайната десница на дъщеря си Марин, която охотно се възползва от факта, че възгледите на Саркози за емиграцията и гражданството карат нейните позиции да изглеждат умерени.
Мятане между политики като риба на сухо, в опит да спечели някаква подкрепа
Разочарованието му е разбираемо. В последната година нищо, което той правеше, нямаше особен ефект върху катастрофалните му нива на публична подкрепа. Той води успешна война за сваляне на либийския диктатор Муамар Кадафи, но това постижение почти не се отрази на одобрението към него. Наскоро той бе поставен и в неловката ситуация да се опитва да отрича потвърден факт: че се е опитвал отчаяно да продаде на Кадафи атомен реактор през 2007 г.
Карла роди на Саркози дъщеря - но дори това късно бащинство не омекоти неприятното впечатление, което президентът оставя у масите. Саркози вече има трима синове от двата си предни брака; Карла пък има едно дете от друга връзка. Нито президентът, нито първата дама са убедителни в образа на домошари.
Така че, когато Саркози се оказваше под натиск, поведението му ставаше много по-хаотично и изпълнено с гафове. И това ставаше точно в моменти, в които той се опитваше да се представя като лидер със здрава ръка.
