Иван Вазов написва "Под игото" в периода 1887-1888 г., но и до днес романът е сред творбите, които най-често разпалват литературните страсти у нас. Не заради друго, а заради хрумките на един или друг да "преведе" книгата или да "осъвремени" езика в нея, за да премахне архаични думи и - предполагаемо - да улесни по-младите читатели.
Всеки път, когато се заговори за подобна инициатива, защитниците казват, че това е "осъвременяване" в полза на децата, а критиците заговарят за "подмяна" на авторовия език.
"Осъврeменяването подценява до някаква степен децата и подрастващите, юношите, за които по принцип се прави", казва писателят и преводач Емил Минчев в подкаста ни "Първа страница". А той самият вярва, че е много по-добре да надценяваме децата.
"Като подцениш едно дете, то ще слезе до нивото, на което смяташ, че е. Ако го надцениш, ще се опита да се качи на това ниво", казва Минчев.
Попитахме го за мнение по темата с осъвременените издания с оглед не само на опита му с превода на англоезични класики от различни епохи - като "Отнесени от вихъра", "Дракула" и "Баскервилското куче", но също така и като автор на няколко романа, сред които и детската книга "Митко и омагьосаната пещера".
Вижте какво ни сподели:
Минчев признава, че един четвъртокласник или петокласник може да бъде затруднен от "Под игото", защото там ще открие "много думи, които не разбира".
Решението и най-добър компромис според него са анотираните издания.
"Като бях в гимназията, четох анотирано издание на "Хобит" (бел.ред. на Дж. Р. Р. Толкин). И беше изключително интересно, защото оригиналният текст го има, той е непокътнат, в същото време отстрани в полето са поместени бележки, разяснителни", обяснява Минчев концепцията зад този тип издания.
Казва, че не може да си представи да чете например Шекспир и да го оцени без подобни анотации, защото препратките в текста ще са "на 400 и повече години".
Според него "Под игото" има нужда именно от анотирано издание - оригиналният текст, но с бележки около него, които да дават нужните обяснения.
"Но да замениш "чорбаджия" с "търговец" - това ми е малко безсмислено. По-скоро децата ще научат какво е "чорбаджия", ако не знаят. Това е по-добрият вариант", посочва писателят и преводач.
Минчев е привърженик и на т.нар. адаптирани издания, когато дадена книга трябва да се представи на по-млади читатели, но поради една или друга причина оригиналният текст би бил отвъд техните възможности.
"Аз съм чел като дете такива, които вече това си е съобразено. За да се чете примерно "Дон Кихот", не може да дадеш на едно дете да чете "Дон Кихот", трябва да е адаптирана версия", обяснява той, давайки пример с класиката на Сервантес, която в оригиналната си версия е в двама тома от над 1000 страници.
Тук обаче, подчертава писателят, пак има "осъвременяване на езика", но и съкращаване, и е ясно, че изданието е специално за деца.
Наистина е по-добре да надценим, отколкото да подценим, казва той, и дава друг пример от света на литературата - Тери Пратчет. Авторът на романите за Света на Диска през цялата си кариера се бунтува срещу факта, че адаптират неговите творби за американския пазар, въпреки че става дума за един и същ език. Променят се например думите за асансьор - от lift на elevator.
"И той просто се беше вбесил, защото каза: "Един американец дори да не знае английската дума за асансьор, ами ще я научи. Какво лошо има в това?", разказва Минчев.
Това беше само една от темите, за които с ко-водещата на "Първа страница" Темз Арабаджиева си говорихме с преводача и писател. Целия епизод на подкаста с гост Емил Минчев може да гледате по всяко време в канала на Webcafe.bg в YouTube или директно тук:
---
