Жената казва, че името й е Яна. С дългата си лъскава кестенява коса и блуза с набор, тя изглежда не на място, седнала върху пластмасова щайга до двама, покрити с белези, беззъби хора, живеещи на мръсна уличка в центъра на Атина. Преди по-малко от година тя е ръководила притежаван от нея малък узо-бар на остров Хиос.
Рецесията обаче забавила бизнеса, данъците скочили - и тя не била в състояние повече да плаща сметките си. На 37 години се преместила в Атина, за да търси работа. Все още безработна, месеци по-късно, тя е останала съвсем без пари и е побрала всичко, което притежава, в яркосин брезентов чувал. "Никога не съм си представяла, че ще се озова тук," казва тя, навела поглед към земята. "Но ето че се случи."
Гърците не са мислили, че някога ще живеят в такава мизерия
В същата ситуация е цяла Гърция - най-закъсалата членка на европейската общност. Държавата е изправена пред фалит дори след траещи повече от година болезнени мерки за икономии, които са накарали жителите й да затегнат здраво коланите - и спъват и без това слабата й икономика. Безработицата надвишава 16% - и е почти 40% сред младежите. Престъпността, личните фалити, бездомността и самоубийствата нарастват навсякъде в Гърция.
И все пак международните кредитори твърдят, че страната не полага достатъчни усилия, за да реформира икономиката си и да овладее харченето. Гърция е обещала да закрие още 30 000 работни места в публичния сектор и да наложи нов имотен данък, който ще се събира чрез сметките за електричество. Докато европейските лидери спорят как да спасят колективната икономика на континента, много гърци вече живеят в реалността на една развита икономика, тръгнала към пропастта.
Държавните служители са в паника дали няма да изгубят работните си места
"Изглежда, че мерките за икономии никога няма да бъдат достатъчни - и никога няма да приключат," коментира Анита Папахристопуло, 44-годишна еколожка, работеща за атинската компания по водопровод и канализация. Като държавен служител тя е преживяла орязване на заплатата й през последната година - и се опасява, че новите мерки ще ликвидират длъжността й.
Тя е толкова притеснена как ще успее да плаща сметките си и новите данъци, че практически няма никакви сили да планира бъдещето си. "Може би трябва да напусна Гърция," казва тя с въздишка. "Чувствам се сякаш се опитват да ме прогонят оттук."
Папахристопуло, която живее в красив квартал край Акропола, някога е обичала да се разхожда из Атина. Сега обаче градът я депресира. Тя вижда бабички в износени дрехи, просещи от минувачите дребни стотинки, бездомници в костюми, спящи на пейките, наркомани, легнали на земята пред Националния археологически музей, подслонил националните исторически съкровища на Гърция. "И туристите виждат всичко това," допълватя. "Това е истински позор."
Дори хората с научни степени не са спокойни, че няма да останат на улицата
Вътре в музея Елени Константиниди работи като куратор на праисторическата колекция. 43-годишната жена наскоро е родила - и печели само около $2000 на месец, макар да има завършена докторантура. Тя все пак казва, че все още се чувства блажена. Съпругът й има добра работа в продажбите.
Тя е умерено оптимистична, че няма да изгуби работата си в последната вълна от съкращения, но добавя: "Как обаче някой може да бъде напълно сигурен?". Елени е присъствала на почти всяка от демонстрациите срещу мерките за икономии. "Искам да се боря," заявява тя. "Искам да бъда оптимист за моя син, защото искам да вярвам - трябва да вярвам - че той ще има бъдеще тук."
Богаташките квартали - в руини, а магазините там са на ръба на фалита
Има обаче някои места в Атина, където икономическата криза е унищожила и малкото останала надежда. Централният квартал на Атина "Св. Пантелеймон", кръстен на светеца-патрон на съчувствието, в който има и катедрална църква, някога е бил място, изпълнено с неокласически домове - и е бил посещаван от знаменити актьори. Той вече е бил в упадък, когато икономическата криза е започнала.
Сега сградите там са изоставени, а улиците пълни с боклуци. Дузини магазини около главния площад са затворили врати. Засега остават само пет, които работят, включително магазина за козметика и бижутерия, на който 58-годишният Спирос Янатос е собственик от 22 години.
Той твърди, че винаги си е плащал данъците, но сега, когато бизнесът му е спаднал наполовина, може и вече да не е в състояние да го прави. "Винаги съм спазвал правилата, а държавата ми ме възнаграждава за това, като ме докарва до фалит," коментира той.
За оцеляването на отчаяните гърци се грижат социални кухни
Отец Максимос Папаянис е свещеникът в "Св. Пантелеймон". Всеки ден той чува истории на отчаяние от паството си. Някои хора идват на литургиите просто защото са гладни. Църквата ежедневно раздава топла храна на 160 души и раздава пакети с продукти от първа необходимост, съдържащи брашно, ориз, олио и основни варива.
Яна, бившата собственичка на узо-бар, също се храни в обществена кухня за социално слаби. "Не се предавам," казва тя, успявайки някак да се усмихне. "Но започвам вече да се уморявам." Тя седи пред магазин, който продава евтини китайски дрехи - и дояжда получената от кухнята храна - салата, супа от леща и хляб. След това тя се свива на улицата до сградата, отпуска глава на брезентовата торба, пълна с дрехите й, и затваря очи.
