"Сготвянето" с активно мероприятие е традиционна технология за термична обработка на кадри от българската политическа кухня.
Обществото с удоволствие поглъща топлия хляб на компроматите, утопен в собствения сос на сготвения политик.
А готвачи-доброволци се намират твърде лесно.
Служебната победа на компромата
Такива се намериха преди година, когато валяха разкрития за шпионското минало на бащата на служебния премиер Марин Райков, "скандала" с фалиралата фирма на икономическия министър Асен Василев, "двойното гражданство" на Юлиан Попов, сестрата-"калинка" и чичото-ченге на транспортния министър Кристиан Кръстев, и т.н.
Намериха се при изваждането на компромата с "нечистото съдебно минало" на Достена Лаверн, осъдена да плати 1000 евро глоба в частен спор с бившия си съпруг.
Намериха се и такива, които притоплиха вече сготвения от Слави Бинев компромат в кампанията срещу назначаването на Красимира Медарова в служебното правителство, обединила в единен фронт хора, за които никой не би предположил, че ще някога ще влязат в коалиция.
Същото може да се отнесе и до неосъщественото назначение на Аглика Адамова (дъщеря на скандалния ректор на Свищовската академия Величко Адамов) за зам.-министър на правосъдието, което принуди съдия с добър авторитет сред гилдията да дава писмени обяснения за личния си живот от ранна детска възраст, за да докаже, че не е редно да й се приписва съпричастност към спорната репутация на баща й.
Самият вицепремиер по правосъдието Христо Иванов стана лесна жертва на противниците си още в първия си работен ден, след като беше принуден "да се обяснява" заради "скандалното" разкритие за неплатения членски внос в столичната адвокатска колегия.
Поне от него се очакваше да знае в какво се набърква, при положение, че е човек, известен като дългогодишен критик на кадровата политика в съдебната власт и създател на мащабен проект за наблюдение на процедури по избор на висши магистрати с богата база данни с профили на кандидатите.
Рецепта за активно мероприятие
Компроматът, като всяка манипулация, лежи върху определен процент фактически доказуема информация, над която се надгражда система от спорни хипотези.
Отделянето на истината от лъжата в компромата затруднява общественото съзнание, за което е по-лесно да свали доверието по презумпция, отколкото да се задълбочава в подробностите от пейзажа.
Общото между компроматите е, че нито един не цели и не успява да покаже истинските огнища на търговия с влияние и власт.
Самото "осветяване" на Красьо Черния преди години беше ход за прикриване на истинския лобизъм и кадруването на "белите покривки" в съдебната власт.
Нито един от компроматите не отговаря и на въпроса по какъв начин изобличението се отнася към изпълнението на служебните задължения на съответното длъжностно лице.
Кьорав карти не играе
Какво да се прави? На първо място, трябва да се разбере веднъж завинаги, че политическият елит дължи на обществото информация относно произхода си.
За две години и половина на власт и след две служебни правителства президентската администрация не се научи, че трябва да аргументира назначенията с нещо повече от биографична справка с избирателна пропускливост на информацията от нея.
Никой не може да очаква безкритично отношение към "спасителното" служебно правителство. Още повече в публично пространство, доминирано от полярни икономически и политически интереси, довели до двугодишна правителствена нестабилност.
Не може да се очаква и, че ще се задейства имунната система срещу компромати в общество, управлявано от паралелната властова мрежа на принципа "мой човек".
Общество, претръпнало на 45 години тотална намеса на държавата в личния живот, последвани от 25 години "изненадващи обрати" с осветяването на ДС-принадлежност.
Няма оправдание за непредизвикани грешки
Естествено е, че при почти неограничените възможности за достъп до информация няма как да се скрият скелетите в нечий гардероб - и няма смисъл това да се прави.
Съществуват комуникационни и управленски техники, с които щетите от наличието на чувствителна информация за миналото на кандидата могат да бъдат ограничени или избегнати с предварителна подготовка на общественото мнение и достатъчно аргументирана защита на професионалните качества на съответната личност.
Рисковете с кадровите промени трябва да се преценяват много добре, защото в противен случай водят до безвъзвратно изместване на фокуса от Политиката към Политика.
"Чисти ръце" с добавена стойност
Никога няма да има доверие в публичния живот, докато не проработят контролните институции - от НАП, Сметната палата, Комисията за установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция - до ДАНС и прокуратурата.
Очевидно информацията, която лицата, заемащи публични длъжности, са принудени да предоставят по закон - като публична декларация за имотното състояние или за наличие на конфликт на интереси - не дава пълна гаранция за липса на зависимости.
Спомнете си оправданията на бившия вицепремиер Цветан Цветанов по проверката на НАП за шестте му апартамента, уж придобити с пари на пенсионираните родители на жена му, докато той е получавал заплата на заместник-кмет.
Спомнете си за имотната декларация на Делян Пеевски за миналата година, според която "успелият мъж на 33 години" формално притежава стар Опел за 1000 лева и спестявания за малко над 50 хиляди лева.
Още преди месеци прокуратурата обяви, че ще се заеме с разследване на несъответствията между декларираните доходи от заеманата публична длъжност и демонстрацията на "изключително добро материално състояние" (по описанието на съпартиеца му от ДПС Янко Янков), но досега резултати няма.
Неизвестен извършител на къса каишка
В този ред на мисли - спомнете си за скандала около Венета Марковска. Изборът й беше спрян буквално на една крачка от полагането на клетва като конституционен съдия, след като тогавашният и.д. главен прокурор Бойко Найденов изнесе информация за разследване срещу Марковска за търговия с влияние, образувано една година по-рано като досъдебно производство срещу „неизвестен извършител".
Ако не се беше надигнала вълна от недоволство срещу амбициите й да влезе в Конституционния съд, разследването вероятно щеше да си остане в тайна до ден днешен, а Марковска щеше да тълкува основния закон от висотата на 9-годишния си мандат.
Преди една година главният прокурор Сотир Цацаров призна, че приблизително 80% от разследванията срещу магистрати се водят срещу "неизвестен извършител", въпреки че някои са доста недвусмислено описани като производство срещу административен ръководител на конкретна съдебна институция.
Също както в случая на Венета Марковска, която беше зам.-председател на Върховния административен съд.
Прикриването на информацията е абсурдно, но не е трудно да се предположи, че по този начин разследваните се държат на къса каишка, която при непозволено движение може да се стегне внезапно и докрай.
Нездравословен скептицизъм
Не на последно място, трябва най-после да започне откровен дебат по това какви са очакванията на обществото към хората, които заемат публични длъжности.
Не може по определение да се заклеймяват хора само защото са се родили в "неправилно" семейство.
Често професионалното развитие на личността се случва въпреки, а не благодарение на предполагаемото влияние на семейната среда. А във всички примери, доказващи обратното, би трябвало да важат законите на правовата държава, ако се стига до злоупотреба с влияние.
Често в администрацията влизат хора на произволен принцип, защото държавното управление не успява да привлече добрите специалисти - не само заради символичното заплащане на огромния труд и отговорност, но и заради липсата на гаранции, че дори при добросъвестно изпълнение на задълженията, няма да станат жертва на политическо разчистване на сметки.
Неслучайно хората, чийто професионален живот не започва и не свършва с тримесечния мандат на служебното правителство, отказаха да се включат в него.
Обречени на Пеевски
Обществото има право да откаже кредит на доверие на всеки, но за толкова години преход беше време да си изгради критерии за пресяване на полезната информация от собствените си предубеждения.
Още повече, че би следвало да ги проявява и "превантивно" - например, в процеса на попълване на партийните листи, с които всякакви съмнителни типове се изстрелват на върха на държавното управление - при това, „по волята на суверена".
В противен случай рискува да отлъчи и малкото кадърни професионалисти, за сметка на периодичната "изненада" от скандални назначения като това на Делян Пеевски.
