Главният прокурор на Ню Йорк разследва осем банки, за да се установи дали са осигурявали подвеждаща информация на рейтинговите агенции, за да закичат с висок рейтинг ипотечни ценни книжа, съобщи "Ню Йорк Таймс".
Проверката върви успоредно с федерални разследвания на бизнес-практиките на много финансови компании в годините преди срива на пазара на имоти и на рискови ипотеки.
Под подозрение са Goldman Sachs, Morgan Stanley, UBS, Citigroup, Credit Suisse, Deutsche Bank, Credit Agricole и Merrill Lynch, която в момента е собственост на Bank of America. Фирмите, които са давали рейтинг на ипотечните сделки са Standard & Poor's, Fitch Ratings и Moody's Investors Service. Инвеститорите използват техните рейтинги като ориентация за решението си дали да купуват ипотечни книжа.
Как и рейтинговите агенции участваха в съблазняването, причинило крънча
Докато тези проверки обаче са концентрирани върху взаимодействето между банките и техните клиенти, купували ипотечни книжа, новото разследване разширява обхвата. Обвинението ще разследва как банките са се "споразумявали" с агенциите, които са опаковали с висок рейтинг облигациите, издадени срещу рисковите ипотеки, и така са ги направили съблазнителни за покупка.
Както стана ясно, за това банките са си плащали.
Самите рейтингови агенции масово бяха критикувани, че са оценили твърде високо много ипотечни книжа, което е една от причините за срива на пазара на имоти и последвалата финансова криза.
Проверката на главния прокурор на Ню Йорк Андрю Куомо разследва дали агенциите не са били подмамени от проверяваните банки.
Прокуратурата се е самосезирала след материал в New York Times, който описва част от техниките, които банкерите използват, за да получат по-позитивни оценки от рейтинг агенциите.
Наред с това нюйоркските прокурори са се заинтересували дали няма конфликт на интереси в случаите, когато служители от рейтинг агенции биват наемани от банковите ипотечни служби, за да им помагат да организират сделки с ипотеки, които получават по-висок рейтинг от полагаемия.
Говорителите на Morgan Stanley, Credit Suisse и Deutsche Bank са отказали коментар на вестника по темата. Другите пък не са отговорили.
По-рано през април говорителят на Goldman Sachs Самюъл Робинсън каза: "Всякакви твърдения, че Goldman Sachs некоректно са упражнявали влияние върху рейтинг агенциите, са неоснователни. Разчитахме на независимостта на дейността на рейтинговите агенции и определяните от тях рейтинги."
Аферите
Goldman, които вече са обект на разследване от федерални прокурори, се защитават от обвинения в граждански измами, след оплакване миналия месец от американската Комисия по ценните книжа и борсите. Сделкaта, за която се разследват, е известна като Abacus 2007-AC1. Тя е била организирана от бивш служител на Fitch Ratings - Шин Юкава, назначен от Goldman през 2005 г.
В пика на бума на ипотечните сделки, фирми като Goldman предлагат милиони като заплата на служители като Юкава, работили срещу много по-ниско заплащане в рейтинг агенциите, разкриват бивши служители.
По същото време, когато Юкава напуска Fitch, трима други анализатори от неговия отдел се присъединяват към към компании като Deutsche Bank.
На новата си работа обаче бившите служители не прекъсват контакти с доскорошните си колеги в рейтинговите агенции. През есента на 2007 г., когато банките са подложени на силен натиск да изчистят ипотечните сделки, анализаторът от Fitch по сделка на Goldman е бил приятел на Юкава.
Как Уолстрийт павира пътя към краха
Уолстрийт играеше решаваща роля по пътя към срива на пазара на ипотеки. Инвестиционните банки включваха в пакет ипотечните заеми като ценни книжа и след това отново "произвеждаха" нови продукти за продажба от същите тези книжа. Нагиздени с високи рейтинги, те бяха продавани на инвеститорите, които след това изгубиха милиарди долари, а самите активи бяха определени като "токсични".
Още миналото лято банките - и главно инвестиционните им поделения, бяха известени, че започва пълна проверка на ипотечните им операции. Искания за информация бяха разпратени на всички големи фирми на Уолстрийт. Разследващите проверяват начина, по който са били създавани, търгувани и рейтинговани ипотечните книжа - и самата търговия на някои банки срещу ипотечния пазар. С това се занимават агенти на ФБР, както и екипи на американското правосъдно министерство и Комисията за разследване на финансовата криза.
Гражданското дело на комисията по ценните книжа и борсите срещу Goldman е най-значимото до момента. Въпреки че наказателните дела имат по-голяма тежест на доказателствата в сравнение с гражданските. Според законите на щата Ню Йорк, Куомо може да открие наказателен или граждански процес.
Докъде е отговорността
От прокуратурата проверяват как са действали рейтинговите агенции през 2008 г., когато се разрази кризата. Тогава агенциите са се съгласили да изискват повече информация от банките за ипотечните бонове.
Прокуратурата в Ню Йорк се опасява и от споразуменията на агенциите за такси, които позволяват на банките да "наддават" пред тях, за да получат най-добър рейтинг. За да се прекрати тази проверка, агенциите се съгласиха да променят модела си на работа, така че да им бъде плащано за всякаква работа, която са извършвали за банките, дори и ако банките не са ги избрали да дадат рейтинг на определен продукт.
Сега проверката на Куомо е концентрирана върху информацията, която инвестиционните банки са осигурявали на рейтинговите агенции - и дали банкерите са знаели, че рейтингите са прекалено позитивни.
Подкомисия на американския сенат откри миналия месец, че служителите от Уолстрийт са били твърде свързани с процеса на определяне на рейтинг. В поредица от имейл съобщения, публикувани от комисията, например служител на Goldman се е опитал да убеди Standard & Poor's да позволят на Goldman сделка по начин, който анализаторът смята за спорен.
Служителят на Standard & Poor's Крис Майер е изразил неудовлетворението си в мейл до колега, в който пише: "Не мога да ти опиша колко съм обезпокоен при прегледа на тези сделки. Извършили са около 15 такива, без спънки. Разбираемо е защо те биха били притеснени аз да се появя и да заявя, че е необходимо да направят фундаментални промени в програмата."
Как да сглобим едни книжа
В Goldman дори е имало определение за начина, по който банкерите сглобяват ипотечните книжа. Практиката е била известна под названието "рейтингов арбитраж". Идеята е била да се намерят начини да се добавят най-лошите бонове в сделка за определен рейтинг. Колкото по-евтини са боновете, толкова по-голяма е печалбата за банката.
Рейтинговите агенции може да са улеснили действията на банките, като са публикували моделите си за определяне на рейтинг на корпоративните си уебсайтове. Агенциите обаче твърдят, че откритостта за техните модели предлага прозрачност за инвеститорите.
Бивши служители на агенции смятат, че практиката все пак оставя твърде много власт в ръцете на банкерите. "Моделите са публикувани за банкерите, които пускат второстепенни дългови облигации, за да бъдат те в състояние да направят обратна обработка на тези облигации така, че те да получат определен рейтинг," казва бивш служител предвид второстепенните дългови облигации.
Главното притеснение на инвеститорите в такива книжа е диверсификацията на заемите по тези сделки. Ако второстепенните дългови облигации са базирани като цяло на сходни бонове - от типа на тези, съдържащи ипотеки от един и същ регион, инвеститорите биха ги възприемали като по-рискови от инструмент, изграден от по-диверсифицирани активи.
Плановете на прокуратурата на Ню Йорк са да разследват дали банкерите точно са представяли диверсификацията на ипотечните заеми пред рейтинговите агенции.
Но съпротивата на осемте големи тепърва предстои. Дали са достатъчно големи, за да бъдат недосегаеми...
