Сред защитниците на околната среда биогоривата са почти толкова често повод за публични разногласия, колкото и военните операции на НАТО в Афганистан.
Но двама американски бизнесмени вярват, че отглежданото на местен терен биогориво в Афганистан би могло да бъде "зелено" решение на някои от по-мащабните проблеми, които изпитва страната - включително жертви на военен конфликт, енергийна сигурност и търговия с опиум.
Уейн Ардън, който има опит в областта на технологиите и финансите - и Джон Фокс, чиято кариера е в областта на възобновяемите енергийни източници, публикуваха по-рано това лято "Бяла книга" за производството и употребата на биогорива в Афганистан.
Зеленото решение
Въпреки че авторите са открили много предимства на индустрията с биогорива в Афганистан, причината за тяхната разработка възниква през декември 2009 г. с вестта за още американски войски, които бяха изпратени в страната.
"Основният клиент на горивата там са американските военни, така че искахме да улесним максимално логистиката им, за да използват биогоривото," казва Ардън.
Ардън и Фокс предполагат, че жертвите от защитата на конвои с горива в станата (един загинал на всеки 24 конвоя - според техния доклад) биха могли драстично да бъдат намалени, ако се използва произведено на място биогориво вместо вносния дизел.
Със създаването на фабрика за биогориво край военните бази на съюзническите сили до Кандахар, те също така смятат, че може сериозно да се поевтини скъпото вносно гориво, използвано за транспортни нужди и генериране на енергия от военните.
По тяхна преценка средна по размери електроцентрала би струвала $90 млн. Освен екологичното преимущество на намаления въглероден двуокис, Ардън и Фокс твърдят, че биогоривата биха се вместили добре в американска военна екологична програма, чиято годишна стойност е около $1.5 млрд.
Отделният въпрос
До каква степен производството на опиум в Афганистан - оценявано на около $2.8 млрд. през 2009 г., в което са ангажирани 1.6 млн. души, според центъра на ООН за борба с наркотиците и престъпността, би могло да премине към производство на биогориво, е съвсем отделен въпрос. Но и преди доклада на Ардън и Фокс имаше призиви макът да бъде превърнат директно в зелено биогориво.
Марк Гросман, бивш посланик на САЩ в Турция, предложи през юли в доклад целите за борба с наркотиците и грижата за природата да бъдат съчетани в подобен проект: "Предимствата биха били многобройни: по-малко незаконно отглеждан мак, по-малко пари за финансиране на наркотероризъм и вероятно някакво ограничено въздействие върху нивото на замърсяване на въздуха от товарните автомобили в региона," пише той в доклад за САЩ на германския фонд "Маршъл".
Семената на мака като биомаса за гориво са в ограничено производство. Macquarie Oil Company притежават рафинерия в Тасмания, Австралия, която произвежда биогориво за нуждите на земеделските машини.
Да отклониш в правилния коловоз...
Ардън и Фокс признават, че биогоривата биха могли да играят роля в намаляването на производството на опиум, но казват, че семената на мака не са толкова добра биомаса за гориво, колкото са други земеделски продукти. "Можете да извлечете масло от мака и да получите от него дизел. Проблемът е, че това не води непременно до пряк резултат в "отклоняването" на Афганистан от незаконната търговия с дрога," пояснява Ардън.
Вместо това авторите на доклада предлагат да се използва различна земеделска култура - див шафран, като основна биомаса, тъй като тя расте по естествен път в Афганистан, върши почти същата работа като бензина в студено време - и може да бъде изпозван като стопроцентен биодизел в генератори.
"Дивият шафран е много устойчив на продължителна суша. Той не използва повече вода от мака, който е типът посев, който се опитваме да заменим," казва Фокс. "А очакваме някои непредвидени последици. Примерно случаи, когато фермери биха изкоренили посеви като пшеница и биха засадили див шафран, или прекомерно производство, като в този случай, ако бъде консумирано маслото от див шафан, което е много здравословно."
Авторите на "Бялата книга" са уверени, че биогоривата имат бъдеще, когато съюзническите войски напуснат страната. Като отправна стартова точка беше обявено юли 2011-а.
"Предложената фабрика е с капацитет да осигурява електричество на до 5000 войници, но също така е подходяща за осигуряване на биодизел за местните електроцентрали, които в момента използват петролен дизел. Някой ден американските военни ще напуснат страната, но тази фабрика ще продължи да работи за тези райони," заключава Ардън.
